Френско-германското дуо г-жа Меркел - г-н Саркози понесе първи неуспех в новото си начинание: орязването на астрономическите бонуси за шефовете на глобалните банки. Лидерите на двете най-големи европейски икономики не успяха да наложат дори на евросъюзниците си обща позиция по пакета ограничения, който по замисъл трябва да приемат Г-20 - главите на водещите икономики в света, които се събират на 24 и 25 този месец в гр. Питсбърг, САЩ. Няма много вести от лондонския уикенд на евролидерите, но явно тандемът Меркел-Саркози освен очакваните конструктивни обструкции от британския им колега г-н Браун е срещнал и мълчаливата неохота на други страни. И то след



заплахата на президента Саркози,



който се зарече да напусне срещата, ако не бъде подкрепен. Още тогава той наложи на френските банки лимити на шефските бонуси и връщане на полученото, ако в следващи години банката покаже слаб финансов резултат. Но според истинския идеолог на рестрикциите - г-н Джон Липски, втори в йерархията на Международния валутен фонд, те няма да имат ефект, ако бъдат приети само във Франция, Германия или дори в целия Евросъюз. Той смята, че световните финансови хищници могат да бъдат обуздани само ако ограниченията върху абсурдно високите (според г-н Липски и финансовите пуритани) възнаграждения на топбанкерите са световна политика. Иначе глобалните банки ще заобиколят преградите. Което е забранено във Франция, ще плащат от филиалите си в Индия, Индонезия и пр. За г-н Липски



тлъстите котки са виновни за кризата



Тлъстите котки (fat cats) са главните шефове и топдилъри на мултинационалните компании. Възнагражденията им са обикновено в процент от печалбите на компаниите или от извършени сделки. Отделно имат опции за покупка на акции, т.е. имат интерес да надуват печалбите и борсовите курсове на своите компании. Интерес акциите да поскъпват имат и акционерите, които поощряват изпълнителните шефове към максимален резултат. Но когато кризата срина курсовете на всички публични компании, акционерите загубиха трилиони, а котараците задържаха взетите бонуси и разтвориха златните парашути (пакети от компенсации при предсрочно уволнение). Така е във всички публични компании, но



на прицел са само банкерите -



не защото техните възнаграждения са най-големи, а понеже вината им изглежда твърде голяма. Банкерите са по-виновни за кризата, защото финансовият сектор е силно чувствителен и правителствата са принудени да наливат милиарди, за да спасяват банките и да не допуснат фалит (иначе биха повлекли след себе си хиляди фирми към банкрут и биха разорили милиони домакинства). И щом банките се спасяват с пари на данъкоплатеца, значи на банкерите трябва да се наложат повече ограничения, за да обуздаят стремежа към рискови сделки и печалби. Теорията, разбира се, е доста пошла и откровено лицемерна. Банките и всички корпорации следват пазара. Иначе, ако не печелят, колкото могат, те не биха могли да набират капитал. Така функционира пазарът. Бих разбрал г-н Джон Липски само ако следваше логиката на своя предшественик - аналитик на капиталистическите кризи, г-н Лев Троцки и бе предложил да се национализират банките и да станат държавен монопол. Това е невъзможно, но поне щеше да е последователно. Възможна и логична е



тезата "всички котки под ножа",



т.е. ограниченията и правилата за бонуси да важат не само за банките (всъщност що е "банка"), а за всички публични компании. Нали не само финансови институции се помпаха с бюджетни пари? Помнете ми думата: за Франция и Германия спасяването на автомобилните титани ще излезе по-скъпо от подкрепата за банките. Да, знам, че банките глътнаха много повече от автопроизводителите, но съм убеден, че банките ще върнат обратно огромната част от помощите. Дори предполагам, че държавите ще спечелят от кризисните пакети за банковия сектор. Бих се съгласил с г-жа Меркел, че "никоя банка не трябва да расте до такъв размер, който я поставя в положение да може да изнудва правителства", но само ако смени думата "банка" с "корпорация".



Банките не са най-мощните корпорации



и съвсем не са най-лютите изнудвачи на правителства. В списъка на най-големите икономически субекти на света влизат все повече корпорации и остават все по-малко държави. Най-голямата по добавена стойност корпорация - "Уол Март", е на 22-ро място, веднага след Австрия. Следва петролното трио БП, "Ексон Мобайл", "Роял Дъч Шел" с повече приходи от Индонезия, Саудитска Арабия, Норвегия, Дания, Полша. Всеки от автогигантите "Дженерал Мотърс", "Даймлер", "Тойота" и "Форд" надхвърля брутния продукт на Португалия, Тайланд, Иран. Финансовата корпорация с най-голям нетен приход - застрахователят "Алианц", е едва на 49-о място. Първата банка сред най-големите икономически субекти в света - "Ситигруп", е чак на 54-то място и надхвърля едва с милиард долара брутния продукт на Чехия. Вие преценете кой колко голям изнудвач на правителства може да бъде. Има ли логика да се раздробяват насила големи банки, но не и още по-големи от тях (и с много по-съмнителна икономика) нефинансови корпорации? Но май няма да стигнем дотам:



котараците ще отърват кожата,



защото рецесията свърши, кризата бавно ще отшумява, още догодина повечето икономики от Г-20 ще отбележат ръст. В Питсбърг едва ли ще вземат присърце проекта Меркел-Саркози, а за г-н Джон Липски се съмнявам да чуете отново.