|
| Мартин Димитров и Иван Костов първи започнаха да критикуват правителството, но е доста съмнително дали с това ще допринесат нещо за държавата или за собствените си партии. |
Мирното съвместно съществуване обаче не изтрая и месец. "Синята коалиция" стана първата парламентарна формация, която публично започна да критикува новото управление. Някои от репликите бяха толкова остри, че биха могли да влязат в арсенала на БСП и ДПС, който те със сигурност подготвят по случай 100-те дни на правителството. Лидерът на ДСБ Иван Костов например заяви, че новото правителство не е наясно докога ще продължи кризата и работи на парче. Колегата му от СДС Мартин Димитров пък изтъкна, че управлението закъснява с антикризисните мерки. Интересното е, че почти дословно същите критики бяха отправени часове по-късно от социалистите и от президента Георги Първанов.
Вярно е, че от ГЕРБ вече се очаква не толкова да говори за лошото минало, колкото да работи за по-доброто настояще и бъдеще. Първият залп срещу правителството обаче не би трябвало да бъде даден точно от сините, които съвсем наскоро гласуваха за него. Защото
това говори най-малкото за липсата на прозорливост
Вярно е, че премиерът Бойко Борисов взе за министри неопитни в управлението хора. И няма нищо странно в първите дни те да допускат доста грешки. Но вкарването на нови лица в политиката е една от най-важните причини, поради които ГЕРБ спечели толкова категорично изборите. Очевидно е, че българските избиратели са склонни да бъдат толерантни към някои грешки само и само новобранците да не крадат толкова много, колкото старите муцуни, управлявали ни досега, които освен това съвсем не бяха безгрешни. А и ако сините наистина искат да се явят заедно с ГЕРБ на изборите в София, каквито гласове вече се чуват в техните среди, те определено трябва да се държат по друг начин.
За "Синята коалиция" ще е по-добре, вместо да критикува правителството, да се опита
да подпомогне неговата работа с управленски идеи
и законопроекти. Мартин Димитров вече поднови старата си идея за по-бързото връщане на ДДС на фирмите като антикризисна мярка. Някои негови колеги обаче продължават да бъдат извън времето и пространството. От редиците на "Синята коалиция" например излезе проектът за закон за институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ. В подобен закон може би има известна логика, но внасянето му точно в този момент може само да го компрометира. Освен това сините станаха първата ПГ в този парламент, която взе да се люспи след напускането на Венцислав Върбанов, което пък компрометира самите тях.
Покрай критиките на лидерите някои реплики на други представители на "Синята коалиция" останаха на по-заден план. Вътрешнопартийните опоненти на Димитров от СДС-София например се оплакаха, че партията е около властта и те не са доволни от тази ситуация. Всъщност именно това оплакване май е обяснението за непоследователното поведение на сините. След като на практика останаха извън изпълнителната власт, те очевидно се опитват да бъдат хем управляващи, хем опозиция. Подобно разкрачено положение обаче никога не е било печеливша тактика. В миналия парламент подобна роля се опитваше да играе НДСВ и стигна до там, че в този парламент го няма никакво.
Разбира се, причините за подобно поведение са различни. Сините са недоволни, че не са във властта. Докато жълтите бяха във властта, но тъй като с влизането си там излъгаха онези, които гласуваха за тях, се опитваха да се държат като опозиция, особено към края на мандата. С голяма доза сигурност обаче може да се прогнозира, че ако сините продължат с политическите си криволичения, резултатът ще е идентичен.
