По правило земетресенията в Италия лишават от покрив едни, но обогатяват други - кражбата на парите за ликвидиране на последиците от катастрофите отдавна са нещо обичайно. Начинът, по който американските власти се справяха с последиците от урагана "Катрин", потопил през 2005 г. град Ню Орлиънс, направо изглежда като учебно пособие на тема "Как за нула време да се направят пари от въздуха". Преди 10 години оставка подаде целият състав на Еврокомисията, висшият изпълнителен орган на Европейския съюз. Причината за това бяха разкритията, че комисарите са замесени в корупция, мошеничества и в това, което днес вече наричаме конфликт на интереси.



8000 лири по бележка



Отстраняването на последиците от всяко стихийно бедствие създава идеални условия за измами. При едни извънредни обстоятелства е трудно да се проследи, къде точно отиват парите, следователно те безпрепятствено могат да се присвоят. Парите се изразходват бързо, в големи количества и в суматохата често изобщо не стигат до потърпевшите.

През 1894 г. Италия бе разтърсена от земетресение, което разруши няколко градове и села. То не беше много мощно - 5.4 степен по скалата на Рихтер. Бедствието обаче здравата раздруса римския политически елит. Първите трусове в най-южната провинция Калабрия са почувствани в нощта на 17 срещу 18 ноември, но сеизмичната активност продължава дни наред. В броя си от 19 ноември в. "Ню Йорк таймс" пише: "Информацията за случилото се все още е оскъдна, но вече е ясно, че са загинали много хора. Прокопио, село с 1200 жители, е изтрито от лицето на земята. Точният брой на загиналите не е известен, но под развалините на една от църквите се оказали 47 души". От природното бедствие силно са ударени два града - Палми и Семинара. Населението им наброява 20 000 жители. В Палми са били разрушени почти всички постройки. Общият брой на загиналите достигнал няколкостотин, а в целия регион над 50 000 италианци са останали без покрив над главата си.

Италианските власти са реагирали твърде бързо, поне що се отнася до финансовата помощ. Още през първите два дни кралят Умберто I изпратил на префектите на провинциите Калабрия и Месина по 20 000 лири (това са почти почти $6 млн. по днешния курс). Премиерът Франческо Криспи, оглавявал правителството до март 1896 г., също не останал настрана - той предоставил на Калабрия 10 000 лири, на Месина - 5000 лири, на Катандзаро - 2000 лири. Криспи дори пратил свой заместник в бедстващите райони, за да проследи как вървят възстановителните работи. Скоро след това обаче плъзнали слухове, че парите за районите изчезвали неизвестно къде. Чиновниците по места се оплаквали, че не получават достатъчно средства за жертвите на земетресението. За да разбере дали това е истина, италианският парламент създаде специална комисия, заела се с подробно проучване на бюджетните разходи. На парламентарно заседание през февруари 1897 г. представители на комисията оповестили резултатите от разследването. Според съобщение на в. "Ню Зийленд теблит" те заявили, че премиерът Франческо Криспи "е лишил компетентните органи от правото да се занимават с разпределението на хуманитарната помощ и е организирал управлението на средствата по начин, при който не е имало никакви гаранции за правомерното им използване". Документите за харченето на парите не са съхранени, а администрацията на премиера така и не направила отчет за финансирането на възстановителните работи. С други думи, Криспи е създал всички предпоставки да насочи хуманитарната помощ там, където той самият искал.

Парламентарната комисия изяснила, че той е използвал парите за политически цели, давайки ги на влиятелни жители на няколко провинции - богаташи и местни чиновници, на чиято подкрепа той разчитал. Един от тях е получил 8000 лири от фонда за хуманитарна помощ. Той дори показал визитната картичка на премиера, закачена към бележката, написана собственоръчно от самия Криспи.



89 търга за един кмет



Политическата култура в Италия не се е променила много с времето. Към познатата картина обаче бе добавен нов детайл - природните бедствия хранят не само политиците, но и мафията. За Камората земетресението от 1980 г. край Неапол стана истински подарък. Благодарение на него се засилило политическото й влияние, а главатарите й прибраха немалък дял от фонда за хуманитарна помощ. Трусът напълно унищожи градовете Лиони и Сент-Анджело дел Ломбарди. Сеизмичните вълни достигнаха и Неапол, където се срутиха десетки сгради. В историята на Италия това земетресение е окачествено като най-смъртоносното - загиналите са 3000 души. То обаче стана и най-скандалното.

Цели 15 години продължи разследването защо всяка година са изчезвали заделените от правителството средства. Властите дори не могли да кажат общата сума на заделените помощи. Всъщност посочвани били различни цифри - ту $7 млрд., ту дори $52 млрд. Едва 8 години след бедствието е уточнена приблизителната сума - $40 милиарда. Парите били предназначени не само за възстановяване на разрушената инфраструктура, но и за индустриалното развитие на региона. За целта чиновниците организирали търгове за строителството на нови пътища и нови заводи. Проведеното разследване в началото на 90-те години установило, че договорите са сключени само с онези, които са давали подкупи. Проникващата в строителния бизнес мафия имала готовност да се включи най-активно във възстановяването на региона.

Каква е схемата? По правило 3/4 от правителствените търгове били спечелени от големите корпорации в Северна Италия, индустриалната част на страната. Те са получавали от правителството примерно 30-40% от стойността на контракта, за да започнат строителството. После обаче те бавели строителството за колкото се може по-дълъг период от време - през това време държали парите на правителството в банка, за да печелят от лихвите или да ги харчат за собствени нужди. Впоследствие те предлагали търгове на подизпълнители от юга на половин цена. Естествено, че последните се оказвали мафиоти. Правителството похарчило минимум $5 млрд. за развитието на индустрията в пострадалия регион. Но от 400 построени фабрики и заводи, 150 изобщо не са започнали да работят. Държавата хвърлила $7.2 млн. за завод за обработка на картофи, но от конвейра му не паднал нито един картоф. А в околностите Сент Анджело дел Ломбарди се появило живописно шосе с дължина 12.8 км, което минавало през залята от слънцето долина, изящно се виело из нея и свършвало точно пред едно старо дърво. "Този договор изобщо не е минавал през търг. И никой не е контролирал реализацията му. Щом парите секнали, пътят също свършил пред дървото", пояснява журналистката Барбара Фямери, която дълги години е писала за възстановяването на региона.

Камората си свършила работата без особени проблеми. В град Монтерусчело свързаните с мафията предприятия построили хиляди нови къщички, които обаче се разпадали буквално месеци след построяването им - при това без трусове. Представители на правосъдието поискали следствието да проучи случая. Установено е, че къщичките били стриктно проверени от градските чиновници, които прибрали за тази си работа 1% от стойността на проекта, така предписвал законът. Смята се, че мафията прибрала $6 млрд. от фонда за хуманитарна помощ.

И все пак лъвският пай от общия бюджет отишъл при чиновниците. Те спечелили много, защото са могли да съвместяват длъжностите си с частното предприемачество. Това позволявало да сключват договори от името на правителството с частни компании, които те самите владеели. На особени привилегии се радвал Мишел, братът на премиера Чириако де Мита, който имал строителна корпорация. Един от партньорите му свидетелства по-късно: "Мишел бе известен като човек, който можеше да си позволи, каквото си поиска. Той предварително знаеше кога и къде ще тръгнат парите. Това бяха сведения, достъпни само за висшите административни кръгове". В провинция Авелино 15 от 18-те кметове на потърпевшите населени места без особен труд са спечелили общо 1334 търга през периода 1982-1990 г. Това прави средно по 89 договора на кмет. По същия начин са забогатели и чиновниците в други градове. Те са сключили договори със собствените си компании за $20 млрд. Още $4 милиарда отишли за подкупи и други разходи. А за нуждите на самите пострадалите отишли останалите няколко милиарда.



Еврооставка заради роднини



През 1998 г. пламна скандал, който година по-късно доведе до колективната оставка на Еврокомисията (ЕК), чиито членове са злоупотребявали със служебните си пълномощия, извършвали са неправомерни бюджетни харчове.

Една от първите публикации за мошеничествата в ЕК бе статията в белгийския вестник La Meuse в средата на 1998 г. В нея се разказва как се пилеят средства от бюджета на Департамента за хуманитарна помощ на ЕК, оглавяван от Ема Бонино. Скоро след публикацията в дома на главния редактор Мишел Фромон нахлуха въоръжени лица, които го пребиха от бой. По-късно му позвънили неизвестни, които го посъветвали "да се откачи от комисията". През септември 1998 г. влиятелното британско списание Index on Censorship излязло с 6 празни страници. На тях се мъдрел само надписът "Спряно от цензурата". Главният редактор Урсула Оуен пояснила, че на страниците трябвало да бъде отпечатан материал за корупцията в ЕК, но списанието се отказало, защото авторът бил заплашван и публикацията застрашавала живота му.

Най-много обвинения отнесе френската еврокомисарка Едит Кресон. Тя бе обвинена в двойно счетоводство, а също и че назначавала свои познати на висши длъжности. Шуробаджанащината била толкова разпространена, че нейни роднини и близки били назначавани дори в Департамента за хуманитарна помощ, без естествено да имат необходимата квалификация. Под ударите се оказали директорът на хуманитарния департамент - испанецът Мануел Марин, който го ръководил от 1992 до 1995 г., и сменилата го Ема Бонино. Разследването показа, че под тяхното ръководство в Департамента се появили "необичайно много странични и временни сътрудници". Въпросните сътрудници вземали заплати от онази част от бюджета на Департамента, която е била предназначена за оперативните работници по места - или за онези, които са работили в зоните на военни конфликти или природни бедствия. С други думи, парите за хуманитарните мисии отивали в джоба на чиновниците от Департамента, при това не щатни, а временни.

През март 1999 г. цялата Еврокомисия подаде оставка. "Мисля, че това е станало не защото в комисията е действал принципът на колективна отговорност, а защото отделни нейни представители са отказали да поемат лична отговорност", заяви тогавашният комисар по финансовите въпроси Марио Монти. Разследването на корупцията в ЕК бе възприето навремето като победа на Европарламента, който отлично изпълнил надзорните си функции. Но един от депутатите му призна: "В парламента вирее същата култура, както и в комисията, а това, че там не е така разпространено мошеничеството, може да се обясни единствено с по-малкия му бюджет".



Милиардите на "Катрина"



Отчитайки кражбите на част от хуманитарната помощ, американската Федерална агенция по бедствените положения (ФЕМА) отправя в засегнатите райони до 3% повече средства от необходимото. Случва се обаче сметките да излязат погрешни, какъвто бе случаят с урагана "Катрина". Извършените тогава финансови престъпления, пилеене или кражби са за милиарди долари. Разрушенията след стихията бяха огромни. Приливната вълна, предизвикана от урагана, потопи 80% от Ню Орлиънс. Загиналите достигнаха 1464, като това е един от най-смъртоносните урагани в историята на САЩ. По-късно градът бе ударен и от урагана "Рита". Двете бедствия предизвикаха икономически щети за над $90 млрд., което е абсолютен рекорд за САЩ.

През първите 6 месеца правителството отдели за възстановяването на града $19 млрд. Властите проведоха разследване още с първите сведения за възможни правонарушения. Резултатите се оказаха смайващи. "Крещящи случаи на мошеничества, нагли престъпни схеми, мащабно пилеене, направо ум да ти зайде", заяви тогава сенаторката Сюзан Колинс. Няколко милиарда долара са били хвърлени на вятъра. Част от тях са отишли за излишни възстановителни работи и за строителство на временни жилища. Друга пък част попаднала в ръцете на мошеници или била открадната. За ремонта на бивша военна база в щата Алабама, която трябвало да приеме бежанци, са били хвърлени $7.9 млн. В базата били ремонтирани поликлиниката, спортният комплекс, издигната била нова ограда, всичките стени били боядисани. Работата обаче толкова се проточила, че когато базата била готова, в нея идвали дневно едва по 10-ина души. След месец тя била закрита, за да не гълта повече средства.

В правителствения доклад се посочва, че почти 21% от отделените за жертвите $6.3 млрд. явно са попаднали в ръцете на мошеници. Често в престъпните схеми били замесени чиновниците, които сами решавали на кого да дават или не хуманитарната помощ. Всеки искал да отмъкне поне малко от милионите, които били разпределени в засегнатите райони. Чиновник на име Уейн Лоулес предложил десетки картончета за безработица на всеки, който му плати по $300. В щата Калифорния прокуратурата предявила обвинения към 75 оператори от службата за обаждания на Червения кръст и на техни родини заради опитите им да присвоят стотици хиляди долари от местния бюджет за хуманитарна помощ.