Точка 9В

Проект на Решение за продажба на недвижим имот на "Летище София" ЕАД - гр. София на Авиокомпания "Хемус ЕР"



ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Тъй като това е пратено за съгласуване, надявам се, че голяма част от колегите са се запознали. Става дума за реализацията на инвестиция от порядъка на 20 млн. евро от "Луфтханза техник" София ООД. Тя е съставена от две компании - "Луфтханза техник" - Германия, и "Бългериан Авиейшън Груп" ЕАД -България. "Бългериан Авиейшън Груп" е собственик 100% на "Хемус ЕР" и на 99,99 - на "България ЕР". В договора, който те са сключили за инвестицията, задължение на българския съдружник е да осигури земята за построяване на хангарите.

Направена е оценка - 107 евро на кв.м. Това УПИ е на територията на летището. То е отредено именно за карго, кетеринг и обслужване на самолети и инженерингови системи. Инвестицията е добра, тъй като ще се наемат 360 човека, които са висококвалифицирани - това са инженери, които ще ремонтират самолетите. Разбира се, това ще донесе и допълнителни приходи за летище София, тъй като ще се обслужват самолетите, които ще бъдат ремонтирани.

Дълго време този проблем стоя отворен, тъй като Авиокомпания "Хемус ЕР" имаха документ за собственост на земята, на която са построени халетата. Постигнахме съгласие.



НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Г-н премиер, моите коментари са фундаментални. Държавно дружество продава изключителен имот на летище София, не в Горно нанадолнище, без конкурс на някого на цена еди-каква си. За мен това би създало огромен проблем на правителството в последната година от мандата му. Ако направите един търг, според мен не 107 евро, а може... Но въпросът е принципен. Ако имаше търг и цената е 50 евро, имиджовият и друг проблем е по-малък, отколкото ако няма конкурс и цената може да е каквато ще да е. Това не е квартал "Обеля", това е летището! Къде има в София 100 евро на квадрат!?

Г-н премиер, моят съвет е да не го правим това, защото от такива неща според мен правителствата не се преизбират никога след това. Съветът ми е: не го правете, че ще има голям проблем.



ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Въпросът е дали ще усвоим инвестицията, или не. Имайте предвид, че за тази земя има спорове. Няма законови пречки да се извърши по този начин продажбата, изхождайки от това, че инвеститорът е от първи клас и е получил сертификат. Цената е направена от лицензиран оценител.



СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Това е за инвестицията на "Луфтханза техник"?



ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: На "Луфтханза техник". Ние говорихме и за право на строеж включително. Николай Василев пак ще каже: "Правото на строеж тогава го дайте на конкурс". А ако не се яви никой друг примерно при тази ситуация?



РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Опасно е, ако се яви някой, който иска да построи хотел!



ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Преценете, но това значи, че можем да изгоним един от инвеститорите. Въпросът е деликатен.



НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Не може без конкурс. Нека да кажат за автомагистрала "Тракия". Вие ни побъркахте...



ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Ние? А кого да сложим политически заложник за автомагистрала "Тракия"?



МЕГЛЕНА ПЛУГЧИЕВА: Аз съм запозната с този случай от времето, когато бях посланик. "Луфтханза техник" имаше колебания дали да ходи в Румъния, или да идва в България. След като тези колебания бяха отстранени, компанията дойде и в продължение на осем или повече месеца не може съответно да се реализира в пълен обем тази инвестиция точно поради тези спорове и търсене на съответното решение. Обявяването сега на един конкурс - там не може да се прави друго, няма кифли или банички да се произвеждат! Това е взаимно свързана дейност, така че лично аз подкрепям, още повече че е направено от неутрален външен лицензиран оценител и съответно са спазени всички изисквания и трябва да подкрепим, за да се уважи и да стане реалност тази инвестиция.



ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Няма законови нарушения. Ако считате, че е ниска цената, да седнем да връщаме... Отново ще трябва да се правят оценки, оценки, оценки.



ДАНИЕЛ ВЪЛЧЕВ: Съгласен съм, сигурно има някаква целесъобразност, но не подценявайте това, което министър Василев казва. Вие казвате: "Този имот май наистина си е техен". Второ, казвате: "Там няма кой друг да дойде". На трето място: "Има тук едни хора от "Хемус ЕР", тъй като ние не го даваме, г-жо Плугчиева, на "Луфтханза техник"! Не бих възразил да го дадем и на "Луфтханза техник", но ние не го даваме на "Луфтханза техник". А дали "Хемус ЕР" ще го даде на "Луфтханза техник" или на "Румън ЕР", това един Господ знае! Така че за мен лично не е толкова важно - сигурно е целесъобразно това, което казвате - но сигурно може и някаква обществено по-приемлива фигура да се намери за това нещо. Ние няма да се противопоставим, но пак ви казвам, ако това ще е така, г-н Мутафчиев, не се сърдете, но носете си Вие отговорността тогава! И защо въобще в терена на летището нещо трябва да се продава? Дайте го на някакъв дългосрочен наем, дайте го на някакъв вид концесиониране ли, не знам. Защо трябва да се продава?



ПЕТЪР ДИМИТРОВ: По стария Закон за инвестициите ние на важни инвеститори давахме земята безплатно. Напомням, че на "Шише Джам" през миналия мандат бяха дадени 840 дка за 0 лева. Тук си говорим за аналогична ситуация. Ние въведохме плащането не заради друго, а затова, че ЕК не позволява държавна помощ, само затова. Иначе щяхме да им го дадем за без пари. Напомням какви усилия хвърляме, за да ги привлечем, а тук отиваме към скандал... Честно казано, този инвеститор е по-чист от този другия. От тази гледна точка не е равен подходът. Според Закона за инвестициите първи клас инвеститор имат право без търг и без конкурс да си купят земята.



СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Да го отложим като решение, да има време да го огледат министрите, защото действително влиза днес. Кашата е голяма и трябва да търсим действително добре защитимо обществено решение. Но същевременно пак споделям това, което каза и г-н Димитров - ние така може да изгоним маса потенциални инвеститори, защото истината е, че всички инвеститори искат специални преференции и права! Какво правим сега за "Кока-Кола", където има политически въпрос! Аз съм говорил с министъра на околната среда и водите - закон ще променяме, за да нямаме проблем с "Кока-Кола" и т.н., което е политически по-скоро и може да ощети в някакъв смисъл наши интереси, държавни имам предвид, само и само да нямаме този политически проблем, пък и да привлечем инвестиции. Какво - ще дойде някой и ще продължи половин година процедурата за конкурс, неизвестно кой ще спечели и после ще изнудват "Луфтханза техник"?!



ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Да уточня някои неща, защото иронията на г-н Вълчев върви примерно на учениците толкова простичко да се обяснява, но смятам, че не е достойна за МС. Първото, което искам да Ви кажа, г-н Вълчев, е, че на тази земя са собственост на "Хемус ЕР" халетата. Три халета - първо, второ и трето. И те имат, г-н Василев, пълното основание да поискат да закупят отдолу земята си. Второ, има казуси и аз им казах, че летището тогава, когато синдиците са предлагали халетата за покупка, не е участвало. Защо - да отговори министърът, който е бил тогава и ръководството на това летище. Те имат нотариален акт от съда в момента и това може да го потвърди и областният управител, в който се казва, че тази земя под халетата е тяхна, на "Хемус ЕР".

Честно да ви кажа, аз винаги съм си поемал отговорностите и ангажиментите, но ако това не се разбира от правителството на България, за какво става дума? Аз, честно да ви кажа, не виждам тогава какъв е смисълът да водя битка за това. Нямам никакъв интерес и категорично го казвам. Мисля, че преиграваме в цялата тази ситуация.



СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: Предлагам да го отложим с една седмица, да имате време да се запознаете, да се помисли има ли някакви спорни въпроси. Нека да го преценим. Днес се внесе. Аз лично принципно подкрепям да се направи всичко, което може да докара "Луфтханза техник", ако имаме гаранции, че действително ще го направят.

Извинявайте, но се опитваме да привлечем "Чест Алпина" (вероятно се има предвид австрийската металургична компания "Фьост Алпине", бел. ред.). Те имат такива изисквания! Те изобщо не искат да чуят за търгове, за такива неща и прочее - да им изградим инфраструктура, да им дадем терен, да им дадем всичко. Ще ходят на друго място, има конкуренция. Пак казвам, ние сега сме в такава ситуация в света - финансова криза, намаляване на инвестиции, всички стават все по-предпазливи. Ако не търсим някакви механизми да ги привлечем, какво правим?





Заседание на кабинета 9 април 2009 г.



Точка 32

Проект на Решение за одобряване проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за насърчаване на инвестициите



ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, във връзка с кризата, която върви, е много важно да коригираме в известна степен рамката за чуждите инвестиции. Макар че не вървят зле дори през тази година. Независимо от това държави като Румъния и Словакия така са коригирали нещата, че дават субсидии от държавния бюджет. Намерили са вратичка и прескачат неправомерните държавни помощи. От тази гледна точка ние правим корекции. Едната мярка е за придобиване правото на собственост на по-ниски цени от пазарните, но не по-ниска от данъчната оценка на имота, тъй като това е важно за голяма част от инвеститорите. Отпада изискването за вида на инфраструктурата. Може да се подкрепя всякаква инфраструктура, свързана с инвеститора.

НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Уважаеми г-н премиер, тук отново, сега в закон, се дава възможност на еднолични държавни дружества да се разпореждат с различни варианти на разпореждане на имота, без конкурс и под пазарна цена. Според мен това отново е връщане в грешната посока. Ние изразходвахме цялата 2008 г. с редица трудни разговори в тази зала да променим правилника за упражняване и права, с други думи - как държавните дружества си продават или разпореждат активи. Все пак с цената на някои компромиси се придвижихме в посока повече прозрачност и повече конкурентост. Сега със закон правим точно обратното. Въпросът ми е - защо правим това?

Материята, за която министър Орешарски е имал бележка, се отнася например за неща като държавна помощ, субсидии от бюджета, за да дойде автомобилен гигант или "Фьост Алпине" в България, и ние му помагаме с жп линия, с газопровод и други неща, но това е на принципа - всеки, който дойде, получава нещо. Вие в момента не говорите за материя субсидия или държавна помощ, а за материя държавни ЕООД-та, които не са в държавния бюджет да сключват без конкурс неизгодни за себе си сделки. Например ТЕЦ "Марица-изток 2" да даде огромен имот без конкурс на свой партньор безплатно. Въпросът е защо правим това?

Не съм съгласен с целия модел, който предлагате. Например, ако държавата каже: "Всеки, който направи инвестиция над 100 млн. евро или над 500 млн. евро, е инвеститор от клас "X" и тогава му даваме финансова подкрепа или инфраструктурна подкрепа", това го разбирам. Има го в закона и работи. Министърът на финансите иска сумата да е по-голяма, а министърът на икономиката - да бъде по-малка, добре. Защо намесвате в тази работа държавните дружества, които по този начин ще бъдат значително ощетени без конкурс?



ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Това е изключително важен въпрос, тъй като знаете, че нееднократно се поставя въпросът, че когато искаш да привлечеш инвеститор, той по правило поставя условия. Това са реалностите. Ние на оперативно заседание ще си говорим например за искането на бразилците по отношение на "Кремиковци". Когато е в по-силната позиция, поставя условия. При тази ситуация да се очаква, че може да се направи конкурс, търг, публични условия и да се покани някой, след като се покани конкурентът, който няма да оздрави "Кремиковци", а ще предложи по-изгодни условия, за да вземе земята на "Кремиковци" - какво правим? Действително по отношение на инвеститорите нещата са различни. Тук става въпрос за инвеститори, които имат клас. Т.е. дали са им първи и втори клас и от тази гледна точка ние сме признали, че те са изключително важни за България.

В момента за конкретните казуси така ни извиват ръцете, но ги извиват и в двете посоки. Има мераклии да се доберат до имотите на "Кремиковци", като нищо друго не ги интересува. Ако няма права и да се каже, че този е по-важен, тъй като ми запазва структуроопределящо предприятие, нищо не можем да направим. По принцип споделям тревогата, че подходът би трябвало да е сляп, но когато е сляп, връщам ви към случая с "Фьост Алпине".



НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Вие предложихте конкурс.



ПЕТЪР ДИМИТРОВ: Конкурсът е направен така, че друг освен "Фьост Алпине" да не се яви, тъй като мащабите са огромни.



НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ: Опитвам се да обясня какво имах предвид. Когато тук обсъждахме сделката за "Фьост Алпине", очевидно е, че България трябва да направи всичко, за да дойде "Фьост Алпине", но не да прегази например закони или нормални практики. Напълно нормално е министърът на икономиката да предложи да се обяви един импровизиран конкурс и да се каже, която световна металургична компания иска да инвестира няколко милиарда евро в България през близките години и се нуждае от подкрепа, обявяваме конкурс, явява се един и печели, но например може още един да се яви или да се явят четири кандидата. Тук не говорим за "Фьост Алпине". Това открива абсолютно широко вратата за всичко. Например дружество "Терем" има терен във Велико Търново и казва следното: идва "Била", която е сертифицирана с най-висок клас, и казва "за сто лева ще ми го дадеш" - и това е законът! Всъщност само за това става дума тук! Защото ние нямаме проблем със сегашното законодателство идеално да решим проблема на "Фьост Алпине", но въпросът е, че ние в момента отваряме широко вратата за всякакви злоупотреби с държавните дружество, и то само за това ще става дума. Може да управляват други правителства в бъдеще, но въпросът е ние защо тогава променихме правилника миналата година, като сега правим много драстично абсолютно обратното?



СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ: По другите части има ли въпроси или бележки? Колеги, предлагам на вносител да го приемем. А частта по отношение на разпореждането с имуществото на публичните дружества според мен би трябвало да се промени - в смисъл да седнете с Министерството на държавната администрация и да видите. Вярно е и винаги съм подкрепял - когато има стратегически инвеститор, трябва всичко да направим, за да го привлечем. В това число, ако си спомняте, "Фьост Алпине" искаха гаранции за законови промени, за да стъпят в България, но инвестицията беше в такъв мащаб, че ставаше дума за огромни средства, че си заслужаваше определено. Въпросът е да се направи ясно разграничителна линия между такива необходимости, които са от държавно национално значение, за да не се превърне във всеобща практиката. Някакъв баланс тук трябва да се намери. Изобщо това, ако ще се случва, трябва да се сключва по изключение при много сериозен мащаб на инвестицията, а в другите случаи - поне да има такъв механизъм за конкурсност.