Компенсациите за намалено работно време бяха оценени като една от най-успешните мерки на държавата за подпомагане на бизнеса в кризата. От близо 500 възползвали се фирми за първото полугодие само 24 са подали заявления за масови съкращения впоследствие. По тази мярка, която важеше само за отраслите индустрия и услуги, работодателите не бяха длъжни да запазват работна ръка, ако не се съвземат. Проверка на инспекцията по труда в предприятия, ползващи компенсации, също показа, че няма нарушаване на работното време, т.е. никой не работи по цял ден, а едновременно с това да получава бонус. От заделените 6.5 млн. лв. по 120 лв. в продължение на 3 месеца са получавали 20 431 работници от 496 фирми, сочат данни на социалното министерство. Годишната сума, отпусната от бюджета за т.нар. активни мерки на пазара на труда по Националния план за заетостта, е 187 млн. лв. От тях на полугодието са усвоени 82 312 904 лв., или 45.2 на сто.



Оказа се обаче доста трудно да откриеш работодател, готов да разкаже как точно тези 120 лв. на човек са му помогнали да се спаси в кризата. Повечето смятат, че е лоша реклама за бизнеса, щом той е стигнал дотам да чака държавна помощ. Но за Никола Василев, президент на фирма за детско облекло с цехове в Монтана и Търговище, където шият за голяма европейска марка, това е далновидно управленческо решение. Въпреки правото си да се ползва от държавната субсидия за три месеца той още след първия пуснал всичките си работници отново на пълен работен ден.

"За нас тази помощ беше толкова навременна и толкова ценна, а знаех, че средствата са ограничени. Предположихме, че вероятно има и други нуждаещи се фирми и всеки освободен ресурс е важен", аргументира се Василев. Първото, което научил от своя опит, е: "Най-важното е парите да дойдат навреме." На него му трябвали около Великден. Тогава възложителят



забавил доставките на платове



и консумативи за зимната колекция. Логично шивачите не успели да подадат достатъчно продукция за 7-те процента допълнителни работници - групи от по двадесет в двата цеха, които се грижат за ръчната работа - гладят, бродират на ръка, подготвят отделните елементи. Затова е важно точно в периода, когато доставките липсват, да има кой да помогне. Нито преди това, нито след това има смисъл от помощта.

Разбира се, като няма работа, Никола Василев би могъл да пусне хората си на половин работен ден и да им плаща за толкова. Законът му позволява - до 6 месеца в годината. "Предполагам обаче, че фирмата нямаше да има такъв авторитет, както ако се погрижи за хората си по най-добрия възможен начин", обяснява мотивите си той. Цялата процедура от подготовката на документите до получаването на средствата, които се превеждат директно на работниците, отнела само един месец.

За да пести от бюджета обаче, новото ръководство на социалното министерство взе решение всички подобни гъвкави мерки на пазара на труда - за обучение, квалификация и т.н., да минат към оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Тя работи с европейски пари. Всяко кандидатстване по нея е свързано с процедура по закона за обществените поръчки,



многократно повече документи и време



Например за подобната на компенсациите мярка по програма "Адаптивност" първите заявления се събираха от 25 юни до 25 август. А чак през септември ще бъдат разгледани от оценителни комисии, сформирани в бюрата по труда. Очаква се реално мярката да тръгне през октомври. Страшно много време в условията на криза. Дотогава част от кандидатите може и да са затворили предприятията си. По тази мярка са предвидени 72 млн. лв. за 42 000 заети на непълен работен ден, които ще получават до 132 лв. стипендия в срок до 5 месеца, но само ако се включат в курсове за обучение или квалификация.

Факт е, че в момента от социалното министерство правят всичко възможно да улеснят процедурата по тази и други операции по програма "Развитие на човешките ресурси". Например с въвеждане на ваучерна система за обучение. "Идеята е да се дават поименни ваучери на хората, които сами ще избират къде да се обучават. Само трябва избраният от тях център да е лицензиран. Така ще се избегне тромавият механизъм с обществените поръчки, по които биха кандидатствали стотици обучителни центрове. Промяната по операция "Адаптивност" обаче трябва да мине през писмена процедура за промяна на програмата с Европейската комисия", обясни социалният зам.-министър Красимир Попов, който отговаря за еврофондовете.

Попов се надява, че в началото на септември ваучерната система за някои операции с европари ще се задейства. "Необходимо ни е малко повече време да разработим ваучерната сфера. Но, от една страна, имаме пари, от друга - безработица, от трета -ограничение на бюджета. Затова сме склонни дори с риск за качеството на обучението да направим по-бърз достъпа до тези мерки", призна Попов пред социалната комисия в парламента. Той обаче обеща затегнат контрол на обучението след това. "А и разчитаме на работодателите да насочват работниците си към обучителни организации. Все пак те трябва да са най-заинтересовани от какви специалисти имат нужда и за качеството на обучението им", заяви зам.-министърът.

Има хора, които са



готови да инвестират авансово,



но искат гаранции, че ще бъдат одобрени. Няма обаче кой да им даде тези гаранции, споделиха пред "Сега" експерти от бюрото по труда. Според тях единствените ефикасни мерки за квалификация и доусъвършенстване на устойчиви компетенции (език, компютри) са свързани с ангажимент за работа от работодател след курса. Експертите трябва не само да търсят работа на регистрираните в бюрата, но и да убеждават работодатели да разкриват нови работни места, да помагат на фирмите да кандидатстват по различните мерки и програми. Никола Василев например е възхитен от професионализма на хората в бюрата по труда в Монтана и Търговище. Смята, че благодарение и на тях документите му се придвижили толкова бързо.

Бизнесменът дава и още един пример по успешен мениджмънт. След като ситуацията с доставките се нормализирала и кризата при него преминала, кандидатствал за доквалификация на 150 свои работници. В двата цеха работят 306 души.

"Това са най-добрите ни шивачки, които обаче не са завършили техникум, а са се учили сами или само на някакви курсове. Те работят по 6 часа и естествено не могат да си изпълнят нормата, но ние им плащаме все едно са работили по 8 часа - за цяла норма. Защото не могат да занесат вкъщи дипломата си и да кажат: "Ето, яжте!" През останалите два часа се обучават на територията на цеха. Самото обучение е с пари на оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", обяснява Василев. Той смята да направи курс и за останалите си кадри, тъй като според него в момента трудно се намират квалифицирани работници за шивашката промишленост заради липсата на техникуми. "Работната ръка днес е най-конвертируемото нещо. По-скъпа е дори от петрола." Така предприемачът обяснява защо влага толкова сили и средства в обучение и запазване на персонала си. И защо през първите две години от създаването на фирмата през 1997 г. не иска норма от работниците си, а само качество.



-------

ИНТЕРЕС

Дванадесет работодателя са подали заявка до 25 август за включване в квалификационни и обучителни курсове на 116 свои служители и работници, преминали на половин работен ден по операция "Адаптивност" към оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Набирането на документи продължава, те ще се оценяват периодично.

По другата операция за квалификация и обучение на заети - "Аз мога", заявките са 2437. По нея работещи могат да се доквалифицират в курсове в извънработно време или както се разберат с работодателя. Предвидените средства са 26 млн. лв. за 27 000 души. За двете мерки работниците и служителите ще получават ваучери за обучение на стойност от 600 лв. до 1500 лв. според вида и степента му. Освен за професии хората могат да се обучават и по ключови компетенции - език и компютър.