|
| На Братската могила БСП-София отбеляза 65 години от 9 септември 1944 г. |
Нищо не предвещаваше подобен триумф на европейските ценности
В началото на деня лидерът на СДС Мартин Димитров изчете декларация, в която призова да се почетат десетките хиляди жертви на комунистическия терор, започнал на 9 септември преди 65 години. Лидерът на БСП и бивш премиер Сергей Станишев съответно му отвърна, изтъквайки заслугите на антифашистката съпротива преди светлата дата и индустриализацията на страната след нея. Чест му прави обаче, че не премълча репресиите на комунизма и предложи да се почете паметта на всички българи, загинали от репресии през XX в. Слово изнесе и зам.-шефът на ДПС Лютви Местан, който също призова да се поучим от европейския подход и да почетем едновременно жертвите на фашизма и комунизма. Накрая не кой да е, а лидерът на ДСБ Иван Костов, който е известен с много неща, но не и със склонността си към компромиси, предложи да се почетат с минута мълчание всички, които през XX в. са загинали за своите идеали. Дори новобранската суетня на шефа на НС Цецка Цачева, която известно време се чудеше дали трябва да подложи нещо на гласуване, не можа да наруши величието на момента.
Редно е депутатите да бъдат насърчени и да им се напомни,
че подобни малки стъпки трябва да продължават. Подходящи дати за това са например 9 юни, 16 април, 1 февруари и пр. Всяка от тези дати е символ на политически репресии в една или друга посока и дори откровен тероризъм. Накрая би могло да се стигне и до определянето на една дата за почитането на всички жертви, а кой знае, може пък и паметник на помирението да вдигнем.
Миналото не трябва да бъде забравено. Но е редно да намерим начин то да си остане само минало и да престане да трови настоящето и бъдещето. Няма как да накараме потомци на партизани, убити от жандармеристи, да обичат това, което е било преди 1944 г. Или пък наследници на репресирани и загинали по лагери и затвори по време на комунизма да се прегърнат братски с хора, които продължават да си гласуват за БСП. Но е съвсем реалистично заедно да почитаме личности като Никола Вапцаров и Никола Петков, без да е задължително да споделяме идеите им. Защото онези, които са дали живота си за дадена идея с убеденост, че тя ще промени обществото към по-добро, са твърде малко, не само у нас. Не всички имаме ум и кураж да сме като тях, но всички можем да ги уважаваме.
Фактът, че наскоро избраният ни парламент успя да се извиси над злободневните политически страсти, определено буди повод за оптимизъм. Защото парламентарната история помни и други случаи. Само преди три години един-единствен депутат от ДПС бе в залата, докато парламентът почете паметта на трите деца и четирите жени, загинали в атентата край гара Буново на 9 март 1985 г. След което и той напусна, видимо изнервен от обстоятелството, че е бил принуден да стои на крака по такъв повод.
Би било чудесно, ако депутатите успеят
да изпълнят със съдържание думите помирение и съгласие
Влизането ни в ЕС например бе съпътствано с бурна радост и всички чакаме с трепет и вълнение да се възползваме от благата, които съюзът ни предоставя. Обединена Европа обаче е резултат не от друго, а от помирението и съгласието между европейските страни и най-вече между Франция и Германия. На 9 май 1950 г. (изборът на датата определено не е случаен) тогавашният френски министър Робер Шуман предлага Франция и Германия да обединят производството си на въглища и стомана. Той определя това като "първа стъпка към европейска федерация", която "ще промени съдбата на регионите, отдадени дълго време на производството на оръжия, на които те самите най-често бяха жертви".
Ако депутатите престанат да се замерят с костите на предците, от това ще има съвсем конкретни резултати, и то съвсем скоро. Помирението не обезличава демокрацията, напротив. И току-виж 9 септември 2009 г. стане по-важна дата от 9 септември 1944 г.
|
| Бившият президент Петър Стоянов заедно с други граждани почете паметта на загиналите след 9 септември 1944 г. на мемориала в градинката пред НДК. |
!
