БСП със сигурност няма да намери място в Библията. Но ситуацията е такава, че спокойно може да се направи аналогия с онова време, когато израелтяните се изправят срещу филистимците. В присъствието на непобедимия Голиат (потомък на свръхчовеци) на никого не му се влизало в битка. Давид обаче се престрашил, неочаквано победил и така останал в историята на човечеството.

Във висшите ешелони на БСП тези дни трудно да се намери човек със смело сърце, а предстои една от най-тежките битки - тази за кмет на столицата, четвъртият по важност пост в държавата. Срещу тях се изправя Бойко Борисов. Не, няма грешка: който и да бъде посочен от ГЕРБ за кандидат-кмет, който и да седне в креслото на "Московска", то той ще бъде заместник (или наместник, ако желаете) на истинския градоначалник - премиерът. След мащабния побой над тройната коалиция Бойко Борисов, "и магаре да върже, ще го изберат" (както казва единственият засега престрашил се соцкандидат - Георги Кадиев). Факт.



Точно в такива дни се броят смелите хора



Както казваше един биткаджия, "не е мъж този, дето отива на сигурна победа, а този, който се изправя, когато знае, че ще го размажат". Е, има теория, че в такива сблъсъци влизат главно наивници, които не осъзнават, че една загуба ще изпепели политическата им кариера завинаги. Затова би било полезно да се разсъждава върху тези две хипотези: наистина ли трябва да се жертва бъдещето на един перспективен кандидат в толкова тежка битка и наистина ли е безсмислено да се изправи някой срещу Бойко Борисов.

Факт е, че в това си състояние



БСП напомня на кораба "Илинден" в Охридското езеро



и изглежда, че всеки един напън може да разцепи на две партията и да я потопи на дъното. Изборите за столичен градоначалник обаче дават уникален шанс на червените. Те могат да използват този вот за кардинална партийна реформа. Софийският вот може да покаже нови лица, нови експерти, нова философия на столетницата. Затова е странно, че от 19 номинирани кандидати остана само един сериозен - Георги Кадиев. Той безспорно може да бъде едно от лицата на това обновление. Човек с много опит в политиката, финансите и бизнеса, който се опълчи на собственото си правителство, на собствената си партия, когато за другите беше важно да са във властта. И очевидно не се страхува да влезе в една обречена битка. За разлика от останалите, които много обичат да дадат акъл по медиите, но не желаят "да изгорят, за да светят". Едва ли е случайно, че 18-те окапаха, след като стана ясно, че трябва да се явят на вътрешнопартийни избори и да предложат идеи как трябва да се управлява София. Тези хора очевидно не обичат битките. Те искат да печелят "служебно" - с помощта на този, с ходатайството на оня...



Но съдбата обича смелите



Спомнете си само как преди години в същата ситуация беше и настоящият президент Георги Първанов. С малко повече кураж и вота на ДПС обаче Георги Първанов помете непобедимия Петър Стоянов, нали?

Честно казано, дори и аз не вярвам, че Кадиев има шанс да спечели. Бойко Борисов вече ходи по водата и певци песни за него пеят. Но в една нормална демокрация никой не е вечен. След няколко години ГЕРБ неизбежно ще започне да си пати от негативите от управлението и когато дойде ред за смяна на властта, ще е хубаво опозицията да има подготвени хора, които знаят какво правят. Както се казва: здрава опозиция, по-малко своеволия. Лидерите се броят сега, плодовете ще се берат след петилетка. Известен факт е например, че Ейбрахам Линкълн е загубил всичките си избори в живота, включително и за някаква административна позиция, но е спечелил най-важните - за президент. В западните демокрации е въпрос на традиция



зайците да ги пускат на неизбираеми места, за да свикват с боя



У нас, както винаги, не е точно така. У нас "старците", дето губят избори, с топ не можеш да ги мръднеш. А зайците или се изстрелват по стечение на обстоятелствата по върховете на държавата, за да се учат там да управляват и да трупат първи трудов стаж, или потъват в забвение след първата изборна загуба.

Затова, ако иска да оцелее, е крайно време БСП да започне да си отглежда кадри по всички правила на политиката - те да трупат опит, да се ошлайфат в битки и да имат хъс да се изправят срещу на пръв поглед непобедимите. А не да се крие зад гърба на т.нар. гражданска квота, която излиза на преден план само когато трябва да се влезе в обречена битка. Защото всяка битка може да е възможност за ренесанс.