Година след колапса на "Леман Брадърс" е изненадващо колко слабо се е променила финансовата индустрия. Подкрепени от огромни федерални гаранции, най-големите банки се преструктурираха само частично. Заетостта в сектора е паднала едва с 8% от миналия септември досега. Само няколко от големите хедж фондове затвориха. Възнагражденията вече се връщат на нивата отпреди срива, като 30 000 служители на "Голдман Сакс" са на път да приключат с годишен доход средно от 700 000 долара. Не се и очакват големи съкращения в заплатите, според доклад на "Джей Пи Морган Секюритис" от миналата седмица. Изпълнителните директори на повечето от големите банки запазиха постовете си. Финансовите пазари тръгнаха нагоре след ниските нива от зимата.

Администрацията на Обама лансира регулаторни промени, но дори поддръжниците на тази мярка признават, че предложението ще срещне доста трудности в Конгреса. Радикални промени като замразяване на възнагражденията или ограничения за банките срещат всеобща съпротива. Дори дребните реформи като изискванията към банките да съобщават за дериватите, които притежават, все още далеч не са договорени.

Фалитът на "Лемън", който стана факт в същия уикенд преди година, когато застрахователният гигант "Ей Ай Джи" бе спасен в последния миг от правителството, а "Мерил Линч" бе продадена, се превърна в кулминационна точка на катаклизма във финансовата индустрия. В следващите дни вече всички бяха убедени, че на "Уолстрийт" предстоят фундаментални промени. Досегашният модел повече не можеше да съществува. Трябваше да се сложи край на осемцифрените заплати.

Всъщност и регулатори, и законодатели посветиха по-голяма част от изминалата година в опити да спасят финансовата индустрия, а не да я реформират. В краткосрочен план усилията им се оказаха успешни. "Ситигруп" и другите засегнати банки успяха да избегнат фалит, а икономиката - депресията. Но същите инвеститори и икономисти, които предрекоха и в някои случаи се облагодетелстваха от срива миналата есен, сега казват, че



за спасителната операция е платена извънредно висока цена



Те предупреждават, че ако не се вземат мерки срещу систематичните рискове във финансовия сектор, трябва да очакваме още по-тежка криза, и то не след десетилетия, а в близките години. И прогнозират, че следващия път кредитът от правителството на САЩ ще бъде изложен на риск.

"Семената на новата катастрофа вече покълват", предупреждава Саймън Джонсън, преподавател в училището по мениджмънт на Масачузетския технологичен институт и бивш главен икономист на МВФ. "Ако бъде позволено на банките да продължат да играят хазартно с капитали, напълно гарантирани с парите на данъкоплатците, те ще се върнат към порочната практика, довела до трилиони долари лоши дългове. Ще се хвърлят в големи рискове, ще рухнат отново и ще ни цапардосат с огромна сметка", предрича той.

Тази мрачна прогноза обаче не е универсална. Шефове от "Уолстрийт" казват, че банкрутът на "Леман" е отворил очите им за това колко крехки са ръководените от тях институции. Твърдят, че вече изоставят рисковите операции и създават повече защитни механизми срещу загубите. И смятат, че регулаторите са постъпили правилно, като са избрали да подкрепят финансовата индустрия през миналата година, вместо да въвеждат нови правила или да оставят слабите банки да фалират.

Но същите шефове признават, че



липсата на реформи е изненада



и за самите тях, като се вземе предвид колко зле се представяше индустрията миналата есен, както и размера на правителствената подкрепа, която бе необходима, за да се спаси секторът от разруха. "Всеобщо е усещането, че са необходими множество допълнителни регулаторни мерки, за да се избегне в бъдеще уикенд като онзи от миналата година. А досега не е направено много", казва Байрън Виен, вицепрезидент на "Блекстоун Адвайзъри Сървисиз" и бивш главен инвестиционен стратег на "Морган Стенли" и "Пеко Кепитъл".

Времето за промени вече изтича, смята Робърт Шилър, професор по икономика в Йейл, който предрече краха на интернет сектора и на жилищното кредитиране. "Хората биха приели промени в момент на криза, но ние не успяхме да сторим много и може би самодоволството се завръща. Изглежда, пропускаме точния момент за реформи", казва той.

Нужно е да уточним, че "Уолстрийт" не е съвсем същият, както преди катаклизма от миналата година. Тогава десетина банки оформяха авангарда. Днес "Голдман Сакс" и "Джей Пи Морган Чейс" определено са най-силните, "Морган Стенли" се опитва да им съперничи. Банк ъф Америка и "Ситигруп" са най-слаби и разчитат основно на правителствените гаранции за оцеляването си. "Вече има по-чувствително разделение между най-силните и най-болнавите от големите банки", смята Даръл Дъфи, преподавател по финанси в Станфорд.

Банките колективно събраха стотици милиарди свежи капитали за омекотяване на удара от лошите кредити и стават по-внимателни при отпускане и гарантиране на заеми. Спря опасната практика от 2006 и 2007 г., когато банките раздадоха стотици милиарди долари срещу всякакви видове недвижими имоти при условия, които дори и по онова време бяха абсурдни.

Но тези промени не са неочаквани. Банките обикновено повишават изискванията за кредитиране по време на рецесия. И дори и да искаха да продължат да гарантират продажби, не биха намерили голям пазар за това.

Критиците на индустрията изтъкват, че



стоенето настрана от риска е само временно,



ако не бъде наложено от дълбоки регулаторни промени. Насим Никълъс Тейлъб - статистик и търговец, от години твърди, че финансовите компании хронично подценяват рисковете и трябва да бъдат управлявани по-внимателно. Той предупреждава, че системата е станала още по-рискова от миналата есен досега. "Прекомерната правителствена помощ, отпусната след колапса на "Леман", кара инвеститорите да смятат, че правителствата винаги ще спасяват от фалит големите банки", обяснява Тейлъб.

Така че инвеститорите ще продължат да заемат пари на финансовата индустрия при леки условия. В замяна финансовите институции ще използват евтините пари за рискови заеми и търговия. Банките и занапред ще печелят, когато са заложили правилно, а данъкоплатците ще преглъщат загубите при евентуален лош залог и заплаха за системата.



Икономистите наричат този феномен "морален риск"



Банкерите използват друг термин - I.B.G. - абревиатура от английската фраза I'll be gone - "изчезвам", когато играта загрубее, сделката се провали, но банкерите са получили тлъст бонус.

Въпреки прогнозите от м.г. за намаления на заплатите, бонусите, изглежда, си остават гарантирани. Анализаторът Киан Абухусеин от лондонския офис на "Джей Пи Морган" предрече тази седмица, че дори и след въвеждане на някои регулаторни мерки, 8 от водещите американски и европейски банки ще изплатят на 141 хил. служители в отделите си по инвестиционно банкиране общо 77 млрд. долара през 2011 г. - средно по $543 хил. на човек, което е близо до пика от 2007 г. "Тъкмо защото наградите са така щедри, банките няма да се променят, освен ако регулаторите и законодателите не ги принудят", казва Тейлъб.

Но законодателството, което ще позволи на регулаторите да затварят гигантските институции, от месеци се спира. Както и усилията за създаване на системен регулатор, който ще се фокусира върху по-широк спектър от рискове, последващи фалит на голяма банка.

Друга предложена промяна ще изисква от банките да обявяват и да търгуват с деривати през централна клирингова къща, както акциите и опциите се търгуват на борсата. Терминът "деривати" включва разнообразни финансови продукти, сред които и сделки, чиято цена се променя при движението на лихвите и застраховките, които се изплащат при просрочване. Дериватите доведоха до бума преди краха от 2008 г., като насърчаваха банките да вземат заеми без адекватни резерви.

Откритата търговия ще отвори и ценообразуването на дериватите, така че банките няма да могат да крият позиции, от които губят пари. Те ще трябва да заделят пари, ако позициите се обърнат срещу интереса им, защото борсата ще иззема и продава дериватите, които не са подкрепени от адекватен марж. По този начин ще се избягват ситуации като тази от миналата година, в която изпадна "Ей Ай Джи", след като отписа стотици милиарди долари кредитни застраховки и нямаше пари да изпълни обещанието си да покрие стойността на ценните книжа. Според критиците обаче дори тези малки промени, които се предлагат, няма да постигнат много, защото някои от сложните деривати няма да бъдат обхванати от тези мерки и няма да се търгуват открито. Освен това някои банки са против откритата търговия с деривати, която ще намали печалбите им, тъй като цените ще са публични и ще има конкуренция. Засега законодателството, което ще извади на светло търговията с деривати, е блокирано и банките все още подписват договори при ограничен контрол от регулатора.