|
| Борис Велчев |
- Казусът "Майкъл Шийлдс" за българското правосъдие е приключен - има влязла в сила присъда. Разрешил съм трансферът на г-н Шийлдс в Обединеното кралство, след като изплати компенсацията, на която беше осъден за нанесения побой на българския гражданин. Оттук нататък случаят е в компетентността на английските власти. Помилването не е преразглеждане на присъдата, навсякъде по света то е акт на държавна милост. В конкретния случай беше публично обяснено с някакви нови обстоятелства, открити наскоро и които очевидно не са били известни на българския съд. Ще ми бъде любопитно да ги видя тези обстоятелства. Когато ги видим, можем да преценим дали има смисъл да търсим друго виновно лице, или нашата увереност, че извършителят е бил г-н Шийлдс, продължава да бъде същата.
- Новите данни още ли не са пристигнали в прокуратурата?
- Аз не съм виждал такива.
- Прокуратурата мотивирана ли е и политически да разследва сигналите, с които сега я затрупа новата власт? Не се ли натоварвате с прекалени очаквания?
- Не мисля, че е имало период, когато прокуратурата да не е била натоварена с очаквания. Няма нищо политическо в мотивацията. Просто пристига един сигнал, който се отнася до отговорни длъжностни лица от предишното управление. Не мога да гадая как ще завършат разследванията. Ние си изпълняваме конституционно установените правомощия да реагираме, когато има законов повод и достатъчно данни.
- Не можете да гадаете, но в същото време поне месец преди на бившия земеделски министър Валери Цветанов да бъде повдигнато обвинение разни източници от прокуратурата го говореха.
- Няма да е добре, ако официално се правят подобни изявления. Не мога да забраня на нито един от колегите, които работят по делата, да го правят. Препоръката ми е всички да са внимателни. Наказателният процес изглежда по един начин в началото и може да изглежда по съвършено различен начин в края на разследването. И да се обвържеш с една позиция от самото начало не изглежда професионално.
- Всички дела, които се образуват срещу властта, са по прословутия чл. 282 от Наказателния кодекс за престъпление по служба.
- Не е така. Има дела и за неизгодна сделка, за безстопанственост. За да изпреваря въпроса за амнистията - това са дела, за които подозираме, че има умишлена безстопанственост. Тя не се обхваща от Закона за амнистията. Но най-много им "отива" на характера на тези престъпления текстът на чл. 282.
- Който трудно издържа в съда.
- Не само. Той е конструктивно сбъркан. Отнася се до съвършено друга икономическа и политическа реалност. Създаден е през 1968 г. Това е един от текстовете, който безкрайно трудно се доказва заради необходимостта да се докаже специална цел. Не казвам това, за да се оплаквам, а за пореден път да помоля законодателите да помислят върху опростяване на наказателното законодателство. В НК например няма да намерите един такъв простичък текст - възложител на обществена поръчка, който наруши Закона за обществените поръчки и от това настъпват немаловажни вредни последици, се наказва. И се налага да прилагаме законодателство, създадено през 1968 г. за съвършено други условия към икономическа престъпност, която има много по-сложен характер през 2009 г.
- Като казвате законодателството, преди избора ви за главен прокурор през януари 2006 г. пред ВСС вие заявихте, че то дава достатъчно основа за ефективна прокурорска работа. Не си ли противоречите сега?
- Не. Ние не отказваме да прилагаме закона. И сега го прилагаме, надявам се максимално упорито. Но ми се иска да имаме и съвременно законодателство. Няма дело, което да е пропаднало единствено и само защото законът ни е пречил. Не сме неефективни в борбата с организираната престъпност и корупцията, защото нещо в законодателството ни пречи. Можем да преодолеем тези пречки. Но не ми се иска усилията ни да бъдат насочени към това да адаптираме старо законодателство към съвременни казуси.
Не искам да се променя само наказателното законодателство. Административното законодателство, регулиращо дейността на контролните органи, също трябва да се промени, за да има превенция. Абсурдно е да се опитваме да решим всички проблеми на обществото с наказателната репресия. Искам да се стигне до там законодателството да не позволява извършването на престъпления в стопанския сектор или в сектора на обществените поръчки, или при замените на държавна собственост. А когато те все пак бъдат извършени, да се намесим ние. Сега е обратното.
- Тогава защо няма един пратен на съд член на контролен орган за това, че не си е вършил работата?
- Не упреквам контролните органи, а системата на контрол, доколкото органите често не могат да изпълнят задълженията си, защото законите не им позволяват. Един пример - възложител решава да обяви откровено абсурдна обществена поръчка. Агенцията по обществени поръчки (АОП) няма основание да не я регистрира и да не започне изпълнението й. Длъжна е. Ако реши, може да сезира Агенцията за вътрешен финансов контрол. Тя упражнява последващ контрол, т.е. трябва да чакаме да се изпълни поръчката. А той е само по законосъобразност - дали са спазени формално процедурите по създаването и провеждането на поръчката. Къде остават предварителният и текущият контрол? Това вина на контролните органи ли е? Това е порок на законодателството. Сигурно има вина и в тях. Цялата законодателна среда на всепозволеност им дава възможност да се прикриват зад едно или друго обстоятелство и да не вършат добре работата си. Въпросът е най-сетне да бъде създадено законодателство, което силно да ограничава възможността за престъпления в тези сектори.
- В парламента обаче, когато се приемат тези закони, като че ли повече надделяват лобистки и гилдийни интереси.
- Това не знам. Знам само, че в момента законодателството не дава никаква реална възможност нито за предварителен, нито за текущ контрол върху изразходването на публичните финанси. Това е неправилно. Докато бяха в сила правилата за замените, нямаше никакъв контролен механизъм върху тях.
От над 13 000 обществени поръчки в регистъра на обществените поръчки за м.г. АОП е видяла нередности по 22. Показателна цифра. М.г. АОП не е поискала обявяването на нито една сделка за недействителна. Това също е индикативно. И още нещо - м.г. в прокуратурата се е работило по 308 000 преписки. Само 2500 от тях са били по сигнали на контролни органи.
- Връщаме се на тезата, че те не си вършат работата.
- Въпросът е дали има законодателство, което да ги задължава да го правят.
- Преди избирането ви пред ВСС казахте и че срещу корупцията резултатите не са достатъчни. Защо три години и половина по-късно нещата са същите?
- Важно е да се оценят условията, при които се противодейства на корупцията. Проблемът има поне още две измерения, преди да се спрем на прокурорското. Трябва да има превенция. Нелепо е държавата да създава свободата и условията да се вършат корупционни престъпления и след това да търси отговорност от прокуратурата, че не ги пресича всички. Много е важно и да се търси разкриването на корупционните престъпления. То е работа на прокуратурата само отчасти. Нашата роля е при разследването и доказването. Пак един пример. Българското право допуска провокации към извършване на престъпление. Контролирана сделка с наркотици е точно това. Но подобен подход е забранен за корупцията. Разбирам, че има риск от злоупотреби. Но трябва ли подходът да е забранен, за да се осуети този риск. Трябва да го регулираме, да дадем гаранции, че с него няма да се злоупотребява. Защо да не направим провокацията към подкуп специално разузнавателно средство, което да се извършва след съдебен контрол?
- СРС се е превърнало в мръсна дума.
- Ако ще дискредитираме всичко от самото начало, доникъде няма да стигнем. СРС-тата са компрометирани, полицията и прокуратурата правят чадър, съдилищата са нерешителни... Тогава да се откажем.
- Да не би подслушването да не е компрометирано? Делът на СРС-тата, които стават доказателство в съда, не е ли нищожен? Какво се случва след това, дали се унищожават, както пише в закона?
- Има специален орган, който контролира изпълнението на закона, и тези въпроси са към него. Може би като цяло подслушването е силно неефективно, но има дела, по които е ключово.
- Сега правите спецзвена с МВР и ДАНС срещу корупцията, организираната престъпност и злоупотребите с еврофондове. Как ще гарантирате лоялността и сигурността на хората в тях?
- Както навсякъде по света. Лоялността им ще гарантираме с контрол, включително и с полиграфски тестове, когато например смятаме, че е изтекла информация. Ще осигурим и служебен транспорт и охрана.
- А допълнително финансово стимулиране?
- Ще дадем, каквото законът ни позволява. Например за прокурорите са възможни още 4 заплати годишно. Не е кой знае колко, но когато държавата полага усилия да спестява всеки лев и допълнителното материално стимулиране ще бъде ограничено.
- След едно съвещание в МВР излязоха и конкретни цифри. Говореше се за бонуси от по 50 хил. лв. за всяка осъдителна присъда.
- Имали сме такива разговори с министъра на вътрешните работи. Иска ни се тези хора да бъдат силно стимулирани.
- Темата за инструментите за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, отново беше отворена миналата седмица.
- Добре се отвори. Образуваме дело за контрабанда, дейност от която се генерират незаконни приходи. Влиза комисията "Кушлев" и констатира, че това лице има имущество за 10 млн. лв., за което няма правно основание. Но по някаква причина наказателното производство не може да бъде доведено докрай и е прекратено или има оправдателна присъда. Това променя ли факта, че компетентен държавен орган вече е установил незаконно имущество?
- Т.е. искате конфискацията да не е обвързана с крайния съдебен акт?
- Разбира се. Не казвам, че имуществото трябва да бъде отнето на всяка цена. Въпрос на законодателна преценка е. Може да бъде обложено с много висок наказателен данък. Но да няма никакви последствия?! Простете. Задължително е и разширяването на кръга от престъпленията, за които действа комисията. Говорихме за виновните длъжностни лица. Те не попадат в обсега на правомощията на комисията "Кушлев".
- В НК няма ли един текст, че независимо от наказателната отговорност, придобитото чрез престъпление се отнема в полза на държавата? Не може ли да се работи по този начин?
- Фактът, че има начин, трябва ли да ни спира да искаме той да е бърз и лесен? А т. нар. специални конфискации, за които вие говорите, имат много ограничено приложно поле.
- Наскоро стана ясно, че Военната прокуратурата неправилно е прекратила три дела срещу бившия военен министър Николай Цонев, които сега, години по-късно, се възобновяват.
- Военните прокурори носят отговорност както всички останали.
- Но не остават ли малко встрани... Въпреки че при тях често има усещане за отваряне на чадър.
- Много неправилно е да се слага цялата военна прокуратура под един знаменател. Такова усещане може да има и за много други прокуратури, и може да е съвършено неоснователно. Военната прокуратура поначало има по особен статут. В наши дни той е още по-труден за дефиниране, тъй като военната прокуратура не разследва и обвинява за престъпления, извършени от служители на МВР. С мащаба на армията, запазването на военната магистратура в сегашния вид е трудно защитимо. Ако тя съществува, трябва да бъде натоварена с работа. Иначе на политическо ниво трябва да се реши каква е съдбата й.
