2009 е тежка година. След два последователни вота - за евро- и национален парламент, иде ред и на избори за София. Но както сочи всичко, кметската битка за столицата ще е между ГЕРБ и ГЕРБ. Втори участник със сериозни шансове няма и не се очертава да се намери в оставащите два месеца до 15 ноември. Но това не пречи партиите да използват случая за разчистване на сметки вътре в тях.



БСП я е подкарала агаля-агаля



- сведе многобройните си кандидати до Георги Кадиев, който единствен се престраши да изпълни всички изисквания за влизане в битката. Той обаче може да спечели само ако партията на Бойко Борисов извади срещу него Йоло Денев, но дори и тогава не е сигурно. Това показват нагласите за подкрепата на ГЕРБ. А Бойко ще е последният, който ще зачеркне работата си начело на София, всичкия пиар и реални успехи след два успешни вота зад гърба си и ще пусне най-важния град в ръцете на основния си враг. Въпреки безспорните качества на Кадиев.

Този човек е показал на няколко пъти, че може да се държи мъжки и не прави компромиси с честта. Общински съветник е, което значи, че е запознат с проблемите на София. Не се поколеба да се яви като мажоритарен кандидат на депутатските избори, не се уплаши да каже на съпартийците си, че БСП не е никаква алтернатива на корупцията - точно обратното, стана неин символ по време на четиригодишното си управление, а клеймото на тройната коалиция трайно е залепнало върху челото на столетницата. Тези фриволни излияния, заедно с упреците към самия Станишев и намеците към други представители на червената върхушка, му извадиха име на черната овца. Такива хора се харесват на обществото, но по правило са неудобни в собствената си партия.

Затова пък Георги Кадиев е подходящо пушечно месо в град, който традиционно е управляван от син кмет, а отскоро е под крилото на Бойко.



Другият участник в кметската надпревара са СДС и ДСБ,



но двете партии още се чудят кой път да хванат - да се явят под формата на "Синя коалиция" или самостоятелно. Има и трети вариант - безапелационна подкрепа за човека на ГЕРБ. Тя някак срамежливо се прокрадва отскоро и се приписва на Мартин Димитров. Но като познаваме психологията на сините, това е малко вероятно да се случи. Ако изобщо се стигне до такава възможност, ще е след хвръкването на всички мостове между сини и костовисти и след като преговорите са останали безплодни до 12 без пет на 15 ноември.

Освен как, пред тях на дневен ред е и въпросът кой да се жертва в тая неравна битка за връщането на доверието на електората. И тук интересен щрих е предложението на столичните сини - на вота да иде лидерът Мартин Димитров. Както преди време направи Надежда Михайлова. Мъжкото момиче на СДС. И през 2003 г. СДС беше пред подобна дилема. Търсеше мъж между 40 и 50 г. - честен и известен, с доказано имотно състояние и необвързан с едрия капитал. Толкова дълго и безнадеждно го търси, че накрая се наложи Надежда да се качи на сцената. Въпреки че и според самата нея голямата партия номинира лидера си за премиер, а не за кмет. Но като е опряло до София, е, какво е един компромис в името на бъдещето! Та хубавото Наде се жертва.

И какво се случи? Въпреки заклинанията да спечели и че е лидер на цялата десница, безславно загуби. Оттогава започна стремглавото й слизане надолу по синята стълба.



А Надежда все пак е емблема за СДС



Въпреки безспорния си чар, каквото и да правеше след това, не помогна. Защото в тази партия силно се люби и мрази. Освен това преди 6 години положението в СДС бе далеч по-добро и откъм възможности за лидери, и откъм доверие в тях.

За месеците, откакто е начело на сините, Мартин Димитров може да се похвали със значително по-малка популярност от всеки предишен лидер. Дори от слаб конкурент като Пламен Юруков. Човекът се престраши да иде на вътрешен вот за председател, но го хвана страх да повтори процедурата преди вота за парламент и се самонастани в листата. Това не се забравя, особено от местните седесари, които очакват да им дойде редът.

С годините и хоризонтът на сините стана много нисък - вече стига само до изборите. Но дори и тогава не могат да се преборят с желанието за саморазправа. Столичният СДС не забрави, че вътрешният вот прецака собствения им кандидат за лидер Стефан Иванов. И ето, сега имат възможност за реванш. Хем предизвикват Мартин да докаже, че не се плаши от битката, хем са наясно, че той не може да спечели срещу Кадиев, та камо ли срещу човек на Бойко.

Какво идва след това? Гледайте участта на предишните и не питайте за Мартин. А дали ще му стиска да иде на вътрешно състезание за обща номинация е трети въпрос. Колкото до Костов, вярвайте, той отдавна не се вълнува от дертовете на сините.