Искам да гледам филма за Айрис Мърдок, който пратиха на кинофестивала в Берлин.

Айрис бе титулувана Dame, което се равнява на Knight (рицар), но не зная как да го преведа и съм забравил книгите й. Спомням си два реда в "Нюйоркър":

"Прозата на Айрис Мърдок е женска - всичките й копчета се закопчават наляво." Ехидно. И невярно. Всички обобщения са неверни (това също е обобщение; ха-ха!).

Дама Айрис стана едно от прилагателните на ХХ век - "Murdochian".

Искам да видя филма, понеже в него трябва да е и Франк, в когото Айрис останала влюбена цял живот след смъртта му в България.

Уилям Франк Томпсън се родил през 1920 в Дарджилинг, Индия, където е най-хубавият чай на света; има само един по-хубав, но той не се купува. Франк учил в колежа Уинчестър и в Оксфорд - езици, литература и история. С такава подготовка ставаш или интелектуалец, или агент, или (най-често) нищо. През 1939, когато започна войната, той се записал доброволец и служил в Англия, Северна Африка, Сирия, Ирак, Иран, Сицилия, Сърбия и България. Бил в армейската служба за специални операции SOE (Special Operations Executive).



Кестени...



- Димитри, ти не знаеш от коя трънка може да изскочи заек - поучи ме генералът и аз не се разсмях, макар че бе смешно генерал Славчо Трънски да говори за трънки. Той често минаваше покрай телевизията и продължаваше под кестените по "Руски". Не се бяхме запознавали, но срещнехме ли се на улицата, той се ръкуваше с мен и разговаряхме. За незначителни неща; веднъж му показах кестена, който напролет се разлиства пръв, и другия, който се разлиства последен. Изслушваше ме внимателно, но говореше повечето той; подпитваше ме за туй-онуй, главно за индийско-пакистанските и за други войни, от които бях репортерствал, но не беше като разпит. Аз също не го разпитвах как е издействал в България да има гара "Майор Томпсън". Нито как вуйчо му от щата Мичиган подарил на родното си село вършачка International Harvester и народната власт я спряла на митницата и как същият вуйчо го пратил във военна академия в СССР.

- Каква е първата задача на командира на стрелковия взвод? - питал ги там маршал Покришкин, а той и другите курсанти мълчели. - Първата задача е да подготви картечницата за стрелба - обяснявал легендарният лектор.

- Не се сърди на армията, Димитри! - заключаваше Трънски.

Но аз не се отсърдих, понеже през 50-те, когато ни вдигнаха в тревога на гара Пирин, ние тръгнахме нагоре по Струма, после ни казаха - не нагоре, а надолу по течението, и накрая, когато се прибрахме в поделението - що моите войници не носели вода за охлаждане (тежките ни картечници "Максим-Соколов" бяха на водно охлаждане). По устав трябвало да носим вода. А вървяхме по речното корито, при това не ни бяха раздали патрони. Има ли нещо по-тъпо? Оказа се, че има, щом разбрахме за какво била тревогата, когато видяхме на жп линията петте 4-осни платформи с остатъците от израелския Constellation, свален с пасажерите, понеже нахлул в българско небе. Българският изтребител улучил багажния отсек с куфарите и селяните плъзнали из местността да събират разпиляното на 2 км бельо от найлон - тогавашен лукс.



...и държави



На 25 януари 1944 Франк и още трима командоси от английската военна мисия се приземили с парашути в района на Добро поле в Южна Сърбия, за да се присъединят към партизаните на Славчо Трънски. Носели радиостанция за свръзка с Кайро и Бари (Италия), където били английските складове за оръжие, боеприпаси и облекло. В Техеран през 1943 Сталин, Чърчил и Рузвелт се разбрали англичаните да помагат на българските партизани. На един въжен мост мулето с радиостанцията и батериите се подхлъзнало и паднало в реката; батериите се повредили; връзката със SOE угаснала. Командосите и партизаните били заловени, инквизирани и на 10 юни 1944 разстреляни при село Литаково (Ботевградско), след битката при Батулия, недалеч от Своге. Там, по пролома, където дядо Йоцо гледал, всяка паланка от две-три къщурки с плевни се нарича държава. Шест "държави" (Ливаге, Липата, Цареви страги, Малък Бабул, Бабул и Завоя) станаха "Майор Томпсън", по настояване на Славчо Трънски.

По-късно д-р Ж. Желев написа за приликата между фашизма и комунизма. Половин век преди него д-р Гьобелс бе писал за приликата между демократа и комуниста. Възможно ли е и Желев, и Гьобелс да са прави? Всичко е възможно. Франк Томпсън бил демократ и комунист. Той и тримата командоси от SAE загинали като героя на Хемингуей в "За кого бие камбаната".

А ние, имунизираните против идеологии и натомания, казваме:

за България, лишена от dissuasive force (респектиращите СС-23), е по-изгодно да няма армия. Като Коста Рика. И като Исландия, която няма армия и пак е в тъпото НАТО.