Фармацевтичният бизнес, както всички знаем, е митично богат. Годишните продажби на лекарства с рецепта по цял свят са за около 650 милиарда долара. Години наред фармацевтичната индустрия оглавяваше класацията на списание "Форчън" за най-печеливш бизнес в САЩ. Толкова много пари винаги са свързани с всевъзможни неетични практики, удари под кръста, манипулации, лъжи, тайни дела и още пари. За някои тази индустрия е мафия, други дължат живота или поне качеството си на живот на тази мафия. Лекарствата убиват, но лекарствата могат и да лекуват. И, естествено, при толкова милиарди залог границата между етично и неетично е трудно определима, а тайните са много. Но когато някоя компания мине така рязко границата, че това да се разбере, тътенът е пропорционално голям на печалбите й. Защото винаги пострадалите са невинни пациенти.

Последният голям скандал около лекарствената индустрия е заведеното от правосъдното министерство на САЩ дело срещу американския фармацевтичен гигант "Пфайзер". В началото на месеца се разбра, че министерството и фирмата са постигнали извънсъдебно споразумение, според което компанията ще плати рекордните 2.3 млрд. долара.



"Пфайзер" бяха обвинени в незаконна реклама



на няколко свои лекарства и в корупция. Компанията твърдяла, че нейни медикаменти, сред които болкоуспокояващото "Бекстра", антипсихотичното лекарство "Геодон" и антибиотикът "Зивокс" лекуват или имат действие при заболявания, за които не са тествани и нямат задължителното одобрение от Агенцията за храни и лекарства на САЩ (FDA).

"Пфайзер" е обвинена, че е измамила държавни здравни фондове като Medicare и Medicaid с пазарните практики за тези лекарства, а също - според Би Би Си - и в даване на подкупи на органи на здравеопазването, за да бъдат поощрявани да предписват на пациентите медикаменти, произведени именно от тази фирма.

Бившият търговски представител на "Пфайзер" Джон Копчински призна, че е бил принуден да раздава на лекарите "стандарти за грижа", които да насочват пациенти да взимат "Бекстра" като болкоуспокояващо, често във високи дози, няколко дни преди операция и след нея. FDA обаче не е позволила подобна употреба на "Бекстра" заради риск от сърдечно-съдови проблеми. "Бекстра" е одобрен само за облекчаване на артритна и менструална болка. Точно заради съмненията за повишен риск от инфаркти лекарството беше спряно от продажба през 2005 г. от производителя. Лекарите освен това са били насърчавани да дават на пациентите 8 пъти по-високи от одобрените дози.

Така е в този бизнес. "Ако не продаваш агресивно продуктите, те обявяват за човек, който не играе с отбора. И единственият начин да бележиш точки е, като продаваш "Бекстра" за неодобрени показания", казва Копчински, един от хората, изобличили компанията. След като фирмата се съгласи да плати 2.3 млрд. долара, той получи 50 милиона долара от сумата.

Друго обвинение срещу "Пфайзер" е за антипсихотичното лекарство "Геодон", един от блокбастърите на компанията с продажби за над 1 милиард долара през 2008 г. То е разрешено за употреба само за хора между 18 и 65 г. при шизофрения, остри маниакални състояния или при биполярно разстройство. Според ищците обаче "Пфайзер" незаконно е предлагала лекарството и за депресия, тревожност, деменция, аутизъм, за деца и хора над 65 г. Според един от адвокатите по делото срещу компанията "Пфайзер" е плащала щедри хонорари на повече от 250 детски психиатри, които са изнасяли лекции по медицински форуми, за да изтъкват ползите от "Геодон" при деца, въпреки че лекарството няма индикации за употреба при непълнолетни. Да се дава подобно лекарство на деца е особено опасно, тъй като детската психика е доста по-различна от тази на възрастните, за които всъщност препаратът е одобрен.

Ако "Пфайзер" бяха ограничили продажбите на "Геодон" само до официално разрешените показания, лекарството нямаше да достигне продажби от над 1 милиард за година, смята обвинението.

Сумата на споразумението - 2.3 млрд. долара, е рекордна - най-високата, постигана при обвинение в измама в здравеопазването в историята на правосъдното министерство, отбелязват наблюдателите. Тъй като делото не е влязло в съдебна зала, вероятно голяма част от най-пикантните и ужасяващи подробности за фриволната и доста опасна продажба на лекарства няма да излязат наяве.

И докато в богатата Америка, където съденето е национален спорт, туширането на скандала струва на "Пфайзер" рекордна сума, в Африка не е така.



В Нигерия компанията ще плати в пъти по-малка компенсация



- 75 милиона долара, за неуспешни клинични изпитания на антибиотика "Трован".

През 1996 г. "Пфайзер" са провели клинични проучвания за лекарството срещу менингит "Трован". През 2007 г. нигерийският щат Кано завежда иск срещу компанията за 2 милиарда долара за щети, нанесени при тестването на продукта. Според нигерийските власти изпитанията са убили 11 деца, а десетки са били осакатени. Компанията отрече обвиненията и обяви, че децата са починали от менингит, а не заради тестването на лекарството. Въпреки това през лятото двете страни се споразумяха "Пфайзер" да плати 75 млн. долара и делото приключи.

Дали компанията плаща, защото децата са починали заради изпитанията, или просто за нея това е приемлива цена за потулване на шума - всеки решава сам. Фармацевтичните компании имат богат опит в съдебните процеси и скандалите около техните продукти и знаят коя тактика да изберат.

Първият известен скандал в съвременната история на медикаментите е от началото на XX век, когато не е имало никаква регулация на производството и търговията с лекарства. Тогава в САЩ хирурзите прибавят етиленгликол - вещество, от което се прави антифриз - към упойката на пациентите. Доста от болните умират на операционната маса, но никой не отдава смъртта им на антифриза. Години след това етиленгликол започва се прибавя и в сиропи за кашлица. Следват редица "необясними" случаи на отравяне и внезапна смърт. Надига се недоволство и за пръв път обществен съвет започва разследване от подобен тип. През 1938 г. е написан федералният закон за храните, лекарствата и козметиката, с което реално стартира регулацията на медикаментите в света.

Регулацията става по-строга благодарение на



една от най-известните и ужасяващи лекарствени истории



- т.нар. талидомидова криза

Заради недостатъчни проучвания за странични ефекти преди пускането му на пазара през 50-те и 60-те години на миналия век лекарство става причина за раждането на хиляди деца с малформации.

През 1957 г. немската фармацевтична компания "Хеми Грюнентал" пуска на пазара "Контерган", съдържащ веществото талидомид. Лекарството е успокоително, предназначено за бременни жени. Малко след това започва "епидемия" на деца, родени с увреден слух или мускули на лицето, с недоразвити ръце, малформации на сърцето, жлъчката и др. Около 40% от тях не доживяват първия си рожден ден. Лекарите установяват, че майките са приемали талидомид в ранната бременност и се смята, че общо по света са родени 10 000 - 12 000 увредени от лекарството деца.

В Германия талидомид е спрян от продажба през 1961 г. По-късно примерът е последван и от другите държави, където се разпространява - Англия, Италия, Япония, Канада, Швеция. Процесът в Германия срещу 7 представители на компанията започва през 1968 г. Обвинението е, че са пуснали в продажба лекарство, което причинява неприемливи щети, без да е тествано, както трябва. Освен това, вместо да информират за страничните му ефекти навреме, са опитали да скрият информация. През 1970 година е постигнато извънсъдебно споразумение за компенсация на жертвите. "Грюнентал" се съгласява



да плати 100 милиона марки на децата с малформации,



а до 1991 г. сумата скача на 538 марки и покрива обезщетенията на 2866 жертви в Германия. Подобни компенсации получават и пострадалите в Англия, Япония, Канада и Швеция. Заради трагедията с талидомида се надигат гласове, които призовават за промяна на цялата система на разработване, реклама и продажба на лекарства.

Това обаче е само половината от историята. Въпреки трагедията от 50-те и 60-те години лекарството отново беше разрешено за употреба в Европа наскоро, но за лечение на една от най-тежките форми на рак на костите. Този вид рак е бърза смъртна присъда, но се оказва, че талидомидът е единственият препарат, който облекчава и дори удължава живота на болните.

Препаратът не е спиран от употреба в Австралия, САЩ, Израел. Благодарение на това в средата на 60-те години се оказва, че талидомид помага за намаляване на болките и лечение на кожните възпаления при проказа. Лекарството се използва за лечение на болестта, макар че в развиващите се страни първоначално това води отново до същите ужасяващи последствия - раждат се около 1000 деца с увреждания, тъй като на пациентките не са пояснени страничните му ефекти.

Най-крупният скандал в последно време е този с болкоуспокояващото "Виокс" на друга от най-големите световни компании - американската "Мерк". Препаратът беше изтеглен от пазара от фирмата през 2004 г. заради редица сигнали, че



създава сериозен риск от инфаркти



и сърдечно-съдови проблеми. Според последвали изчисления на FDA "Виокс" може да е допринесъл за над 27 700 инфаркта и внезапни смъртни случаи в периода от 1999 до 2003 г.

Историята на "Виокс" е показателна не само заради многото пострадали. Препаратът е типичен блокбастър на фармацевтичния пазар - оригинално лекарство, хапче чудо от нов тип, единствен по рода си препарат срещу артритни и ставни болки. Лекарството се приема от 20 млн. души само в САЩ, продава се в още 80 страни. Само за 2003 г. продажбите по света са за 2.5 млрд. долара.

И тъй като инвестицията на компанията е голяма, както и печалбите, години наред не са взети мерки за предупреждение на пациенти и лекари за опасните странични ефекти на медикамента.

През 1999 г. FDA одобрява "Виокс" за употреба. На следващата година започват да излизат проучвания, според които рискът от сериозни сърдечно-съдови проблеми при този препарат е двойно по-голям в сравнение с други нестероидни противовъзпалителни болкоуспокояващи. През 2001 г. FDA предупреждава "Мерк" да спре да заблуждава лекарите за ефекта на лекарството върху сърдечно-съдовата система, а на следващата година изисква информацията за риска да се прибави към листовката на лекарството. През 2004 г. FDA представя изследване сред 1.4 милиона пациенти. Заключенията са, че тези, които пият "Виокс", са по-предразположени към инфаркт в сравнение с тези, които приемат други болкоуспокояващи. Месец след това "Мерк" спира "Виокс" от продажба.



Америка реагира по обичайния начин



- срещу компанията заваляват искове - както частни, така и публични, и скоро набъбват до 25 000. Редица щати завеждат дела срещу компанията заради прикриването на опасността и измама на публичните здравни фондове, които са плащали за лекарството. Адвокати изваждат данни, според които компанията умишлено е прикривала негативните резултати от тестовете на "Виокс". Авторитетното медицинско списание New England Journal of Medicine твърди, че "Мерк" са поставили "продажбите пред сигурността", а FDA не е направила нищо, за да предпази пациентите.

Скандалите с "Виокс" и сегашният с "Пфайзер" за пореден път дават гласност на съмненията, че фармацевтичната индустрия е бизнес като всеки друг и въпреки деликатната територия, на която се развива, не би се поколебал да престъпи етиката. Вероятно не и без помощта на регулаторните държавни органи, уж създадени, за да го контролират.