Приходите от туризъм в черноморските курорти това лято са спаднали с повече от 30%, тъжно обобщиха туроператори в края на сезона. Дали е заради световната криза, или заради глупавото застрояване и мутризиране на брега? Вероятно заради двете. Но спадът на приходите всъщност е хубава новина. Възможно е да провокира мисловни процеси в туристическия бранш и в държавната администрация. Защото същинският проблем на българския туризъм отдавна не е развитието, а как то да се спре и ако може, да се върне назад. Тъй като развитието е радикално сбъркано.

Туризмът е дейност, която предполага специфични човешки качества, като приветливост, гостоприемство, добронамерена общителност и най-вече въображение. Иначе казано - интелектуална работа. У нас желанието на хората да пътуват и да почиват през лятото по традиция е превърнато в ресурс от хора с оскъдно въображение, често недобронамерени и склонни към дребни, средни и по-едри шмекерлъци.

Дефектите са, общо взето, едни и същи навсякъде, но най-добре личат там, където туристическата индустрия е развита през последните години. Такова място е Синеморец. То е изразителен пример какво може да постигне за съвсем кратко време симбиозата между алчност, беззаконие и простотия.

Очарователното някога селце е на 5 км южно от Ахтопол. Разположено е на полуостров над устието на Велека, така че от три страни се вижда морето и това обяснява името му. Но морето вече все по-трудно се вижда. До 1992 г. там беше гранична зона и се ходеше с открит лист, което правеше мястото още по-интригуващо. Повечето къщи бяха едноетажни "шаронки" (строени с бежански заем през 30-те години), между които имаше и някои по-нови двуетажни или триетажни. Синеморец беше харесван и обичан от хора, отегчени или отвратени от тривиалните морски курорти. Летуването там минаваше за хипарлива екстравагантност. За последните десет години селото е застроено с четири- и пететажни хотели и грозновати жилищни блокове, между които тук-там се гушат стари къщи в очакване да бъдат продадени, а парцелите - застроени. Естествено, урбанизацията е направена, без да има улици, само главната и още три-четири са асфалтирани. Баналната за повечето черноморски селища тема за фекалните води, които се изливат в морето и все по-често резултатите от това се виждат с просто око, е актуална и за Синеморец. Пречиствателна станция няма.

Изглежда, повечето хора, които са инвестирали тук, са харесвали селото, защото е било диво и неосквернено от строителна истерия. И са се постарали да променят точно това, което ги е привличало. Синдромът е описан от Дж. Хелър в "Параграф 22": "Сестра Дъкет намираше Йосарян чудесен и вече се опитваше да го промени." Очарователното някога село вече е придобило силуета на софийския квартал "Лозенец". Май причината е същата като причината, поради която някога на първомайските манифестации в Ангола рисуваха Маркс и Енгелс като негри.

Застрояването явно ще продължи и няма изгледи да е по-прилично от това, което вече е направено. Част от терените край морето са продадени и заградени, а други канят купувачи с едроплощни табели For sale. На някои места брегът е недостъпен, понеже е станал частен. На едно от най-красивите места до морето се извисява грозна пететажна сграда в груб строеж. Явно ще расте нагоре и ще закрие изгледа на други бъдещи постройки. Сега изглежда грозна, защото е недовършена, но един ден ще е ясно, че си е била грозна по идея. И най-лъскавият хотел, построен на неподходящо място, става дефинитивно грозен. Поради което голяма част от строежите по морето са дефинитивно грозни. Примерите са в изобилие, но един от най-фрапантните е хотел "Марина палас", който разследваният за измами президентски спонсор Л. Стойков построи (дали не и с европейски пари?) в курорта "Дюни".

Тук-там край брега в Синеморец има хубави двуетажни къщи, каквито би трябвало да бъдат всички в тази част на селото. Един приятен, но неосъществен силует поради особеностите на българския преход - струпване на



необяснимо големи богатства у нагли и примитивни хора





с безмилостно лош или никакъв вкус.

"Бутамята" е южният плаж на Синеморец, някога прелестно див и вече даден на концесия. Ивицата е широка, но плажът не е голям. На пет реда до морето са забити чадърите на концесионера. Деветдесет на сто са празни, защото повечето хора не искат да плащат по 5 лв. за чадър и още толкова за шезлонг, тъй като смятат това за изнудване. Поради което 90% от плажуващите са сгъчкани в самия край на плажа, където концесионерът не е забил чадъри, спазвайки явно с нежелание и само отчасти разпоредбите на закона. Картината е банална и е позната по цялото Черноморие.

Точно над "Бутамята" преди пет години е построен импозантният хотел "Бела виста" с около 200 стаи и над 400 легла. Името явно е избрано заради хубавата гледка и инвеститорите (трибуквена групировка) видимо не са се притеснявали, че техният хотел, меко казано, загрозява пейзажа. Строителното разрешение, изглежда, е било за четири етажа (на това ниво кота корниз е загатната с нещо като керемидени гащички), колкото е допустимата височина в селото, но хотелът има шест видими етажа. Решен е в розово, зелено и жълто и прилича малко на дисниленд. Архитектът сякаш се е опитал да придаде игриво-шеговита нотка на безобразието, което е направил. Над една от арките (любим орнамент на внезапно забогатялата бедност) е отлята от бетон главата на Уди кълвача. Ако един ден хотелът бъде сведен до законната си височина, на това място би могло да се постави, пак от бетон, главата на кмета на Царево Петко Арнаудов (БСП), който според местни хора е направил възможно строителството на това недоразумение. Или пък главите на Царя, Станишев и Доган поради същите причини. Би могло главите да се сменят по време на сезона като една атракция. Хотелът има басейни, ресторанти, барове, тенис корт, сауна, летен театър, магазини, детегледачки, аниматори и т.н. Всичко необходимо, за да прекара човек добре и далече от морето. Защо тогава е трябвало да бъде изцвъкан точно над "Бутамята"? Можеше да е в град Симитли, в Карнобат или другаде. До "Бела виста" има два шестетажни жилищни блока с намек за нещо като виенски сецесион във фасадите. До тях има три пететажни блокчета, които приличат на луксозни миньорски жилища. Около тях терените все още са празни, но съдбата им вероятно няма да е по-различна. Впрочем същият процес вече напредва и в Резово.

Разглеждайки тези чудеса на безвкусицата, се сетих за нещо друго. Преди няколко години на плажа "Харманите" в Созопол, на самия пясък се появи хотел. След като беше завършен и вече работеше, от общината внезапно го забелязали и много били изненадани. И възмутени. Ужасна история. Щели да съборят това отвратително безобразие. Този път наистина. Но ... се оказало, че хотелът бил специално направен за инвалиди, да могат лесно да ходят на плаж. Поради което, няма как, оставили го. Няма данни там да са нощували инвалиди. Това е самотен пример за строителните шмекерии, които се правят и/или насърчават от общинските администрации. Ако предумишлената глупост беше квалифицирана като престъпление по НК, вероятно много от черноморските кметове и общински чиновници трябваше да бъдат осъдени.

Има архитектурни грозотии, които в своята претенция за оригиналност стоят нелепо, глупаво и дори смешно. Но има строителни нелепици, цвъкнати на уникални места, които с вида си предизвикват усещане за физическа болка.



Има грозота, от която боли,



и ако един ден някой се заеме да изследва това явление, може да го направи по Българското Черноморие. Всеки, който помни очарованието на брега между Созопол и Каваците, би трябвало да изпитва физическа болка от онова, в което бяха превърнати тези места. Но в България хората с чувствителност на тази тема са прекалено малко, за да бъде тя обществен проблем. Простотията и кичът тук никога няма да изчезнат и може би така е по-добре. Не е изключено считаното за грозно днес някой ден да минава за екзотично и чаровно. Дали? Докато си мисля тези неща, отивайки към ресторант "Хоризонт", където храната, цените и обслужването са най-приемливи, дочувам разговор. Млада жена обяснява, че хотел на първа линия в "Слънчев бряг" предлага стая със закуска за 30 лв. "Пари да ми дават, няма да стъпя там", отговаря нейният събеседник. Интонацията му подсказва, че има сериозни автобиографични аргументи.

На всеки човек по време на отпуска му се иска да се чувства свободен. Туристическата индустрия, вероятно не само у нас, се стреми да ограничи свободата, да я вкара в релси и да я превърне в ресурс. И по правило се започва от паркирането.

Зад "Бутамята" има поляни, отъпкани от паркиращи през лятото коли. То е нещо като естествен паркинг, който обаче е ограден с тараби, на които пише "Общински паркинг - 2 лв". Сумата не е голяма, но поражда усещането, че си се озовал в ръцете на някакви джебчии. До оградените площи има неоградени, където също паркират коли. Там има свободно забодени табели "Паркинг - 1 лв". Не е ясно защо, а и никой не си прави труда да пита. Един чичо с отегчена физиономия събира левчета. Не дава документ, а пише на листче номера на колата и го дава на шофьора да го сложи на таблото. Нещо като застрахователен стикер. Усещането, че си попаднал сред селски тарикати, се засилва.

На "Силистар", най-южния залив по Българското Черноморие, по-едър тарикат е успял да придобие земята, през която се минава за плажа. Сложил е строги и лаконични табели "Частна собственост". Пътят до там е много, ама много черен и стига до поляна. Тук се плаща по 4 лв. за паркиране на място, което също не е паркинг. Естествено, никой от тези "предприемачи" не плаща данъци. Да поискаш фактура или какъвто и да било документ в някой от хилядите малки хотели по морето, се смята за девиантно поведение. Това не е тайна за местните власти. Приема се за нормално. Традиция.

От "Бутамята" до "Силистар" има екопътека с табели, които подробно обясняват уникалността на тази местност. Вероятно е направена с европари. На някои места пътеката е съвсем тясна и минава по стръмен сипей на десетина метра и повече над скалите. Не е осигурена с парапет или поне с въже. Могло е да се направи, но нещо не е достигнало - дали пари, дали акъл. Вероятно ще стане, след като някое дете пострада и някоя майка писне на умряло. Не по-рано.

На плажа "Бутамята" има капанчета. Над едно от тях е опъната голяма реклама: "Цици има по целия плаж, пици има само при нас". Минава за връх на остроумието. Зад капанчетата мирише на канал, защото...канал няма. Мръсните води изтичат от една тръба в пясъка. Мястото е оградено с рогозки да крият срамотиите, но миризмата тласка въображението в неподозирани посоки.

В центъра на Синеморец има зарзаватчийница. Пише, че зарзаватът е от селски двор. Вероятно някаква част от стоката е била такава, но наличностите в края на август видимо са от борсата. Млада жена се опитва да ми продаде кило праскови за 4.90 лв. Отклонявам офертата, защото два часа по-рано на път за Бургас съм си купил по-хубави по левче. Пред друг магазин клечи бабичка с кошница едри домати. Те наистина са градински. Питам я колко струва килото. Бабичката ме оглежда внимателно и започва да мисли. Понеже мисли трудно, тя мисли бавно. Най-после ме е претеглила и обявява цена - 2 лв. Няма кантар, но ме уверява, че доматите са по кило единия. Давам 5 лв. за два едри домата, но не чак по кило. Бабата, като истински курортен търговец, няма дребни, около минута се суети и после весело закръгля сметката в своя полза.

На десет минути от "Бутамята" е прекрасният и



все още недокоснат от мутризиращи сили плаж "Липите"



Трудно достъпен е, минава се по стръмна пътека. Може и с кола по обиколен черен път. Повечето хора, които го посещават, се стараят да не оставят боклуци. В края на плажа има два контейнера, в които плажуващите си ги изхвърлят. Някаква грижлива общинска ръка през ден събира боклука и... го складира на десет метра в горичката, както е в черни полиетиленови торби. Мястото е превърнато в бунище с милиони мухи. Каква е идеята на това усилие? Не е ясно. Предполагам, да се прогонят някак хората и да се насочат към чадърите на концесионера в съседния залив.

В центъра на Синеморец има малко и приятно на вид ресторантче "Хелиос". Поръчах си мастика с лед. Симпатично момиче я носи след малко и обяснява, че имат проблем с ледарката, поради което лед не ми се полага. Не се извинява, а само ме информира. Поръчвам си порция зарган (10 лв. за 200 г), като преди това питам дали е пресен. Заклеват ми се, че е полужив. Знам, че прясна риба през лятото се намира инцидентно от познат рибар или в някое рибарско капанче, но предния ден бях видял да вадят зарган от един талян и реших все пак да рискувам. Поднесоха ми глава от сайра с част от тялото на рибата. Общо към 200 г, но повечето глава, украсена с обелка от краставица и парченце морков. Опитах се да обясня, че това не е зарган, а друга риба, която прилича на зарган, но дори не е черноморска, а още по-малко прясна. Момичето отвърна, че са поръчали на снабдителя зарган и той това им е донесъл. Всеки път това им носи. Попитах дали ако им беше донесъл шаран и него щяха да предлагат за зарган. Момичето прие с усмивка моето нахалство и нищо не каза. За подобно нещо в славните балкантуристки времена вероятно целият персонал на ресторанта щеше да ми дръпне моряшки бой. А сега се отървах с една усмивка.

У нас отношението към туриста изглежда традиционно белязано от високомерието на тариката спрямо баламата. За българския туристически предприемач (ако наречем така хилядите самодейци в тази област) туристът е нещо като паламуда.

Той е полуодушевен предмет, който пуска кинти, както рибата пуска хайвер и после си заминава. Поради което понятието "туристическо място" има общо взето отрицателна конотация. Означава неоправдано скъпо и кичозно средоточие на балами, обслужвани от тарикати. Впрочем това не само у нас е така, но у нас тарикатлъкът е в повече и бие на очи.

Българският туристически продукт няма собствена физиономия. Той е епигонски и се стреми да прилича на нещо, което не е и не може да бъде. Нещо като мастика "Зорбас". Произвежда имитации на лукс или фалшива фолклорна автентичност, няма чувство за мярка, усет за дистанция и пропорция. Точната дума за всичко това е кич. Това обяснява и океана от кич, който залива курортите всеки сезон. В Синеморец това личи по имената на хотелите и къщите за гости - "Афродита", "Бавария", "Асти", "Филаделфия", "Доминго", "Калифорния", "Катерини", "Стела Марис", "Paradise garden" и т.н. Сред тях зад табела "Продава се" стърчи хотел "Шопска среща", изглежда, за да подскаже с името си защо това някога очарователно със своята откъснатост от цивилизацията селце днес прилича на софийския квартал "Лозенец". Единствено старата пивница "Велека" с очукани железни маси, старовремски тезгях и сладникава миризма на мента, мастика, цигари и лимонада напомня за времето, когато в Синеморец се ходеше с открит лист.

Ето защо



резкият спад на приходите в туризма е много добра новина



Ако процесът продължи, вездесъщият български тарикат може би най-сетне ще разбере какво има предвид фолклорната мъдрост, която казва, че прост човек лесно настива.

Българският морски бряг необратимо губи своето някогашно очарование и привлекателност, но сигурно все още може нещо да се направи и каквото е останало да се спаси. Какво може да се направи?

Първо, държавата трябва да излезе от малоумния унес, в който живее от 20 години, и спешно да изгони мутрите от плажовете. Ако местните общини си събират поне част от дължимите данъци, могат спокойно да поддържат плажовете, както беше в домутренските времена. Ако искат, да забиват чадъри, но на 20% от пясъка. Не повече. После трябва да се гарантира свободен достъп на гражданите до цялата брегова ивица. С морето може да граничи само държавата. Който си е направил частна морска граница, ако обича, да осигури достъп до брега. Или да промени конституцията. Незаконните строежи трябва да се съборят, и то за сметка на инвеститорите, след като платят и солидни глоби. България, впрочем, е уникална страна, в която узаконяването на незаконен строеж е обичайна практика. Между другото ми разказаха за някакъв предприемач, който, след като вдигнал два етажа над разрешеното, върху покрива построил параклис, за да не посмее никой да му бутне строежа. Лукав до благочестие.

Строителството оттук насетне да става само с градоустройствен план, след като е изградена инфраструктура (път, канализация, пречиствателни станции). На 150 метра от брега да не се строи нищо. Абсолютно нищо. На първа линия да се строи най-много на два етажа. Наистина два, а не четири, от които после да се развива причудливо уродлив триетажен покрив с балкони. Би било разумно да се ограничи местното самоуправление в черноморските селища относно ново строителство. Брегът е национално богатство, поради което е нормално общественият интерес да бъде защитен чрез известни рестрикции срещу местните изблици на алчност, корупция и предумишлено малоумие. През последните 15 години повечето морски общини се оказаха морално и естетически непригодни за опазване на това национално богатство.

Да се твърди, че хората в други туристически страни имат по-добър вкус от българите, вероятно е преувеличено. Но там явно има начини за постигане на някакъв естетически консенсус. Администрацията слага юзда на простотията.

Докато всичко това стане, България би могла да привлича туристи със стряскащо откровени послания за себе си. Светът е голям и ...сигурно има хора, за които тъжната истина би била привлекателна.

Елате в страната на последните хора, които живеят без никакви правила. Елате в последното убежище на свободата. Елате да видите истински хаос, какъвто никой в Европа не може да си позволи. Заповядайте в страната на най-големите тарикати, където всеки е по-хитър и по-алчен от другия и всички дружно третират своята държава като идиот. Елате да видите какво значи глупост с умисъл. Ще ви покажем как модерният лукс се съвместява с хигиенни норми от Средновековието. Ще ви покажем "Бентли" в гето. Елате да видите с очите си нещо, което сигурно никога не ви е хрумвало - как развитието води до деградация.

Добре дошли в Мутросел! Welcome to Bulgaria.