Полша сякаш не я лови заразата на икономическата криза. Тя остана единствената страна в ЕС, която и тази година запази икономически растеж през всяко от трите тримесечия. Вярно е, че сега се задоволява със скромния 1% растеж, след като бе свикнала през последните години да добавя по 5-6% към икономическата си мощ. Но все пак е на плюс, докато останалите държави в ЕС отчитат минуси. Как така се оказа имунизирана срещу икономическата пандемия, която излезе по-прилепчива и от свински грип?

Обясненията могат да бъдат всякакви, а общото между тях е, че



поляците умеят да се грижат за интересите си



Ето го първото доказателство: Според излезлия в края на септември доклад на Еврокомисията за изпълнението на бюджета на ЕС през 2008 г. Полша се класира на второ място след Гърция по положително салдо от участието си в общата хазна на 27-те. Тя е излязла на печалба с 4,4 млрд. евро, а Гърция - с 6,3 млрд. евро. Разбира се, големите и развити икономики като германската, френската, британската, италианската, шведската, холандската, австрийската са нетни платци, което е израз на европейската идея за солидарност и хармонизация. Но Полша много държи да бъде в групата на големите, когато се решават политически въпроси, и заедно с това успява да се класира при малките и слабите, когато я търсят за пари.

За сравнение България е на ръба да се класира сред нетните платци в групата на развитите държави, макар че е най-бедна в ЕС. Което е знак, че тя е най-безпомощна, когато трябва да защитава икономическите си интереси въпреки безспорното си право да получава подкрепа.

В условията на обща криза поляците



успяха да се възползват дори от слабостите си,



за да печелят, когато други губят, или поне да не инкасират загуби. Както и в България тяхната банкова система бе достатъчно неразвита, за да не бъде повлечена от срива на спекулативните деривати. Когато глобалните играчи в световните финансови центрове се чудеха как да си пробутат горещите книжа, поляците ги гледаха невъзмутимо (като и българите), защото не бяха дорасли да участват в залаганията. Тази резистентност е може би една от малкото ползи от икономическата изостаналост. Все пак поради икономическия си потенциал и по-голяма предприемчивост поляците имат значително повече опит в борсовите игри. Тяхната фондова борса върти на ден сделки за около 1 млрд. лева, докато софийската се радва и на 1-2 млн. лева в добри дни.

Защо въпреки природната си имунизация срещу световната финансова криза българите я трансформираха в икономическа криза, а поляците се задържаха на ръба? Трябва да се има предвид, че България навлезе в трудния период от по-благоприятни позиции, защото привличаше повече преки чуждестранни инвестиции на глава от населението в сравнение с Полша. Обяснението може да се намери в структурата на инвестиционния поток. Докато Полша привличаше



инвестиции в реалното производство,



България ги насочваше главно към банковото дело и строителството - едните бяха уязвим капитал при финансовата криза, другите се превръщаха в замразен капитал. В критичния момент живите пари, които произвеждат нова стойност, се оказаха малко в България за разлика от Полша. Поляците инвестираха в заводи за леки коли, автомобилни части, компютри, телевизори, хладилници и пр. А у нас се строяха хотели, молове и голф игрища, които дълго ще играят ролята на паметници на спекулативния капитал, дошъл за препиране.

Някои от малкото чужди инвеститори в България, развили успешен бизнес в реалното производство - като американския "Идеал Стандарт" например, започнаха да се оглеждат къде да се изнесат. В същото време поляците изтръгнаха от Ирландия завода на втория по големина в света американски производител на компютри "Дел", за да го инсталират в Лодз, югозападно от Варшава. Ирландците изреваха като попарени с вряла вода, защото трябваше незабавно да съкратят близо 2000 от 3000 работни места в завода си в Лимерик (югозападната част на страната). Те поискаха дори намеса на Европейската комисия заради нелоялна конкуренция, защото Полша бе отпуснала 54,5 млн. евро държавна помощ на новия завод в Лодз. Въпреки това Брюксел отсъди през септември в полза на Варшава.

Спомняте ли си как допреди 4-5 години поляците бяха станали нарицателни като нашественици в Западна Европа, където отнемат работните места на местното население? Днес



прочутият "полски водопроводчик" се е върнал у дома си,



а западните бизнесмени вървят по дирите му и сами му докарват заводите си. Защото си правят проста сметка: поляците са квалифицирани като западняците, но минималната им заплата е една пета от ирландската. Затова предпочитат те да правят неговите лаптопи, сървъри и всякакви други продукти на високите технологии.

Полша се възползва и от друг свой минус - нестабилния курс на злотата, който е една от пречките за присъединяването й към еврозоната. За разлика от твърдия лев, който е прикован към еврото, но без да дава гаранции на България за влизане в еврозоната, плаващата злота е като луксозна яхта в условията на криза. От спадналия курс на националната валута спечели полският износ, който продължи да стимулира производството. Произвежданите в Полша леки коли и автомобилни части излизат поне с 10% по-евтино от същата продукция в еврозоната и привличат купувачи от други държави, където търговците прибягват към какви ли не хитрини, за да ги задържат.

Друга причина за полската устойчивост в кризата е големият вътрешен пазар, който наброява 38 милиона потребители. Полша формира само 40% от своя национален доход чрез каналите на външната си търговия, докато България например надхвърля 60%. Като по-отворена икономика българската е по-слабо защитена срещу международни трусове, а тази година спадът във външната търговия е 30-35%.

Затова пък



по жизнено равнище числата са обърнати:



поляците достигат 60% от средното в ЕС, докато българите - 40%. Средната заплата в Полша е 700-900 евро, като цените на стоките за масово потребление са малко по-високи, отколкото в България. Това обяснява защо поляците живеят по-добре и в кризата.

Не е нужно обаче човек да се опира на числа, за да разбере, че Полша и България отдавна не са съпоставими. Преди 20 години тръгнахме от приблизително едно и също равнище благодарение на социалистическата уравниловка в СИВ. Днес общото ни членство в ЕС само показва колко сме различни. Преходът в Полша нямаше нищо общо с българския, скроен по криминален модел и даващ рецидиви във всички сектори на икономиката. И там старата партийна върхушка се постара да запази позициите си, но за целта не създаде мафиотски структури и организирана престъпност. Гангстерската стилистика, която се натрапва по софийските улици, няма нищо общо с атмосферата на Варшава. Богатите не парадират с мускули, бодигардове и черни джипове, населението не ходи мрачно и потиснато, улиците не са мръсни и опасни.

Полската столица носи цивилизованата атмосфера на всеки западноевропейски град - подредена е, спретната, озеленена. Любезността е нормалният начин на общуване и никой не натрапва своите грижи и киселото си настроение на минувачите. Чужденците са ухажвани, защото поляците умеят да печелят от тях. "Старата част" на Варшава, където се събират туристи от цял свят, е 100% възстановка, защото е била срината до основи през Втората световна война. Но дори в този вид никой не я възприема като кинодекор или бутафория, защото тя е белег преди всичко на полската издръжливост и жизненост. Които са местният патент за справяне с кризата.