Дали гласуването на турска територия за депутати в Народното събрание е било фалшифицирано, или не - това е въпрос за прокуратурата.

Секционните протоколи се мотали над 2 месеца из Външно преди да стигнат до ЦИК; голяма част от тях били абсолютно неграмотно написани; на места гласували 150 души на час, което физически е невъзможно; на други места в списъците имало 100 избиратели, а за ДПС били дадени 200 гласа.... Ако има драма във всичко това - тя е криминална и във всеки случай не е уникална. Ако се зарови човек в изборните резултати, със сигурност ще открие, че секционни абсурди съществуват и при гласуването за български парламент в Холандия, в Испания, в Германия - да не говорим и за самата България.

Истината е, че от 1990 г. насам гласуването в чужбина никога не е било решаващо за крайните резултати от изборите в България. ДПС печели 3-4 мандата от Турция, но с тях или без тях партията отдавна е трета политическа сила в страната ни. При пълно или частично касиране на вота в югоизточната ни съседка най-потърпевшата партия ще е ДПС, но това едва ли ще повлияе по какъвто и да е начин на разпределението на властта в София.



По-важният въпрос е как се провеждат избори без контрол -



и от страна на държавата, и от страна на независими наблюдатели. В много от 123-те секции, които бяха разкрити на територията на Турция, изборите се правят категорично без наблюдатели, а ролята на държавата е сведена до организационна и кореспондентска.

Истинският въпрос, който остава да виси без отговор години наред, е: "Защо въобще се гласува в чужбина?" Не само в Турция, но въобще зад граница.

Твърдо смятам, че право да гласуват за български парламент и за местни органи на властта би трябвало да имат само българските граждани, които живеят трайно на територията на България и плащат данъците си върху доходите си тук. Демокрацията е скъпо удоволствие и няма как да се възползваш от него, без да плащаш. За да изберем няколко политици, плащаме по около 20 млн. лв. - тези пари не идват от нашите сънародници в САЩ или Испания. Парите, които идват от тях, са много - и това е похвално, но част от тях не влизат във фиска като данък общ доход, а в джоба на лелинчо им и другите им роднини. Част от тия пари влизат във фиска като ДДС, но така е с парите на всеки турист.

Който иска да се лекува в България - плаща здравна осигуровка. Който иска да гласува - да плаща данък върху доходите си.

В цивилизованите страни правото на глас не е свързано с данъците. Т.е. независимо какъв е твоят принос за общността, ти имаш същите права като всеки друг. Но как трябва да стоят нещата, когато твоят принос е нулев? Когато си извън системата?

Гласуването е право. Но всяко право е свързано с отговорности. Как трябва да стоят нещата за хората, които имат права, но нямат отговорности?



По конституция избирателното право е общо, равно и пряко



Но конституцията е основен закон, който се развива в специализираните норми. Забележете - в момента всеки има право да гласува (т.е. - правото е общо), но той трябва да отговаря на дадени условия, за да осъществи това свое право. Затова в края излиза, че правото не е чак толкова общо (ако си под 16, не може да избираш, ако си под 21, не може да станеш депутат, ако си под 40 - не може да си президент, ако си в затвора, нямаш права...) Щом не е общо, то не е и равно. С две думи - може да бъдат въведени ограничения на това първостепенно право и едва ли конституционният съд би бил против.

Конституцията ни прокламира, че депутатите представляват целия народ. Но "представляването" не е обвързано с пряк избор от целия народ. Т.е. това, че представляваш всички, не значи, че всички трябва да те избират. То въобще не е обвързано с гласуването - депутатът представлява и тези, които са гласували, и тези, които не са.

При избора за местни органи на властта ситуацията е още по-недвусмислена. Не би трябвало да определяш с гласа си от Холандия този, който ще взима решение от името на съгражданина ти в Радомир. Още по-абсурдно би било хора, които трайно живеят в чужбина, да гласуват на местен референдум.

Президентът "олицетворява нацията". Това и второто му основно задължение - да представлява България в чужбина, го правят по-специална фигура, която задължително трябва да продължи да се избира от всички българи, независимо къде живеят. Българският президент има малко правомощия, но дори и те да бъдат разширени, дори той да има право да влияе върху отделните власти - той пак трябва да бъде избиран от всички с валидни лични карти.

Ние сме част от Европейския съюз и като граждани на ЕС позволяваме на англичанин, живеещ в Миндя, да гласува за местни органи на властта и за евродепутати.



Но забележете - това е право по пребиваване



Ако той е живял 3 месеца в община Велико Търново - гласува. Ако не е - не може да упражнява това право на вот. А ако живее в Лийдс пък няма въобще начин да гласува за когото и да е било в България. В този смисъл - като живееш във Валенсия, дори и да си българин, не би трябвало да гласуваш за кмет и депутат на Видин.

Сега, когато новото управляващо мнозинство обяви, че има желание бързо да кодифицира изборното законодателство, е време за осъществяване на онези промени, които биха оптимизирали начина, по който гласуваме. Време е да се обсъжда видът на избирателната система; задължително или не да гласуваме; необходимостта от преференциални прагове; електронното гласуване; броят на депутатите...

В България е пълно с хора, които се дистанцират не само от политиците, но и от политиката. За все повече българи държавата е имагинерно понятие, а изборите - нищо незначещо упражнение. Но каквито и чувства да изпитваме към държавата си, ние, които все още сме тук, спазваме българските закони. За разлика от тези, които по една или друга причина, от добро или лошо, са принудени да живият в чужбина. Те спазват други закони, България е техен дом и родина, но за тях държавата е още по-имагинерно понятия.