За икономистите въпросът "Кога ще свърши кризата?" стана версия на "Как си?", не че питащият наистина се интересува. Здравей - здрасти, един вид. Но решиш ли да обясниш, че същинската криза, рецесията е вече свършила и дъното е зад нас, всеки те гледа като слънчасал. Как ще е свършила кризата, щом не са се възстановили цените на имотите, не са паднали лихвите, щом банките не гонят куцо и сакато да го кредитират да вдигне някой мол, петзвезден хотел или поне да купи апартамент по 2000 евро квадрата. Криза е, щом не цъфти оптимизмът от предишните години, че стига да изкопаеш дупка и да я наречеш "бизнес център", мигом тичат купувачи да дадат капаро за бъдещите площи и още преди да си платил строителните разходи от 400-450 евро на квадрат, вече получаваш 1500-2000 евро от продажбата. Щом няма далавери с 300-400% печалба - кризата е страшна. Мечтата за връщане към блажните години е една от



изобилните илюзии и надежди



за бързо възстановяване от кризисния спад. За жалост тези заблуди се подхранват от притчите, които политиката и пресата бърборят откак тенденцията се обърна надолу. Далеч не само у нас. Ние предимно копираме, превеждаме и преразказваме. Големите 20 (Г-20 от срещата в Пистбърг) се тупаха в гърдите, че заради тяхната мъдрост и мерки кризата е овладяна и светът пак върви нагоре. Подклажда се вяра, че възстановяването ще е нещо лесно, едва ли не само ще стане. Това не е вярно. Утопиите вредят, защото заслепяват, когато имаме нужда от най-ясен поглед, какво ни чака. Заблуда е, че лошото изчезва заедно с рецесията.



Кризата свършва, мъките - не.



Вярно е, разпадът ще спре, но едно е да спреш да губиш, друго е да си върнеш загубеното. След криза икономиката остава свита на достигнатото ниско ниво. Свит е и доходът на всички засегнати. Но сега ситуацията е по-болезнена, защото резервите са поизчерпани. Дирк ван Дайк, известен борсов анализатор, обяснява повишената след кризата болезненост: ако се търкаляш по стръмен склон, най-много боли, когато спреш и лежиш проснат на земята. Кризисните ефекти са факт, но едва сега ги усещаме. Цените още ще падат, а с тях и печалбите. Още работни места ще се затварят, много фирми няма да се съвземат. Тепърва ще се увеличават фалитите. Стопанската история учи, че в депресия банкрутите са повече, отколкото през периода на рецесия. Трябва да се знае, че



възстановяването ще е бавно



и никакво политическо шаманство няма да ни донесе чудодейно избавление. Ако се върнем на аналогията със склона: по-бързо и въпреки уплахата - по-лесно, е да се търкулнеш от върха в дола; да се качиш от дола обратно на върха е хем по-трудно, хем трае по-дълго време. Жестоко се лъже, който си въобрази, че за няколко месеца, максимум година, икономиката ще се възстанови от кризата. Напротив, доста години ще минат, докато се върнем на предкризисния връх. А има неща, които никога вече няма да се повторят, например строителния Клондайк със стотиците проценти печалба. Когато говорим за възстановяване става дума, че



икономиката се нормализира, но не е същата



и няма "да се върне" точно там, откъдето е паднала. Няма съмнение, че някой ден предкризисният обем на брутния продукт ще се достигне и надмине, но структурата му ще е друга. Това означава, че дейности, които преди кризата бяха златни мини, след нея ще си останат пущинаци. Например ваканционните имоти - кошери. Не вярвам да продължи да никне до всяка трънка - хотелче. Не вярвам, че има смисъл в страна със 7.5 млн. души население да се настроят жилища като за 20 милиона. Причината да западнат толкова модни досега бизнеси е една и съща - след отрезвяващия удар на глобалната криза едва ли ще се търсят ненужни продукти. Обратно, след кризата



нови отрасли ще се развиват



и ще задават новата мода; те ще са печеливши, т.е. конкурентноспособни. Светът все по-остро чувства недостиг на храни, нищо че фермери от цяла Европа пищят, че цените на продуктите им падат, то е защото аграрното производство в ЕС е неефективно и по-скъпо от прага, на който има пазар. В селското стопанство има огромен и растящ потенциал - естествено не за фермите с по три крави и градинарите, отглеждащи пет домата от декар. Растящ потенциал има в софтуерния бранш и в услугите, но в онези, които добавят стойност, а не за паразитните производители на хартия.



Променлив стопански климат



с капризна смяна на посоките на развитие е характерен за сезона на депресията. Заблуда е, че щом дъното е стигнато, трендът е само нагоре. В депресия няма устойчиви посоки. След колебливо покачване следва срив, възможно е ново драматично потъване. Една поговорка на финансистите гласи, че при твърд тренд нагоре, всеки е майстор и печели. Депресията, в която навлизаме е най-коварната фаза на цикъла. Тенденциите са мъгливи и крехки, прогнозирането е трудно, изисква се майсторлък, предпазливост и здрав разум във всяко решение, за да не проспиш възможностите, но пък да избегнеш грешките. А грешките в този момент са най-скъпи и се наказват най-сурово.