Близо 8 млн. лв. данъци са укрили повечето футболни клубове от "А" група, съобщи преди две седмици шефът на НАП Красимир Стефанов. Но кои са тези клубове? Колко лева са укрили? Това е данъчна тайна. Свещено охранявано правило, което не може да се пипа, защото властимащите винаги са твърдели, че данъчната тайна защитава коректните граждани и фирми. А всъщност виждаме, че през последните години то последователно защитава предимно данъчните измамници.

В случая с футболните клубове обществото все пак разбра отчасти кои са нарушителите, но всъщност тази публичност е незаконна. Ако държавата спазваше закона както трябва, трябваше вече да е назначила проверка, за да се разбере кой е разкрил на медиите секретната данъчно-осигурителна информация и нарушителят да бъде глобен.

И тук се налага въпросът - кого всъщност защитава данъчната тайна. Това важи особено за депутатите, на които след броени седмици им предстои да разгледат поредните промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предложени от НАП, които касаят работата с данъчно-осигурителна информация.



В момента данъчната тайна ни най-малко не изпълнява целите си



Първо, законът не се спазва и тя изтича спорадично и избирателно - за един или друг политик, бизнесмен или за отделна компания. При това обикновено подобна информация се ползва за политически или икономически атаки. Например как стана така, че данъчната проверка на бившия лидер на СДС Пламен Юруков изтече публично с всички подробности, включително имената на ревизорите. Защо никой не бе глобен? Редно ли е да се съобщават проверките на едни политици, а на други - не?

Никой например не е публикувал резултатите от проверките на лидера на ДПС Ахмед Доган и свързаните с него лица, на медийната шефка Ирена Кръстева или на бившия съветник в ДАНС Алексей Петров. Освен това не са редки случаите, в които въпреки сегашния строг режим изтичат данни към престъпни среди с цел изнудване на данъчни длъжници. Излиза, че който не е пожелал, той не е получил информация за данъчното досие на конкурента си. Или трябва да се публикуват данните на всички, или на никого. Като е решила властта, че ничии данни не могат да се огласяват, поне да спазва закона и да налага глоби за изтичане на информация.



Второ, сегашният режим е създал поредица от абсурди



НАП например няма право да дава справки по телефона за размера на данъчните или осигурителните задължения на хората, т.е. за данъка върху дохода или за здравните вноски. В същото време обаче местните данъчни служби, които са на общинско подчинение, с охота съобщават задълженията на гражданите по телефона, независимо че става дума за налози върху най-ценното на българина - жилището и автомобила. В промените на ДОПК, които НАП е подготвила, дори има изричен текст, според който "не са данъчна и осигурителна информация данните, обработвани във връзка с прилагането на Закона за местните данъци и такси". Т.е. дори някой "доброжелател" да ти залепи на автобусната спирка в квартала формулярите, които си попълвал за данък сгради или за колата, няма да бъде санкциониран.

Друг абсурд е, че в момента данъчната агенция може да съобщи, че едно или друго лице се ревизира, ако бъде изрично попитана за това. Но в същото време тя никога не е публикувала пълен списък на лицата, които са обект на редовни, извънредни, тематични или прочие ревизии. Наскоро от Националната агенция за приходите съобщиха, че такъв списък скоро щял да се появи на сайта им, при това без промяна в закона. Значи може да стане.

Да не говорим, че търговският регистър разкрива купища документи и отчети на всяка родна фирма. Оттам може лесно да се разберат основните икономически показатели на всяко АД, ООД или ЕТ. И е малко необяснимо как така печалбата, приходите, амортизациите или капиталовите разходи си стоят в интернет и всеки може да ги види, а задълженията на същата фирма към бюджета са някаква супертайна.



Трето, данъчната тайна не защитава коректните граждани и фирми, а некоректните



Едва ли съвестните данъкоплатци, които редовно плащат данъците и осигуровките си, биха имали особен проблем, ако в закона се запише, че резултатите от всяка ревизия на физическо лице или търговско дружество ще се публикуват в интернет. Така пак никой няма да им види доходите, а просто резултатите от ревизията и дали имат да доплащат нещо на бюджета или не. В цивилизования свят размерът на платените данъци е реклама, с която всяка сериозна фирма обича да се хвали. Освен това много дружества на Запад търгуват акциите си на фондовите пазари, където оповестяват всичко за себе си, включително и това, което у нас смятаме за неприкосновена данъчна информация.

Крайно време е да се въведе ред и публично да се оповестяват имената на всички физически лица и фирми, които са ревизирани. В 3-4 графи да се вписва размерът на допълнително разкритите приходи при ревизията, дали лицето е платило налозите в срок, дали актът е обжалван пред съда и какво е съдебното решение. Защото тази информация не нарушава каквито и да било права. Ако гражданинът или фирмата са коректни и това се докаже и в съда, няма по-добър начин той да защити името си. Ако пък е укривал данъци, най-малката санкция, която е редно да му се наложи, е обществената разгласа. И това няма да е нарушение на правата му, защото никой не може да черпи права от собствените си противоправни действия.



От разгласяването на данъчните ревизии ще има огромна полза



Това ще е един от малкото лостове за истински обществен, включително парламентарен контрол върху работата на данъчните, на митниците и на съдебната власт. Например ще може да се проследи дали НАП и митниците проверяват все едни и същи фирми, а други изобщо не се следят, дали актовете на ревизорите се потвърждават в съда, т.е. дали няма данъчен рекет. Ако данните бяха публични, може би щеше да проличи, че години наред данъчните не са ревизирали футболния бранш, а се оказва, че той е укривал милиони. Това ще даде възможност да се търси отговорност на съответните длъжностни лица в НАП и в прокуратурата. Защото не е нормално данъчните да се хвалят, че за една година са разкрили чрез ревизии рекордните 1.4 млрд. лв. неплатени налози, а същевременно присъдите за укрити или източени данъци да се броят на пръсти.

Е, падането на данъчната тайна ще отнеме от ореола на някои ексцентрични политици, които размахват папки и тичат с тях от студио на студио и са направили пътека до прокуратурата.

В българския вариант стана ясно, че корупцията вирее най-лесно, когато има тайни. В такава ситуация публичността със сигурност повече ще помогне, отколкото ще навреди.