|
| Иван Игов |
-------------
- Г-н Игов, как обяснявате последните случаи на насилие сред учениците?
- Началото на всяка учебна година е кризисно. Тръгвайки отново на училище, децата и особено юношите започват да изясняват ролите си в класовете и в групите на връстниците. Натрупаното напрежение от предната учебна година, борбата за лидерство и различни неизяснени отношения засилват агресивната вълна. Насилието между деца в училище под различни форми винаги е съществувало. Но е факт, че със засилване на мерките за контрол в училище агресията се изнесе извън него - на улицата, по домовете, край училището. Такива са всички случаи от последните седмици. Това означава, че само с дисциплина и контрол в училището или в семейството не можем да спрем насилието между децата. Нуждаем се от мерки и програми, които обхващат всички, цялото общество, защото източниците на агресия са сред нас. Това е задача на цялото общество и ако всички ние продължаваме да се правим, че това не е наша работа, само ще задълбочим проблема. Трябва бързо да се отърсим от безразличието си. Трябва да сме убедени, че другото дете не е чуждото дете, и да се погрижим за него като за свое, особено когато е проблемно. За съжаление вече много години ние сме безхаберни, вгледани в собственото си оцеляване и се случи така, че едно цяло поколение израсна не с нас, а покрай нас.
Най-общо казано, агресията между децата е резултат от липса на социални умения за справяне. Толкова малко ги учим на най-важните социални умения - как да общуват ефективно, как да правят избори и да взимат решения. Това, което най-често им показваме със собственото си поведение, е също достатъчно агресивно - това са и филмите, които гледат, и игрите, на които играят. И не са малко хората, които смятат, че трябва да възпитават децата си с думите: "Ако те ударят, удряй и ти". А така понякога се стига до фатален край, като случая от Варна например.
- Кой трябва да създаде тези социални умения?
- Най-напред семейството. А сме свидетели как все повече деца израстват реално без родители, които отиват на работа в чужбина например. Ако от ранното детство нямаш моделите на родителите си или пък моделите са агресивни (1/3 от българските родители най-често общуват помежду си така), логично е, когато детето се сблъсква с първите трудности, например в училище, да подходи по същия начин. Там то повтаря онова, което е видяло в семейството и на улицата, в детската градина, по телевизията и в отношенията на възрастните около него. За съжаление и училището не обучава достатъчно в най-важните умения за справяне. Често учителите предпочитат да навикват децата - "Не шуми", "Не приказвай", "Мълчи" и т.н., защото никой не ги е учил на ненаказателно и необвиняващо възпитание. Когато едно дете е от проблемно семейство и когато в училище му лепнат етикета, че е лошо и невъзпитано, то един ден махва с ръка и си казва: "Гледайте си работата. След като съм лош, сега ще видите какво значи да съм лош". Не можеш да промениш едно агресивно дете с агресия.
От друга страна, започваме да се чувстваме все по-виновни, че не се справяме с децата си - и като родители, и като учители и възпитатели. Нека да забравим за комплексите си и да престанем да се самообвиняваме или по-лошото - да се обвиняваме един друг - учителите - родителите, родителите - училището и всички заедно - демокрацията. Няма виновни. Довели сме нещата дотук. Хайде сега да се хващаме всички заедно и се опитваме да оправим нещата бавно и постепенно.
- Как ще се промени ситуацията?
- Първото нещо, което се опитваме да направим в училище, е да въведем система за психологическо обслужване на образованието. В момента в училищата има 670 училищни психолози и сред тях има хора, които вече са достатъчно компетентни и работят добре. В 1/3 от по-големите училища има психолози и педагогически съветници. Има и много други назначени без нужната квалификация, защото има вратичка в правилника, която позволява на директорите да назначават когото искат, ако няма други специалисти, и те го правят. От друга страна, психологическото образование е на много ниско ниво. Понякога в затънтените университети просто се купуват дипломи. Да имаш диплома за психолог е модно, нищо, че нищо не разбираш от това. Затова ние предприемаме друга стратегия. До края на годината ще проведем краткосрочни обучения за всички психолози и педагогически съветници. Те ще получат не само знания и подходи за правене на училищни политики срещу агресията, а и конкретни методи за диагностика на проблемно поведение на деца, които са в рискова ситуация, за да можем евентуално да предвидим кризисни случаи.
- Как ще се развива проектът "Училище без насилие"?
- Предвиждаме постепенно внедряване на системата "Училище без насилие". Искаме да включим всички деца в процеса на училищната дисциплина, на училищния живот, но не с наказателни или обвиняващи подходи. Това по света отдавна се прави и се знае, че децата са най-добрият коректив на проблемното поведение на другите деца. Според досегашния ни модел само учителят е този, който е отговорен да се справи с лошото поведение. Нашата система предполага децата сами да изграждат правила в клас и последствия за тези, които нарушават правилата. В едно училище от проекта учениците бяха измислили, че ако някой нагруби свой съученик, трябва да му нарисува цвете като извинение. Ще обучим педагогическите съветници и психолозите, за да могат те да започнат да въвеждат стъпка по стъпка тези модели.
За нас идеалното училище трябва да не бъде пренаселено, там да учат деца от близки възрастови групи. Т.нар. СОУ-та с по 1800 деца са безумно място, където агресията е многократно по-висока. С предстоящите законодателни стъпки ще предложим училищната система да се раздели и да имаме начално, основно и гимназиално училище, както е било винаги в традиционните ни представи, и ще се опитаме да въведем целодневно обучение за всички, за да не бъдат децата на улицата, когато родителите им са на работа. Другото, което ще направим, е да разграничим отношението към малките и към големите ученици, защото то не може да е еднакво. В новия закон ще има стандарти как се работи с определена възрастова група, какво означава работата с проблемни деца и акцентът няма да бъде върху наказанията. Разбира се, че ще има мерки за дисциплиниране.
- Как ще подходите спрямо оценката за поведение и педагогическата характеристика?
- Тези текстове, въведени необмислено и в последния момент от старото ръководство, не просто не работят, не просто няма да доведат до нищо добро, а само ще създадат проблеми. Оценката за поведение означава, че трябва да има скала за оценяване. Такава скала обаче няма. Оценката за поведение се явява реално второ наказание. Например ученикът се наказва с предупреждение за преместване и тъй като случаят се приема за "тежък", му се намалява и поведението, което води след себе си отнемане на стипендия, намаляване шансовете му за прием в друго училище, вписва му се в характеристиката и пр. И в Наказателния кодекс няма подобно нещо. И престъпниците не ги съдят два пъти за едно и също престъпление, а някой въведе това нещо в училище, сякаш става дума за концентрационен лагер.Тази мярка на практика не се прилага и затова искаме да я обсъдим с всички заинтересовани. Моето предложение е оценката за поведение да бъде включена към оценката на детския потенциал. Например ще има скала, в която ще се отбелязва какво е отношението на детето към правилата и нормите, как работи в клас, какво е нивото на внимание и пр. При прилагането на текста за характеристиката също има проблеми, защото никъде не е описано как се прави. Освен това има голяма опасност от корупция, защото ще има родители, които просто ще си платят, за да бъде тя положителна. Ние ще предложим тази характеристика да е под формата на оценка на потенциала на децата през учебната година и под формата на препоръка, когато детето минава от една училищна степен в друга. Идеята, която ще поставим на обсъждане, е педагогическият съветник да обучи класните ръководители на процедурата и да им раздаде съответните критерии за оценка. Тези критерии ще бъдат приложени поне от трима учители, които са най-често с децата. Накрая класният ръководител ще я обобщи и ще я обсъди с родителите. Така е честно. Тогава би имало полза, защото ще говорим за позитивните страни на детето и от малко ще развиваме у него умения за справяне.
- Как тези идеи ще се обезпечат финансово?
- Въвеждането на цялостната система "Училище без насилие" ще бъде грижа не само на образователното министерство, а и на местната власт. Надяваме се политиките срещу насилието да се превръщат в регионални, за да имат ефект. Включването на едно училище в проекта ще струва 6000 -7000 лв. за година, като в сумата се включват материалите, обучението на учителите и супервизията на процеса, а целият проект се ръководи от Дружеството на психолозите в България. Е, коя община няма да отпусне тези пари? Още повече че по проекти на ЕС вече има обучени екипи във всяка област. Това не струва скъпо и вече се случва - в София, в община Кюстендил, много скоро във Варна, Бургас, Перник и пр.
