Магистрала "Люлин" скоро ще се окаже най-проверяваният строителен обект в България. Под заплахата 19-километровият аутобан да стане най-големият строителен провал в съвременна България заради огромното закъснение и опасността да изгубим милиони евро европейско финансиране на обекта непрекъснато се правят проверки от строителния надзор, от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, от синдикатите и от кой ли още не.

През август регионалната структура на КНСБ в Перник направи проверка на място на условията на труд, които турската фирма изпълнител "МАПА-Ченгиз" прилага, и откри сериозни нарушения на трудовото законодателство. Синдикатите установиха, че работниците са принуждавани да работят "доброволно" през почивните дни, а при отказ не получават пълния размер на договорената заплата. Открити бяха и редица нарушения на закона за здравословни и безопасни условия на труд. Досега регионалната и столичната инспекция по труда са наложили глоби на стойност 90-100 хил. лв., но резултатите от проверките все още се обработват и предстои да бъдат предадени на прокуратурата.

От разказите на работници по магистрала "Люлин" става ясно, че в констатациите на КНСБ няма и грам преувеличение.



Тежка работа за жълти стотинки,



мизерни условия и лошо отношение, наподобяващо отношението към тези, които са построили египетските пирамиди - това са повтарящи се моменти в разказите на много хора.

Методи Зафиров работи като заварчик на обекта вече втора година заедно със съпругата си Славка. Двамата са от Кюстендил, но се преместили, защото останали без работа и нямало с какво да се издържат. Строежът на магистралата им се сторил добра възможност да си осигурят по-дългосрочен ангажимент. Оказало се обаче, че срещу месечната им заплата те трябва да работят почти всеки ден, без за това да им се заплаща извънреден труд. "След две години работа за 28 работни дни в месеца получавам 575 лв.", посочва Методи. Ако пък откаже да работи в събота и неделя, му намаляват заплатата, разказва той. Съпругата му Славка получава още по-малко. Тя е назначена като общ работник и заплатата й е 350 лв.

Двамата разказват, че се справят трудно с тези пари, защото трябва да плащат за квартира. Те си наели жилище близо до Бучино, което заедно с наема и сметките за ток и вода им се връзва около 250 лв. на месец. Радват се, че поне децата им са пораснали и се издържат сами. Това, което наистина ги възмущава обаче, е, че за същата работа турските работници получават по 1000-1200 евро. "Как е възможно това? Нали когато българите отидат да работят в чужбина, те не получават повече от местното население", чуди се Методи.



Малките заплати обаче са само част от неволите,



с които двамата са се сблъскали на строежа. Методи разказва, че работи като заварчик, но няма предпазен костюм. Затова и ръцете му са изгорени. Той се чуди защо не се купуват такива облекла, при условие че не са скъпи. Според него специални ръкавици струват 4 лв., а цял костюм 30 лв. "Заварчиците сме 12, така че това не би трябвало да е сериозен разход", коментира Методи.

Той разказва, че като цяло не се спазват условията за безопасност. Изкопите и каналите не са обезопасени, мостовете нямат парапети. Според него често стават инциденти с работниците и само по чудо не се е стигнало до по-тежки случаи.

Хигиената също е в плачевно състояние. Проверката на КНСБ установи, че на обектите дълго време е нямало химически тоалетни и са докарани едва след като инспекцията по труда е написала констативния акт. В стола положението също било трагично. Методи и Славка разказват, че вътре е мръсно, а храната еднообразна и нискокачествена, поради което се принудили да си носят от вкъщи.

Промяната след августовските проверки не е голяма, казват работещите. От 1 октомври вече е въведен график за смените на работниците, за да не работят извънредно. Закупени са и работни облекла.



Все още обаче хигиената е лоша



и няма подходящ транспорт за работниците. Въпреки неволите Методи и Славка се нуждаят от работата и смятат да останат.

Друг работник на обекта, който не желае името му да бъде цитирано, разказа за още една форма на експлоатация, която е продължавала дълго време на този обект. Официално едната работна смяна приключва в 18 ч., но работодателят трябва да извози с автобус хората от обекта, тъй като той е далеч от всякакви населени места. Превозното средство обаче редовно идвало към 19.00 - 19.30 часа, което на практика удължава работния ден.

Боян Начев също е заварчик, но успял да издържи на строежа на магистрала "Люлин" само два месеца. Преди да се озове там, работел в "Стомана" Перник, но го съкратили и от бюрото по труда го насочили към строящото се трасе на магистралата. Боян се съгласил и скоро подписал договор, според който заплатата му е 600 лв. Накрая на месеца обаче останал неприятно изненадан от фиша с 350 лв. Освен това на Боян му се сторило странно, че му дават парите на ръка, а не на ведомост, в която да се подпише. Опитите му да се разбере с деловодството и да получи сумата, за която е бил назначен, се оказали безуспешни. Извънредният му труд също не бил заплатен. "Има присъствена книга, в която трябваше да се подписваме всеки ден. Когато работехме в събота и неделя обаче, не се подписвахме и накрая се оказа, че тези дни ни се водят неприсъствени, въпреки че сме работили", спомня си Боян.

За него също е нямало предпазен костюм и накрая се принудил да си направи сам, за да може да работи спокойно. Боян бил готов да остане, защото при голямата безработица няма голям избор. Но тъй като упорито настоявал да получи сумата, за която е назначен,



накрая бива уволнен



Едва тогава му изплатили 1200 лв. за времето, в което е работил на обекта.

Сега Боян отново е на работа в "Стомана" Перник като общ работник. Но не се знае докога, тъй като пак се готвят съкращения. Надява се да работи поне още една година, когато трябва да се пенсионира. Разказва, че получава 600 лв. на месец, но едвам се справя. Причината е огромният ипотечен заем, който трябва да изплаща. Той е родом от Трън, но там цялото му семейство останало без работа и решили да си купят къща в Перник. Сега трябва да отделят по 600 лв. за месечна вноска. "През септември не успяхме да я платим цялата и не знам как ще се справим", оплаква се Боян. Съпругата му и дъщеря му са без работа, а тази година внучката му е първокласничка. "За да тръгне на училище, ни трябваха близо 300 лв.", разказва той.

Рюштю Динчер, управител на българския офис на турския консорциум "МАПА-Ченгиз" е на мнение, че работниците



няма от какво да се оплакват



"Наясно сме с българското законодателство и го спазваме", посочи той. Според Динчер на обекта работят 1150 души, от които турците са близо 280. Той е сигурен, че няма такива фрапиращи разлики между заплатите на българските и турските работници. "За персонал, който не е специализиран, а обслужващ, заплата от 350 лв. е нормална", обясни той пред "Сега". "А работниците винаги ще са недоволни. Дори и 2000 лв. да им даваме, пак ще са недоволни", коментира Динчер.

Той не можа да даде ясен отговор лъжат ли работниците и защо са толкова недоволни. Но пък посочи, че никога не им се е плащало на ръка. Според него и в почивните дни не се работи. "Работи се на смени 5 дни в седмицата. Понякога се пада те да са в събота и неделя, но в такива случаи през другите дни се почива", твърди Динчер. Въпреки че няколко проверки констатират липсата на специално работно облекло, Динчер отхвърля и това, твърдейки, че служителите имат работни облекла и те се подменят на всеки 6 месеца. "Работим тук от 3 години, ако не се спазваха условията за безопасност, все нещо щеше да се е случило, нали", коментира работодателят.

Според него има известна преднамереност в критиките към "МАПА-Ченгиз". "Защо се петни една фирма? Ние ще си отидем, а тук ще остане магистралата", заключва той. Остава обаче прокуратурата да прецени кой е прав.