Британският в. "Индипендънт" предсказа края на американската валута. Макар че е авторитетно издание, той също така е известен със своите сензационни материали. В статията си вестникът твърдеше, че някои от страните от Персийския залив - Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Катар, Бахрейн и Оман, както и Китай, Япония, Франция и Русия водят преговори да заменят долара при разплащанията на петролните пазари с кошница от няколко други валути. Страните - износителки на нефт, дори искали към 2018 г. да се откажат от долара в полза на еврото, китайския юан, японската йена и може би индийската рупия и руската рубла.

Статията веднага предизвика реакция на валутните пазари. За един ден доларът поевтиня почти с 1%, а по отношение на йената и еврото американската валута падна до най-ниското си ниво от август м.г. Притеснените инвеститори се хвърлиха да купуват златото, което поскъпна до нов рекорд - 1052 долара за унция. Появиха се дори прогнози, че цената на благородния метал ще стигне до 1500 - 2000 долара.

Твърдението на британския вестник беше много бързо опровергано от самите страни, които уж водели тези преговори. Министърът на петрола на Кувейт Ахмад Абдула ал Сабах съобщи пред журналисти, че подобни предложения "никога не са се обсъждали". Шефът на централната банка на Саудитска Арабия Мухамед ал Джасер също заяви, че страната не води подобни преговори. Опровержения последваха от Русия, Япония и Франция. Но вместо обстановката да се успокои, въпросите само се увеличиха. Броят на версиите, които обясняват скандалната публикация, варират от червен картон за САЩ от страна на международната общност до тънка интрига на самите американци, които по този начин искат да отслабят своята валута, което пък ще подкрепи конкурентоспособността на националната им икономика в периода на кризата.



Слух или не?



Авторът на статията в "Индипендънт" е Робърт Фиск, който е един от най-известните и влиятелни британски журналисти. От средата на 70-те години той работи в Близкия изток, който познава като своите пет пръста. Свободно говори арабски и е отразявал основните събития в региона от времето на ливанската война през 1982 г. - първоначално за в. "Таймс", а от 1989 г. за "Индипендънт". За последните три десетилетия той седем пъти е получавал наградата за най-добър британски чуждестранен кореспондент и е написал три книги за най-новата история на Близкия изток. Робърт Фиск е авторитетен експерт по проблемите на региона, затова и неговата статия за подмяната на долара беше възприета така сериозно от финансовия свят. В интервю за няколко телевизии Фиск съобщи, че е получил данните си от интервюта с водещи банкери от страните на Персийския залив и от Хонконг. Той поясни, че е очаквал опровержения, особено от официалните представители на Саудитска Арабия и други петролни страни, както и от Русия. Според журналиста фактът, че Китай не е опровергал неговите твърдения, показва, че Пекин действително води подобни преговори. Фиск е убеден, че САЩ ще окажат сериозен натиск на своите съюзници от Персийския залив и Япония, за да не се влияят от желанията на Китай. Според данните на журналиста участниците в преговорите планират в следващите девет години да преминат в търговията с петрол от долари към злато, поне като начало. След което ще бъдат използвани и другите вече споменати валути.

Независимо от сензацията, която предизвика статията на Робърт Фиск, тя е много уязвима. В нея не се споменава нито един достоверен източник. Това веднага направи впечатление и "Индипендънт" стана сериозен обект на критика.



Консенсусът е малко вероятен



Голям брой аналитици доста скептично се отнесоха към изказванията за нов финансов ред. Причините за този скептицизъм са технически, финансови и политически. Много от тях смятат, че е доста проблематично създаването на подобна кошница от различни валути. "Доста ще е сложно постигането на политическия консенсус, който ще е необходим за решаването на тази задача. Като се има предвид, че страните - износители на петрол, не могат да се разберат по други, по-незначителни въпроси, това едва ли ще е възможно", смята Адарш Синха, стратег по валутния пазар в Barclays Capital. Например още през 2001 г. тези страни решиха да сформират арабски валутен съюз, аналогичен на европейския. Но досега не могат да се разберат за нивата на обменните курсове или за датата, когато ще започне да действа обединената арабска валута. Стартирането на халеджа или динар (дори за името на паричната единица няма единно мнение) бе пренесено от 2010 на 2013 г. А Оман и ОАЕ въобще не искат да влизат в този валутен съюз, поне в началото. През 2006 г. Оман заяви, че не е готов да участва в проекта, а ОАЕ се отказаха от валутната интеграция, след като през май т.г. страните решиха, че щаб-квартирата на централната банка на арабския валутен съюз ще се намира в столицата на Саудитска Арабия - Рияд.

През юни т.г. Китай и Русия се разбраха да разширят използването на юана и рублата за търговия между двете страни, за да намалят зависимостта си от валутата на САЩ. Заедно с Индия и Бразилия те дори обсъдиха възможността да изкупуват дълговете си една към друга с друга парична единица, а не с долара, но все още няма сключени конкретни споразумения. Затова е трудно да се представи, че има заговор в сянка против американската валута.



Велосипед с квадратни колела



Описаният в "Индипендънт" модел за отказ от долара е доста неудобен. "Отказът от долара при търговията с петрол не е съвсем практичен. Това ще повлияе повече на цените на нефта на валутния пазар. В момента цените се определят от измененията на определена валута, а ако те станат няколко, то тези промени ще са по-резки. Тази несигурност не е сред целите на страните - износителки на петрол, които предпочитат стабилността", заяви Пол Ешуорт, икономист от Capital Economics в Лондон. В момента няма смисъл да се променя съществуващата система от борсови търгове. Преходът към преки дългосрочни договори е теоретически възможен - такъв е пазарът за природен газ при доставянето му чрез магистрални тръбопроводи. Тази идея нееднократно се е обсъждала през последните години, но за нейната реализация трябва да се получи съгласието на големите частни играчи на петролния пазар, както и на международните нефтени компании и големите потребители. А тяхното убеждаване е крайно сложна задача, тъй като дългосрочните договори се предпочитат от правителствата, но не и от частните фирми, които са заинтересовани от по-голямата гъвкавост на своя бизнес.

Но даже ако светът премине към тази нова практика, все пак остава неясно как именно ще става разплащането на потребителите с износителите на петрол. Те ще трябва да плащат с евро, юани, йени или злато, което от своя страна ще води до напрежение между купувачите и продавачите, тъй като ще трябва постоянно да смятат стойността на петрола от една валута в друга. По този начин заплащането на големите договори ще бъде много трудно.



Огромни резерви



Зависимостта на страните износителки от долара на САЩ, а оттам и от състоянието на американската икономика, е голямо главоболие за тези държави, защото те продават петрола за долари, а внасят останалите стоки в други валути, например евро. Тук интересите на арабските страни и Китай в дългосрочен план съвпадат. От 7.2 трилиона долара международни валутни резерви $2.1 трлн. се падат на арабските страни и 2.3 трилиона долара - на Китай. При това около 80% от китайските валутни резерви в света са в долари, тъй като САЩ се явяват основното направление за експорт от Китай, а арабските петролни износители получават доходите си в американската валута, тъй като я използват при разчетите на международните пазари. Така че всички тези държави не са заинтересовани от обезценяването на своите резерви.

Още повече че на Китай засега му е много по-изгодно да купува петрола именно в долари, които получава в огромни количества от износа на свои промишлени стоки за САЩ. "Трябва да се помни, че КНР в момента насочва вниманието си към вътрешния пазар и след десетина години размерите на положителното салдо на външната търговия на страната могат съществено да се съкратят, което по естествен начин ще ликвидира проблема с резервите. Същото е с арабските страни, които днес имат огромни запаси от валута заради петролния бум през последните години. Те обаче прекрасно помнят, че нефтът може да струва не 70, а 20 долара за барел. Както видяхме през последните години, прогнозирането на петролните цени е неблагодарна работа", заяви Нариман Беравеш, главен икономист в консултантската компания IHS Global Insight. "Вероятно все някога повечето страни ще се откажат от използването на долара при договорите за различните видове ресурси, но сега цялата тази история изглежда малко измислена. Макар че самото обсъждане на този материал подкопа позициите на долара. Това показа и реакцията на пазарите", отбеляза Александър Уолш, анализатор във финансовата компания Capvest.



Изгодно коригиране



Не е изключено появата на статията за тайните преговори да е от полза за самите САЩ. На пръв поглед Вашингтон продължава да се придържа към политиката на силния долар. Министърът на финансите Тимъти Гайтнър заяви, че неговото ведомство прави всичко възможно, за да подкрепи доверието към американската валута. "Много е важно, че САЩ запазиха силния долар. Ние разбираме колко важна е неговата роля в международната система", подчерта министърът. Така е на думи. На практика обаче Съединените щати предприемат малко неща за поддържане на курса на националната си валута. Така, независимо от натиска на Европа, Америка отказа да включи темата за запазването на стабилността на курсовете на световните валути в дневния ред на последната среща на финансовите министри от Г-7, която се състоя в началото на този месец в Истанбул. Това предизвика закономерното подозрение, че администрацията на американския президент Барак Обама е заинтересована в по-слаб курс на долара, тъй като това ще направи американския износ по-конкурентоспособен и ще позволи създаването на нови работни места в САЩ, което е приоритет на сегашните управници в Белия дом заради голямата безработица в САЩ. По-лесно ще се обслужва и федералният дълг, който в момента е 11.86 трилиона долара. Девалвацията на долара ще обезцени поне малко тези задължения. Макар че администрацията във Вашингтон отрича подобен курс, за последните шест месеца доларът е изгубил 12.5% от своята стойност по отношение на валутите на основните си търговски партньори.

Всъщност няма причини за паника. Курсът на долара на САЩ в момента се намира на същите нива като през първата декада на август 2007 г., т.е. преди финансовата криза. Поевтиняването на долара и поскъпването на златото (което е далеч от рекорда от 1980 г., когато унция струваше 850 долара или сегашните $2300) отбелязват няколко тенденции, които съществуват в световната икономика. Една от тях е, че някои инвеститори се застраховат от възможно ускоряване на инфлацията в САЩ, което може да бъде предизвикано от меката монетарна политика на Федералния резерв на САЩ. Другата е, че отслабването на долара отразява засилването на интереса на инвеститорите към по-рискови активи. В началото на финансовата криза международните инвеститори избягаха от развиващите се пазари към долара, тъй като го смятаха за надеждно пристанище. Но сега по-високите темпове на ръста и банковите лихви извън пределите на САЩ (в началото на този месец Австралия стана първата страна от развитите държави, която реши да повиши, а не да понижи лихвите) принудиха американците да променят стратегията си и да започнат да инвестират извън страната. През последните дни в различни страни по света, преди всичко в азиатските, се отбелязва увеличаване на продажбите на долара. Централните банки са принудени да се намесват, за да поддържат по някакъв начин американската валута. "Главната причина, заради която доларът в близко време няма да загуби своите позиции, е печалбата при придобиването на активи в американска валута и на първо място държавните облигации в САЩ. Докато властите в Америка пускат облигации, които се харесват на инвеститорите и им носят печалба, доларът ще остане световна валута", смята Джефри Кендрик, лондонски икономист от швейцарската банка UBS.

Безспорното преимущество на резервната валута се заключава в това, че тя е една. Голям брой подобни парични единици само ще допринесе до по-голямо объркване. Доларът засега няма категоричен конкурент. В бъдеще срещу него могат да се изправят еврото или юанът. Но това няма да е скоро.