От половин година често пътувам през Македония и понякога имам проблеми на граничния пункт Гюешево. Комичното е, че често ме смятат за македонец - и то българските граничари, и то след като покажа лична карта или паспорт.

"От къде идвате?"

"От София?"

"Какво правите там?"

"Ами там живея"

"Аааа, ама ти си българин...!"

Вече дори не се изненадвам на тези сценки. През последните години хиляди македонци и албанци се сдобиха с български паспорти. Нима сме свидетели на едно българско самоосъзнаване, както твърди министър Божидар Димитров? И нима случаят "Спаска Митрова" е наистина изблик на озлоблението на македонските власти срещу тези процеси? Едва ли. Просто защото мечтата за български паспорт не е свързана с внезапно бликнал патриотизъм, а с чист прагматизъм.

Автомобилите с българска регистрация могат да се карат свободно в Македония, ако имаш български паспорт. Излиза двойно по-евтино. Българският паспорт позволява да пътуваш и въртиш търговия в двете държави и в ЕС. Българският паспорт освен всичко е много евтин. Както ми разказа граничен полицай, когото возех на стоп, само някакви 300-400 евро струва да започне процедурата и още толкова - за да получиш паспорт. Има си дилъри, адвокати в Куманово, Скопие... навсякъде.

Така че



българското осъзнаване на македонците е абсолютен мит



Както е мит лошото отношение към българите. Отношението е като при среща на първи братовчеди, които отдавна не са се виждали, но все ще намерят какво да си приказват.

Затова смятам, че войната на македонското семейство Роуз по глупав начин се превърна в дипломатическа война между две държави, при това с много балкански привкус. А реакциите на българската страна са изключително незрели и комплексарски.

Прочетох решението на македонския съд, цялата хронология на осемте (!) дела между Спаска и съпруг и това, което ме лъха от документите, е вироглавството на едно момче и едно момиче, които някога са се обичали.



Това е типичен развод по балкански



История, каквато има навсякъде. Те се женят, той се пропива (според нея), тя го гони и не му дава да вижда детето (според него). Той вместо нож вади съдебен иск, а тя издига българската кауза и войната е налице. Добре, че Македония наистина се доближава до Европа, защото, ако бяха комитските времена, някой вече щеше да е дал фира.

Нека стигнем до самата присъда и да прескочим цялата помия около развода. Спаска твърди, че не знае защо е осъдена, а ние пък сме убедени, че тя лежа в затвора заради това, че е българка. А присъдата всъщност е заради поредното неизпълнение на разпореждане на съда и обида на съдията. Поинтересувайте се какво може да ви се случи в американски съд, ако засегнете съдията или не изпълните негово нареждане и не дай си боже присъда. Това само за сравнение.

Сигурно има десетки подобни случаи като този на Спаска и Войслав, но ние нямаме информация нито колко са, нито дали този закон при тях е спазван така сурово. Можем само да гадаем дали магистратите в югозападната ни съседка не са се изнервили от българския патос на Спаска и на българските политици и медии и не са решили



да покажат у кого е ножът



Но към буквата на закона не можем да имаме претенции. Можем да спорим доколко хуманно е да се хвърля в затвора майка с малко дете. По въпроса обаче по-компетентно ще се изкажат европейските институции. Да бъдем честни - и у нас съдът не е пример за подражание и често скандализира с решенията си.

От документите става още ясно, че при развода не се определя вина и ако детето остане при единия родител, то другият има право да вижда хлапето един път седмично. В нареждането ясно е посочено, че това трябва да става всеки понеделник през деня, като предаването на детето ще става в социалния център на града. Никъде не пише за никаква стая с легло за бившия съпруг, както се тиражира у нас.

За това, че в съдебното решение няма нищо кой знае колко драстично, говори и фактът, че след избухването на скандала представителството на ЕС в Македония си направи труда да се запознае с хронологията и документите и излезе с категорична подкрепа на тамошните власти. Дори предупреди България да не преиграва и да не влошава междусъседските отношения.

Само че България е на практика на Балканите и само на теория в ЕС, затова и



реакцията на българските власти беше балканска и комплексарска



Страната ни има достатъчно много инструменти в рамките на добрия тон да осуети влизането на Спаска в затвора. Вместо това станахме свидетели на чудовищна истерия. Щеше да е нормално, ако София реагира при всеки случай така, но случаят с Македония винаги е частен. България не скочи срещу Гърция, когато тя няколко месеца държа невинен пастир в затвора, обвинявайки го в контрабанда например. Или да вземем друг, аналогичен със Спаска случай, който прикова вниманието на страната през последните месеци - драмата в Асеновград, в която пак бяха намесени алкохол, деца, съд и най-вече истерична рода. След раздялата с българския си съпруг Тодор полякинята Барбара Василев поиска децата - 8-годишната Николета и 7-годишния Павел. Започна една медийна война срещу полякинята, която беше изкарана чудовище. Едва ли не видяхме заговор срещу България. Имаше пак истерия, пак трагедия. България обаче тогава уважи решението на полския съд. И полицаи отведоха насила децата... Защото сме правова държава.

Аз съчувствам на Спаска Митрова и съветвам всеки, който се жени, първо да мисли с кого сключва брак. Но тя не е новата Райна Княгиня или Мара Бунева. И няма нужда да я разкарват като мечка между външното министерство и Министерския съвет, за да се снима всеки с нея. Направо се чудя как президентът още не се е сетил орден "Стара планина" да й даде.

Длъжни сме да й помогнем, но идеята на Божидар Димитров да я назначи за съветник в министерството е, меко казано, пресилена и вредна. Дори да оставим настрана факта, че никой не знае какви умения и знания притежава Спаска, това е толкова агресивна провокация към Македония, че Скопие ще се почувства задължено да реагира. Ако не знаете какво ще се случи, погледнете историята на Спаска и Войслав - романтичната история се изроди в пълната непоносимост. Това ли искаме?



* Заглавието е заимствано от македонското списание "Фокус".