Животът в една партия тече по правила, които нямат много общо със законите на живия живот. В партийния бит не винаги силните побеждават и не винаги глупавите са обречени. Там компромисните личности оцеляват дълго, а авторитетите обикновено се неглижират. Живият живот се опитва понякога да наподобява на партийния, но който се опитва да прогнозира партийното бъдеще на базата на житейски мъдрости, обикновено греши.

Вижте какво стана в три големи партии през почивните дни - БСП, СДС и ВМРО. Тези организации изпаднаха в тежка криза след парламентарните избори през лятото - БСП загуби властта, СДС застана на страната на управляващите, но не успява да извлече дивиденти от това, а ВМРО съвсем изпадна от сцената.

И в трите започна бурна съпротива срещу ръководството.

Станишев



бе атакуван от почти всички знакови фигури в БСП



- двамата Руменовци, Георги Пирински, Александър Лилов, Младен Червеняков, Таня Дончева и т.н.

Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов бе нападнат от двете най-мощни партийни организации - тези в Пловдив и в Благоевград. Срещу него се обявиха и повече от известните фигури във ВМРО - бивши депутати, настоящи кметове и партийни местни лидери.

В СДС ситуацията е подобна, и то от години. Там все някой някого напада. Сега СДС-София за пореден път е на нож с ръководството. Най-голямата синя структура е подкрепяна от видни личности в СДС, ако може да се говори за такива, разбира се.

След десетките закани срещу Станишев, след гръмките призиви да си ходи с мир, след обвиненията за безпомощност, за липса на достойнство и характер соцлидерът победи категорично конкурентите си и си гарантира още 2 години на върха в партията. Станишев показа, че отдавна не е просто зайче, измъкнато от ръкава на президента, а е лидер, който владее партийния апарат и структурите. Конкурентите му за сетен път показаха, че преврат не се прави само с приказки.

Каракачанов пък загуби почти половината делегати на конгреса, но бе преизбран от останалите. Обвиненията, че партията обслужва личните му интереси, че е доживотен лидер на ВМРО, явно не стреснаха мнозинството, а войводите бунтари определено се изложиха, като не успяха да заформят бунт като предците си.

Мартин Димитров има всички шансове да бъде начело на СДС и след изборите за лидер на 29 ноември. Тук ситуацията е ясна - повечето в СДС смятат, че Мартин е нефелен за шеф, но още повече признават, че сега в СДС трудно може да се намери по-читав от него.

Атаките и в трите партии не успяха.



Статуквото победи!



Но с това филмът няма да свърши. Следва нова серия, в която главните герои - лидерите на партиите, ще затвърждават властта си.

Във ВМРО следва разцепление. Идва бърз опит за алтернативен конгрес в Благоевград и съдебна битка за регистрация. После загуба и потъване в забвението чака всички около пловдивския кмет Славчо Атанасов. По всяка вероятност Каракачанов и хората около него ще изключат недоволните още преди те да се съберат на тайните си сбирки.

Мартин Димитров има повече от месец, за да прегледа структурите и да гарантира преизбирането си. Тази отсрочка на изборите в СДС играе само в негова полза. По-всяка вероятност той ще ползва и логистичната подкрепа на Иван Костов и неговото ДСБ.

Най-сиво е бъдещето пред БСП. И след преизбирането на лидера партията пак ще прилича на "банда негодници, а не на съмишленици", както сполучливо се изрази самият Станишев. Войната, в която всеки си е изкопал окоп и се защищава поединично, няма как да не продължи. Но съотношението на силите вече ще е друго. Накрая



вътрешната опозиция ще свие знамената



Овчаров сигурно ще направи някакъв опит да се задържи на повърхността, но по всяка вероятност ще трябва да изпълни обещанието си и да напусне ръководството на БСП-София, респективно - да излезе от активна позиция. Таня Дончева вече определи възхода и паденията в партийния живот на приливи и отливи - на "съвсем закономерни явления". Ако продължи да атакува Станишев, тя ще затвърди образа си на самотен войн, който няма никакъв шанс да победи. На смелия и луд Мунчо. Останалите - ще се разбягат. Някои ще се съобразят със статуквото.

Но преизбирането на Станишев продължава да държи партията в деликатна ситуация. БСП напълно загуби последните три месеца, време на най-яростни атаки от страна на Борисов и ГЕРБ. Партията не успя да реагира като единна структура срещу ударите по министри от бившия кабинет. Улисан в собствените си проблеми, Станишев не успя да организира защита и контраатака. Стигна се дотам, че Бойко Борисов вече говори за забрана на БСП!?

Логичният въпрос, който постави Овчаров например, е има ли Станишев потенциал да даде отпор на ГЕРБ и да изведе партията от кризата. На този етап Станишев не дава вид на човек, който може да се справи с положението. Той наистина не се доказва като биткаджия, както казваше Румен Петков. Истината е, че само човек с профила на



Бойко би могъл да се справи с Бойко



А Станишев не е такъв. Но това е положението в БСП - Сергей ще диктува темпото на партията още 2 години. В този смисъл единственият шанс за оцеляването на БСП минава през тотална преоценка на начина, по който действат самият Станишев и хората около него. Те трябва да забравят за глухото катеначо, в което са изпаднали. Сега са в смешна ситуация - играят защитно, при положение че губят в резултата.

За разлика от другите партии в БСП едва ли ще има разчистване на сметки. Социалистите не действат така - там врагът с партиен билет не се убива, там той се неглижира - изпада в глуха позиция и от своя окоп може да говори каквото си иска.

Партиите на прехода така и не успяха да изработят общовалидни процедури за носене на отговорност, не намериха начин да определят кога недоверието към лидер става пагубно за цялата организация. Всички предпочитат да се крият зад мандат или зад конгресно решение, на всички им липсва трезва преценка за качествата, липсва им перспектива.

След погрома през 2001 г. въпросните три партии - БСП, СДС и ВМРО, бяха в по-добра ситуация, въпреки че също имаха силен играч срещу себе си - Симеон Сакскобургготски. Царят обаче беше диалогичен човек, не нападаше директно, търсеше партньори. Сега на сцената е Борисов, който кара смело през просото и не си мери думите. Българските партии са свикнали да се разбират зад кулисите, не са свикнали да се борят. Точно затова оцеляването на всички "банди негодници" сега е далеч по-трудно.