Все по-често си представям "Синя зона" в София като пъклен замисъл на маниак, опитващ се да окупира с коли всяко свободно публично пространство. Град без място за пешеходци, за детски колички, за високи токчета. Град, в който "Синя зона" все повече и повече прелива извън центъра в лицемерна псевдозагриженост за шофьорите и организацията на движението.

Този перфиден замисъл изобилства от абсурди. Преди броени дни се оказа, че полицаите в паяците по документи се водят охранители, за да има законен механизъм общината да им плаща. А прокуратурата за пореден път се самосезира, защото събираните такси за скобите и вдигането на автомобилите не са одобрени от общинския съвет.

Зад тези и други стари абсурди наднича изкривеното лице на куп бездействащи институции. През годините "Синя зона" се изроди в удобно алиби - за нехайството на КАТ при контрола върху паркирането, за гаврата "общински паркинги в бъдеще време", за размития статут на служителите в общинския инспекторат.

Срещу всичко това поддръжниците на "Синя зона" изтъкват, че преди нея паркирането в София е било ад. С това разговорът обикновено се изчерпва. А има много контрааргументи, които се премълчават. И ако все още е рано и крайно да настояваме "Синя зона" изцяло да се премахне, става все по-наложително да искаме общината да може да погледне отвъд нея.

Големият въпрос е в това как считаме за редно да се ползват уличните платна и тротоарите. Наскоро участник във форума на "Сега" съвсем основателно изтъкна, че скъпа публична инфраструктура се ползва за предоставянето на една от най-простите транспортни услуги - паркирането. Казано иначе - улици и тротоари, за които са плащани милиони, се разбиват и задръстват най-безгрижно от автомобили. Встрани от икономическата целесъобразност стои въпросът за градската среда и той съвсем не е маловажен. Никой не е питал столичани на какво държат повече - да могат да паркират лесно срещу заплащане по улиците, блокирайки така или иначе блокираното движение, или да могат да ползват евтини, било то по-отдалечени от конкретната им дестинация, паркинги и да се разхождат спокойно, като не шофират. Тук светлина в тунела не се вижда, защото София възнамерява да даде на частници всички големи бъдещи паркинги в центъра. Това на практика представлява въвеждане на икономическа бариера за влизане на коли в центъра, но хич не е убедително на фона на попадането на София в класациите на градовете с най-скъпо паркиране и отсъствието на алтернатива.

Зад завземането на публична инфраструктура от търговско дружество, било то общинско, стоят и чисто законови проблеми. Много е трудно да обясните и на най-чувствителния към проблемите на градската среда шофьор защо за ползването на публичната инфраструктура трябва да се плаща двойно - веднъж през местните данъци, втори път за самото паркиране. Тук малко хора помнят, че навремето "Синя зона" е поверена на "Паркинги и гаражи" само временно, уж до провеждането на концесионна процедура. Такава никога не е имало. Т.е. в момента едно търговско дружество (вече слято със "Столичната компания за градски транспорт") печели от публична общинска собственост, без да е ясно на какво основание е получило правото да я управлява. Наистина, и самият град печели покрай плащания от фирмата дивидент, но колкото повече расте "Синя зона", толкова повече расте и оставащата във фирмата номинална печалба, която повторно се инвестира в зоната. И така до безкрай.

Съществуването на "Синя зона" е една от причините и за липсата на какъвто и да е било контрол по паркирането извън нея. Въпросът защо паяците трябва да вдигат коли, паркирани правилно в "Синя зона", но неплатили таксата, вместо да се занимават с наистина пречещите на движението коли, периодично се повдига. Тук традиционно се подценява фактът, че общинските паяци са създадени да обгрижват само и единствено "Синя зона", а за контрола на паркирането като цяло отговаря КАТ. От КАТ наскоро успели да си купят цели два (забележете) паяка, но пък нямали наказателен паркинг за извозване на колите. Този разкрач между община и КАТ обяснява и абсурда със заплатите на униформените, пътуващи с общинските паяци. Те получават по 2000 лв. от общината, за да съставят самите актове (част от парите не остават в тях), а сумите се водят преведени по договор за охрана.

Пълен мит след толкова години е и твърдението, че "Синя зона" представлява режим за краткотрайно паркиране. Това постоянно се изтъква като предимство на зоната, защото през малко на брой паркоместа можели да минат на ден много автомобили. В същото време от общината открито признават, че ограничението за максималния брой часове на престой реално няма как да се контролира, защото нищо не пречи на шофьора да мръдне за малко и повторно да заеме паркомястото, а това няма как да се следи. Така улиците откровено се ползват като паркинги.

На всичките тези безумия можем да противопоставим друга мечта - град, в чийто център можеш спокойно да ходиш, в който има ясни забрани за паркиране, достъпна алтернатива къде да се случва това и добър контрол. Нищо не пречи - мечтите са безплатни.