Пловдивският кв."Изгрев", по-известен като "Столипиново", напълно заслужава името си, но само през деня. Защото щом слънцето залезе, над половината от 50-те хиляди обитатели на квартала го карат на свещи. Гетото е предпочитана трибуна за предизборни прояви и всякакви популистки изяви. Тъй като хората имат проблеми с комуналните услуги, най-честите обещания са да им помогнат с плащането на водата, тока, извозването на боклука и т.н.

Австрийската EVN, която държи електромрежата в цяла Югоизточна България, успя, без да обещава нищо, да повиши събираемостта на сметките в този район до 80%. И то само за 3 години. Преди известно време на събрание с целия квартал от компанията са предложили обитателите му сами да си изберат нещо като представители, които фирмата назначила на заплата. Това са Абдулсамет Вели и Джевдет Садък.

Абдулсамет е млад предприемач и обществен деец. Сам обича да се представя като "антиполитик". Живее в един от големите блокове в квартала и държи хранителен магазин на първия етаж. Неговият по-възрастен колега се казва Джевдет Садък и през последните години живее от дребен шивашки бизнес. Двамата се ползват с уважение сред местните. Правят впечатление на образовани хора, карат хубави коли, често пътуват в чужбина. Контактът с тях става веднага, защото и двамата са отворени. Откакто са назначени на работа от EVN, двамата стават господари на една будка, която се явява представителство на компанията в Столипиново. В работата им влиза почти всеки ден да обикалят домовете на длъжниците със списък в ръка. Обясняват им кога трябва да плащат, помагат им да се ориентират в сложните за тях сметки за ток. И след това ги пращат до касите - не им е поверено и събирането на парите.



Работният ден на Абдулсамет и Джевдет започва рано сутринта.



Тогава и двамата се събират в будката. На вратата висят списъците с длъжниците. Тръгваме с тях пеш по калните тротоари на Столипиново. Пред един от блоковете Самет (така му викат местните) припомня на безработния баща на 4 деца Влашко Величков, че дължи 110 лв. за 4 месеца. "Нямам работа, фирмата фалира, не ни платиха", оплаква се бившият строител Влашко. Семейството му е без ток от няколко месеца. Когато имал работа, плащал навреме - излизало му 35-45 лв. месечно. Влашко не пропуска случая да похвали EVN, защото преди австрийците да дойдат тук било пълна анархия. Сега било по-справедливо - като не плащаш, спират само твоя ток, а не и на комшиите.

Обитателите на къщите плащат по-малко, обяснява Самет, защото ползват въглища и дърва за огрев и приготвяне на храна. В един от първите дворове заварваме млада жена с 2 деца. От списъка, който Самет държи в ръката си, се разбира, че тя дължи 23 лв. Оправданието й е обичайно: мъжът й работел за 300 лв., но кризата дошла... "Като има пари, ша платиме", изпраща ни жената.

Но комшийката й Рашка Калайджиева има текуща сметка от 48 стотинки, въпреки че токът й е изключен преди половин година заради дълг от 180 лв.



Жената се оправдава, че взима само 100 лв. месечно детски,



защото има три хлапета. Мъжът й от няколко седмици бил в Белгия на работа и обещава да плати, когато види пари от него. Докато се опитваме да разберем откъде са се появили 48-те стотинки дълг в къща със спрян ток, представителите на EVN вече са обградени от тълпа недоволни жители, всеки със своите претенции и оплаквания. На Мехмет Юсеин ежемесечните сметки по 1200-1300 лв. му се виждат твърде големи, въпреки че в къщата му има ресторант и магазин. А сред уредите му има фризери, хладилен шкаф за безалкохолни, кафе машина и дори професионална фурна. "Ше ги съда, ше докарам адвокат", възмущава се той. Основанията му са следните: "Защо моите приятели българи със същия бизнес плащат по 200 лв. на месец, а аз - 1200 лв.?" Отказва да разбере доводите на Самет и Джевдет, че просто харчи много ток.

"6 месеца без работа съм, нямам ток, 2 деца имам. Кажете какво да направим? Намираме работа и ще го платиме", хваща под ръка представителя на EVN възрастен мъж. В отговор получава търпеливо обяснение, че трябва да си плати задълженията преди да му се пусне токът. Жителите на Столипиново се оплакват и от тромавата реакция на дружеството - възрастна жена платила тока, очаква да й го пуснат вече 4 дни, макар че е платила и съответната такса.

Местният пазар "Столипиново" се оказва идеално място за разполагане на една от трите каси за плащане на ток в квартала. Касата се намира на правилното място - точно до клона на фирмата за международните парични преводи Western Union. Райна Караславова работи тук откакто е отворена касата преди 3 години. Според нея, тъй като повечето местни нямат интернет и домашен телефон, практиката е домакините първо да идват да проверяват колко пари имат за плащане. "Всеки пита защо му е голяма сметката, но трябва да имаш търпение - да им обясняваш по няколко пъти", споделя професионалния си опит касиерката. Според нея най-много се възмущават, когато стават прекъсванията - на хората трябва да им се обясни, че не са си платили в срок.

След като забелязват колата с логото на компанията и служителите й, тълпата от местни мъже



тутакси ги заобикаля и всеки почва да се оплаква



Всред шума става ясно, че местните мъже се възмущават най-много от "часовниците" - електронните електромери с дистанционно отчитане. Всъщност не е ясно чия заслуга за вдигането на събираемостта е по-голяма - дали на Самет и Джевдет, или на тези устройства. Мъжете един по един почват да обясняват, че откакто тези устройства са заменили механичните, сметките им скочили в пъти: "Ти кат си журналист, пиши, че искаме да се махнат тия електромери и такса "мрежа"!".

Пороят от въпроси е достоен за напрегната пресконференция: "Какво е туй "мрежа" и докога ша го плащаме?", "Какво е туй лихва?". Но наред с тези чисто образователни въпроси, изскача и един доста конкретен: "Защо като с компютри спират тока и с компютри го пускат, трябва да плащаме 6.50 лв. такса за пускането му, а?" "Представителите" на дружеството им обясняват търпеливо, че такса "мрежа" се иска от Европейския съюз и трябва да се плаща, така както се плаща за телефон или интернет. Виж, себестойността на пускането и спирането на тока в квартал с напълно дистанционно управление на мрежата, не получава никакъв отговор. А хората колкото повече разбират, толкова повече се ядосват, особено от големите сметки. Един от най-недоволните позира пред фотоапарата с дългата си сметка за ток и заключава: "България няма да се оправи!"

Изведнъж се появява мъж в представителен костюм и златен часовник, който на абсолютно литературен български се включва в дискусията на страна на местните. Това е независимият кандидат за кмет Юсмен Камбер. Имал техническо образование и благодарение на най-важната му кауза, свързана с това да има електричество в квартала, му викали "Юсмен Токчията". Той започва да развива теорията си, че електронните електромери отчитат и т.нар. "реактивна енергия", което увеличава сметките на и без това неплатежоспособните жители на квартала. "Кажете, защо тогава тези електромери се слагат в райони с малцинствено население?!". Според него местните не знаели "есаб-кесаб", тоест не биха могли да направят сметка колко ток харчат заради слабото си образование. И понеже и без това ги било страх да не остават без ток, са готови да плащат и свръхвисоките сметки. Тук започва предизборната агитация - кандидатът се кани да пребори EVN за "неудобните" електромери.

След почти един ден обикаляне из квартала сядаме на кафе с Джевдет и Абдулсамет да направим рекапитулация. Както винаги, и двамата са спокойни и уверени в себе си. Абдулсамет си спомня как преди известно време Ахмед Доган се появил в махалата и заявил, че им е докарал тока. "Тогава само аз казах публично, че това е лъжа, но никой не ми повярва". "Абе, нали виждате - нещата стават с повечко търпение, с обясняване на хората всеки ден на едни и същи неща".