"Крайно време е в държавните дружества да разберат, че свърши периодът на безгрижните кражби. Непрекъснато следим за добросъвестното управление и няма да правим компромиси с никого." Това не са думи на строгия, но справедлив Бойко Борисов, нито на някого от министрите му. Цитатът е от октомври 2006 г., авторът е Румен Овчаров, тогава министър на икономиката.

Всяко ново правителство преоткрива топлата вода - държавните фирми се управляват лошо, директорите им наблягат на източването в лична и партийна полза, а хазната губи митични количества пари, които са особено дефицитни и ценни днес в сезона на криза.

И ГЕРБ се гмурна във властта със



серия разтърсващи разкрития за безобразията



в предприятия, в които държавата е единствен или основен собственик. Така се разбра, че шефът на "Мини Марица изток" (вече клиент на Темида) е харчил с размаха на Крез, като доставките на маси за 30 000 лева и столове за 3 бона са най-дребните му провинения. Бившата директорка на "Напоителни системи" Петя Раева пък бавила половин година заплатите на персонала. Не че фирмата е бедна. Просто част от парите стояли в банка за 12% лихва. Други пък били вложени в луксозни придобивки - като елегантни розови фотьойли и плазмени телевизори по 9 хил. лв. Ексмениджърката сега е депутат от ДПС. "Информационно обслужване" също впечатли публиката - особено заради аристократичната небрежност на Станишевия съветник и другар Азер Меликов в харченето на фирмените финанси.

Чашата преля, когато жп компаниите поискаха поредната си дажба субсидии от бюджета, а железничарите, останали без заплати, се застягаха за стачки. Бойко Борисов скръцна със зъби, понеже от години се знае, че край влаковете и релсите ври и кипи от странни обществени поръчки, а хазната все запълва пробойните, зейнали от нечисти сделки.

И премиерът нареди - червени картони за директорите с лоши финансови резултати, спешни проверки на държавните предприятия и бързи действия на Темида срещу рушителите на обществена собственост. Новата власт подчерта - в Наказателния кодекс има цяла глава, посветена на престъпления срещу хазната, така че покварените мениджъри има защо да сънуват кошмари в райе и с решетки.

Жалко, че ОЛАФ - Европейската служба за борба с измамите, няма право да прави проверки извън плячкосването на еврофондовете. Иначе щеше да има пребогат улов в предприятията, водещи се собственост на българската държава.

И без ОЛАФ обаче стана ясно, че мастити фирми с държавно участие от години стискат полагащия се на бюджета дивидент. Като Пловдивския панаир, обладан от известния бизнесмен Георги Гергов. Загрижен за бюджетните приходи, министърът на финансите пък реши да отупа няколко от едрите предприятия като брашнен чувал. По негова идея правителството издаде декрет, с който задължи 6 компании, принадлежащи на народа, тутакси да преведат допълнителен дивидент на държавата. В следващите 2-3 седмици столичното летище, "Кинтекс", енергийният мастодонт БЕХ, холдингът "Булгартабак", Информационно обслужване" и "Български пощи" трябва да внесат в хазната с общо 64 млн. лева.

Сумата е жалка - особено ако я сравним с 360-те милиона лева, които акционерите на частната БТК решиха да си раздадат през юни. Ако БТК беше държавна фирма, министър Дянков щеше да се радва и на 50% от този дивидент. Но сега голямата радост е за основния акционер - фонд на щатската AIG.



Имаш крава - (не) пиеш мляко



Каква е ползата от държавните фирми? Чрез тях държавата може да провежда разни политики. Например БДЖ да вози с намаления пенсионери и студенти. Или парното да не поскъпва прекалено много. Ако се управляват умно и отговорно и печелят, тези предприятия плащат на държавата и данъци, и дивиденти. Като станат частни, внасят само данъци, като често със счетоводни трикове успешно смаляват дължимото.

Но ето го и казусът с Пловдивския панаир. Държавата уж притежава половината от фирмата, но откакто си има за съдружник мастития бизнесмен Георги Гергов, не е получила и стотинка дивидент. Дружеството дължи на бюджета над 4 млн. лв. за трите приключили години от 2006 г. насам. Случаи като герговизацията на панаира помрачават ореола на публично-частното партньорство и приватизацията като полезни форми.

Не е казано, че държавната фирма непременно е нещо лошо. Франция как си къта над 80% от "Електрисите дьо Франс" - една от най-мощните електрически компании в света. А чехите защо не приватизират изцяло своята държавна ЧЕЗ, която е собственик на една трета от ел. разпределението на България, включително и на София? Да не говорим, че EVN, която приватизира ЕРП-тата в Южна България, всъщност е австрийска общинска фирма.

От друга страна, каква е ползата, че "Булгаргеомин" и ВМЗ - Сопот, все още са държавни ЕАД? Те от години се готвят за официална приватизация, а неофициално трупат загуби и проблеми. Преди 2 години например гръмна пореден скандал с "Булгаргеомин" - някакъв нелегитимен директор продал на либийска фирма ценни имоти и техника на безценица. "Нямам спомен, откакто съм главен прокурор, да сме имали аналогичен случай по икономическите си мащаби и по наглост", коментира тогава Борис Велчев. А дали тази наглост вече е наказана по подобаващ начин от Темида?

Покварата в предприятията с държавно участие периодично вади на дневен ред въпроса "Какво да се прави?" - смяна на некадърните и корумпираните началници, затягане на дисциплината, приватизация, концесиониране?

Де юре командването на държавните фирми се възлага с мениджърски договори, в които възнагражденията на шефовете им ясно и пряко се обвързват с постиганите финансови и икономически резултати. Но тъй като по традиция бордовете са ясла за политкомисари и партийни спонсори, важно е не доброто управление, а да има отчисления за частни джобове и политически патрони.

Частните компании също назначават с охота политкомисари, понеже това е нещо като да си осигуриш индулгенция. В Надзорния съвет на "ЛУКойл Нефтохим Бургас" например "попадна" Евгений Узунов - секретар на Висшия съвет на БСП по кадровата политика и финансите. В "ЧЕЗ електро" пък се озова Антон Кутев, най-гласовитият говорител на соцпартията.



Експерименти



Някогашните Български държавни железници преди няколко години се цепнаха на две - БДЖ и НКЖИ, а самата БДЖ - на още 4 фирми. Тъй като деленето доведе само до раздуване на щатове, сега четвъртинките на БДЖ ще се слеят с произтичащите от това съкращения.

Български енергиен холдинг (БЕХ) е обратен експеримент - събиране на фирми под една капела. Механичният сбор от полуфалирала топлофикация, мини, атомна централа и т.н. така и не получи смислено обяснение. ГЕРБ-овото правителство засега се чуди дали да закрие БЕХ, или да пусне неголям пакет акции на борсата, за да тества инвеститорския интерес.

Да се дадат всички летища и пристанища на концесия, предложи тези дни икономистът Владимир Каролев. Само дето още никой не е доказал, че в България концесията непременно работи за обществения интерес - вижте повечето черноморски плажове и "Софийска вода".

Какви са поуките от приватизацията на БТК и ЕРП-тата? Дадохме за малко пари монопол и много власт на чуждестранни компании. Не е чудно, че си раздават високи дивиденти и щедри заплати на висшия мениджмънт. Чудно е, че България не може да си прибере стотици милиони по приватизационния договор за БТК и че не може да застави ЧЕЗ да отчита тока всеки месец.

Някога "Главболгарстрой" (ГБС) и "Техноекспорстрой" (ТЕС) бяха силни държавни предприятия, известни в половината свят. Днес приватизираната ГБС е сред най-мощните строителни компании, а втората още е държавна фирма, която свенливо избягва участията в обществени поръчки. През последните години за ТЕС се чу покрай два скандала - за спонсориране на визита на президента Първанов в САЩ и за провалилата се концесия за магистрала "Тракия". Не че около частната ГБС няма шум, напротив - например за това, че превърна Околовръстното шосе в градска магистрала на цена, достойна за "Гинес". Но въпросът не е кой е излапал зелника, а кой му го е сервирал, нали?

Упражненията със собствеността у нас доказват едно - няма значение дали възлага, приватизира, слива, окрупнява или дели, държавата все го прави или неумело, или користно. Проблемът не е във формите, а в отсъствието на Държавата. Има три ключа, които България май постепенно е загубила през втората половина на миналия век. Те са - як контрол, бързи реакции на държавните органи и сурови санкции за увреждане на обществения интерес. Дали министрите на ГЕРБ ще успеят да ги изровят? Имат на разположение около 1300 дни.