Димитър Лазаров e сред учредителите на партия ГЕРБ. Роден е на 21 октомври 1954 г. в Пловдив. Завършил е право в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като следовател, адвокат, в правната служба на МВР. От 1997 до 2002 г. е директор на Следствената служба в Пловдив. В момента е член на правната и външната комисия в парламента.

---------



- Г-н Лазаров, защо закривате бюрото за контрол на СРС и възлагате това на подкомисия в НС? Защо просто не сменихте членовете му, ако се съмнявате в независимостта му?

- Целта не е да сменим едни хора с други. Тогава обвиненията щяха да бъдат наистина основателни - че сменяйки състава на бюрото, ние като управляващи не желаем да има истински контрол върху тази чувствителна материя. Впрочем технически това би могло да стане сравнително лесно - ако се промени законът и съставът му се увеличи на 7 души или пък се намали на 3-ма. Но идеята ни е да има парламентарен контрол върху СРС-тата. Подчертавам, става дума не за контрол по съдържанието на тези средства, а по разрешаването, прилагането и използването им. От ГЕРБ смятаме, че една подкомисия към НС, в която има представители на опозиционно представените партии, е най-добрата форма. На същия принцип е създадена и комисията за ДАНС. Когато в една подкомисия на паритетен принцип има и представители на опозицията и те имат достъп до цялата информация, няма да има никакво съмнение, че мнозинството иска нещо политически да укрие.

- Но дори на паритетен принцип мнозинството в подкомисията ще е ваше.

- Не, защо мнозинството да е наше? Видяхте, че промените в закона за СРС, както и тези в законите за МВР и ДАНС, не бяха подкрепени от всички партии. Като изключим БСП и ДПС, РЗС се въздържаха, "Синята коалиция" - също. Трима или петима човека в едно бюро могат да бъдат по-лесно манипулируеми.

- Как въпросната подкомисията ще бъде независима, все пак тя е политически орган?

- В конституцията пише, че политическите партии осъществяват политическата воля на избирателите. Естествено, че парламентът е политически орган. Но това не значи, че ще има партиен контрол на една или две партии. Разликата е много голяма. Нормално е да има политически контрол. Другото му наименование е "парламентарен контрол" - той също е своего рода политически контрол върху дейността различните институции. Интересно е да видим и европейската практика. В някои държави няма такъв контрол. В Германия има парламентарна комисия с партии от опозицията, която осъществява този контрол. В Англия има едноличен орган, който е назначен от кралицата, а разрешенията за СРС се дават от различните министри. Но никой не говори за политически контрол.

- Според БСП изобщо няма да има контрол, защото няма как той да се осъществява от 6 депутати.

- Може би БСП изхожда от собствената си практика досега, защото видяхме миналата година скандалите с делото "Галерия". Тогава се създаде комисия за ДАНС, която обаче не изнесе нищо. А сегашната комисия за ДАНС работи добре, изкарва доста неща и осведомява обществото. Т.е. опасенията на БСП са абсолютно безпочвени.

- А обвинението, че изпълнителната власт ще контролира съдебната, която дава разрешения за използване на СРС?

- Когато миналата година се приемаше законът за СРС и се създаде бюрото, никой не постави под съмнение, че това бюро, което е към изпълнителната власт, ще контролира съдебната власт. Сега изведнъж се повдига въпросът, абсолютно несъстоятелно. Правомощията, които имаше бюрото - да проверява процедурите по разрешаване и прилагане на СРС, си остават същите и при подкомисията. Значи, ако е национално бюро - нямало да има намеса върху съдебната власт, ако е подкомисия - щяло да има. Това е просто несъстоятелно. Освен това разрешаването за СРС ще е една малка част от дейността на подкомисията. Оттам нататък идва контролът.

- Как технически 6 души ще осъществяват този контрол?

- Членовете на бюрото в момента са петима. В подкомисията се предвижда да има 6 депутати на паритетен принцип. И тук, както при бюрото, ще има сътрудници, които ще са със съответен ценз. Още не сме решили колко да са те - 12, 15... В правилата за работа на комисията ще запишем и дали те трябва да са с 5 г. или 10 г. магистратски стаж, дали трябва да са работили в службите и др. Задължително ще трябва да минат и на проверка за достъп до класифицирана информация. Т.е. ще се запази подходът, както бе и при бюрото. Правилата на подкомисията освен това ще бъдат утвърдени от НС. Предстои да променим и правилника на НС, в който да запишем, че членовете й са от състава на правната комисия, но се избират от НС. Това също е гаранция, че наистина ще има действителен контрол.

- Ще пътуват ли въпросните депутати из страната, за да наблюдават например законно ли се дават разрешения за СРС?

- Нормално е да има такова посещение по някои съдилища или дирекции. Но общо взето процедурата в закона за СРС е такава, че всичко се съсредоточава в МВР, т.е. би могло да се направи съпоставка дали след разрешението, дадено от съдията в съответния ден, е започнало ползването на СРС. Не мисля, че би имало пречки пред депутати да осъществяват парламентарен контрол. Още повече, че не говорим за ежедневен контрол върху дейността на органите, които разрешават и прилагат СРС.

- Защо в промените в закона за СРС няма текстове за засилване на контрола върху тази дейност и за повишаване на ефективността на събраните данни чрез подслушвания?

- Как чрез промени в закона би могла да се повиши ефективността? В закона за СРС така или иначе е записано, че ако не дават резултата, за който са поискани, или не могат да послужат за веществени доказателства пред съда, специалните средства се унищожават. Това е въпрос на контрол, това е същността на този контрол - ако е ползвано съответното СРС и има данни, които не са влезли оформени като доказателства, да се провери, да се състави съответният протокол, да се види дали са унищожени, кой ги е унищожил. Това е същността. Наказанията са в НК.

- Защо не създадохте например обществен съвет, който да участва в контрола над СРС?

- Аз не зная някъде в Европа да има практика подобен съвет да контролира СРС-та. Ако имате предвид резултата от тази проверка, която подкомисията трябва да внесе за разглеждане в НС, тогава може да се коментира и да има дебати, публичност. Но обществен съвет, който да контролира пряко всяко едно дадено разрешение за СРС... Ако бяхме започнали да правим това, може би също щяхме да бъдем обвинени от опозицията, че сега управляващите от ГЕРБ не желаят да бъдат ползвани СРС-та, за да не разследват своите министри, защото ще изнасят всичко на журналистите.

- Как ще коментирате твърденията, че като цяло вървите към авторитарно управление? За последно такива обвинения дойдоха при обсъждането на промените в закона за МВР.

- За мен това също са абсолютно безпочвени обвинения, които може би са плод на отминалия вече конгрес на БСП. Не виждам какво авторитарно има в закона за МВР? Това, че ще се възстанови ГДБОП ли? Това е просто устройствен закон. Да, имаше теза за авторитарното управление, за силната ръка. Но аз мисля, че това е безпочвено. Всъщност хората гласуваха доверие на политическа партия ГЕРБ, защото искаха да се ограничи корупцията, да се спрат практиките на замени, на "братко и батко", непрозрачното усвояване на еврофондовете. Ако някой вижда в това силната ръка или авторитарно управление, това е несериозно.