Русия избра стратегическия партньор за развитието на близо половината си и почти цялата си азиатска територия. Тя заложи на локомотива на световната икономика Китай да издърпа Източен Сибир и Далечния изток. Общо взето, така би трябвало да гласи безпристрастният прочит на 10-годишната програма за сътрудничество между тези региони на Русия и съседния Североизточен Китай, приета миналия месец от президентите Дмитрий Медведев и Ху Цзинтао. Одобрените 205 проекта за периода 2009-2018 г. предвиждат съвместна разработка на руските суровини в двата региона - въглища, желязна руда, скъпоценни метали, дървесина. В същото време всички предприятия, които преработват тези суровини и произвеждат крайния продукт, ще се намират в Североизточен Китай. Там китайците ще изградят производства на олово, калай, мебели, огнеупорни врати, различни видове техника, медни листове, строителни материали. Китайски компании обаче са готови да строят в двата руски региона заводи за стъкло, цимент, локомотиви за влакове стрели и магистрали за подобен тип влакове. Предвижда се и прокарване на магистрални оптични кабели за бързо предаване на данни. С участието на китайски инвеститори ще се изгради уникална корабостроителница за плаващи нефтени и газови сонди. Освен това Русия е предложила в дървообработващите заводи на нейната територия да работят китайци, за които ще се създадат специални митнически коридори и визови облекчения, за да могат те да се връщат у дома всяка вечер, всяка седмица или всеки месец. Подобна схема се обмисля и в сферата на земеделието. Не е изключено тя да бъде приложена и в други сектори.

Програмата обаче бе приета нееднозначно от руското общество. "На първо четене" тя изглежда противоречива. От една страна, Русия се стреми да се отърси от суровинния характер на икономиката си и да развива високотехнологични производства - това десетилетие управляващите й са вземали не едно решение в тази насока. От друга страна, в случая с Китай тя сама предлага да си остане "суровина" за неговата икономика. Въпреки противоречието поддръжниците на програмата смятат, че плюсовете на схемата "наши суровини - ваши технологии" са повече от минусите.



Първият плюс е инвестиционният



"За разработването на труднодостъпната суровинна база са необходими мащабни инвестиции, ние няма да се справим сами", сподели пред в. "Ведомости" директорът на Института по икономика на преходния период Сергей Приходко. Не е тайна, че въпреки кризата Китай разполага с пари, които инвестира по целия свят. Според директора на Института за Далечния изток акад. Михаил Титаренко двата региона имат шанс, ако разчитат не само на капиталите, но и на работната ръка на Китай. "Ние имаме недостиг на работна сила, не ни стигат и капитали." Вторият плюс е технологичният. Според зам.-директора на Института за социални системи Дмитрий Бадовски Русия ще може да се поучи от китайския опит в модернизацията на производството. Третият плюс е социалният - програмата ще доведе до създаването на нови производствени мощности, до разширяване на сектора на услуги, до нови работни места. Москва разчита и на демографски плюс. Източен Сибир и Далечният изток са не просто изостанали, но и слабо населени територии - в тях живеят 3.5-4 млн. население. При това все повече китайци се заселват на бизнес основа в тези територии. Местното население се чувства застрашено от тихата китайска експанзия. Ясно е, че при един икономически бум руското население в двата региона ще се увеличи, а това ще бъде демографски щит срещу експанзията. Икономическият наблюдател на сп. "Големият бизнес" Максим Блант предполага, че увеличените постъпления в бюджета могат да отидат и за засилване на сигурността по границата и в граничните райони, а това също е елемент на демографския щит.



Евро-азиатска Русия разчита и на геополитически плюсове



Въпросната програма бе приета само седмици преди посещението на премиера Владимир Путин в Китай, където двете страни подписаха нови договори за доставка на руски суровини. Москва показва на твърде подозрителната към нея Европа, че занапред ще прави бизнес не само с нея, но и с Азия. Ясно е, че така тя се надява ЕС да стане по-сговорчив бизнес партньор. Но ясно е също, че едновременният бизнес на Запад и Изток й дава повече икономически опции.

В програмата може да съзрем и сериозни размествания на пластовете в политическата психология на Русия. Показателно е, че Москва сама приема ролята на суровинен придатък за Китай. За съвременното високотехнологично производство това е нещо като "поддържаща роля". От свръхсила допреди 20-ина години до младши партньор, при това не за първата, а за третата икономическа сила (каквато е Китай днес) - такава е трансформацията на Москва. Програмата обаче показва, че елитът там приема без истерия смъкването на страната му в класацията на историята. Това израз на трезвост ли е, на безизходица ли или на прагматизъм? Вероятно на всичко по малко, но и на още нещо. От времето на социализма Москва и Пекин имат съперничество кой е по най за "прогресивното човечество".

Ето обаче какво казва пред "Независимая газета" омбудсманът на Русия Владимир Лукин, бивш парламентарист и дипломат: "Китай е твърде важна за нас държава, за да я поучаваме.



Всъщност защо трябва да даваме акъл на Китай?



Да не би да сме преуспели повече от него? Да не би да развиваме страната си по-добре и по-успешно от Китай?" Русия често е обвинявана в геополитическо месианство. Чрез съседния Китай тя явно се отърсва от това си историческо наследство и преосмисля мястото си в света.

Доводите на противниците са по-малко на брой, но пък са с високо качество. Демографският прираст в Китай е 0.6 %, докато в Русия има срив от 0.4 %. По последни данни Китай разполага със 754-милионна работна ръка - 66% от 1.3-милиардното население на страната. Китай се отказва от политиката на "едно семейство - едно дете", а според официални данни до 2020 г. трудоспособното население ще достигне 1 милиард души. Ясно е, че част от тях ще си изкарват хляба именно в Източен Сибир и Далечния изток. Докато днес Русия не може да събере там повече от 600-хилядна работна сила.

Всъщност дали с програмата Русия сама не стъпва в капана на китайската експанзия? "Трябва да бъдем внимателни с привличането на китайска работна сила. Трябва да има разумни ограничения, които биха запазили регионите руски", смята Сергей Приходко. Дали обаче през 2018 г. тези ограничения биха върнали няколкото милиона китайци, работещи в Русия, или биха спрели още няколко милиона, готови да отидат там. Рискът се вижда дори на Запад: "Слабо населеният руски Далечен изток е желана плячка за Китай", смята британският в. "Гардиън".

Други пък се съмняват в качеството на китайския продукт. "Не във всички сектори Made in Chinа означава качествено", предупреждава в сп. "Огонек" научният ръководител на Висшата школа по икономика Евгений Ясин. Според него страната му трябва да прилага схемата "наши суровини - ваши технологии" повече с Япония и Южна Корея, отколкото с Китай.

Други пък се съмняват, че приходите от новата програма ще отидат в нечии джобове, а не примерно за възраждането на двата региона и в крайна сметка за демографска защита от по-мощния съсед.