|
| Галя Горанова |
обърнаха своя висш форум в свада между реститутки
Пловдивският кмет Славчо Атанасов, който нямаше да помирише власт без подкрепата на Бойко Борисов, не само че предаде съюзника си, ами посегна и към войводската капа на собствения си лидер Каракачанов.
Станишев, Димитров и Каракачанов претендират да са модерни млади лидери. Уви, конгресите разбиха тази илюзия. Значителна част от съпартийците им ги възприемат като похабени, провалени или самозвани шефове. Стара гвардия. Това е цената, която плащат за своя разгулен политически живот. А той състарява бързо. Станишев е от 8 години начело на БСП. Нищо работа, като се имат предвид дълголетните традиции в левицата. Но компромисното му поведение начело на тройната коалиция досади на всички. Макар и демократично избран на първичен вътрешнопартиен вот преди година, Мартин Димитров така и не можа да стане лидер на СДС. Завинаги остана ординарецът на Костов. Най-стар е лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов, който води четата вече 10 години. Но последните му унизителни зигзагообразни коалиционни усуквания преди парламентарните избори сринаха окончателно реномето му.
Три конгреса - един извод. Досегашните лидери не могат да управляват поновому, активите не желаят да ги управляват постарому. Ситуацията е революционна и налага подмяна на елитите. И понеже
у нас никоя промяна не се случва спонтанно,
лаборантите на прехода - ченгета, олигарси, партократи - вече наливат основите на новата политическа генерация. Тече презареждане на матрицата. В БСП това са комсомолците около Кирил Добрев - фина селекция от конформисти, подбрана по методите на АОНСУ. Армията от "редници" за нуждите на партийната върхушка. Във ВМРО за по-предни позиции напира един политически гъвкав кмет. Десните са в ликвидация.
По метода на генното инженерство на последните парламентарни избори бе пуснат в действие и "новият" проект РЗС. В Яневия ковчег намериха приют всякакъв род ренегати - бивши костовисти, отцепници от Софиянски, патологични конформисти и тук-там някой пропрезидентски интелектуалец за лустро.
Също като в знаменития манифест на мутробизнеса и партиите се опитват да си отрежат опашката. Когато напълно забравим, че Яне Янев някога бе земеделец последователно при Мозер, Пинчев и Дренчев, че като лидер на НС-БЗНС издигна Волен Сидеров за кмет на София през 2003 г., че подкрепи Фидел Беев на местните избори във Велинград през 2005 г. и развя кандидатурата на ченгето седесар Георги Марков на последния президентски вот, значи целта е постигната. След време (един мандат може би) незначителната днес формация РЗС ще ни се сервира в подходящ рекламен сос като единствената автентична дясна партия в България. Поредното менте ще измести от сцената овехтелите фалшификати.
Менте левицата също се мъти в нечии нечестиви глави. Цял идеен кръжец около президента вече умува над нов ляв проект - нещо като левоцентристки, социалдемократичен и патриотичен ГЕРБ, който да поеме щафетата на властта, щом етикетираният като десен Бойко Борисов си изхаби харизмата. Из медиите вече се пускат сондажни балони, за да се уловят настроенията на гражданството.
Отровният двойник на БСП
под "патрондажа" на Георги Първанов ще натовари остатъците от круширалата соцпартия, както ГЕРБ изтегли на буксир СДС и ДСБ. Ще афишира няколко интелектуалци от стратегическия резерв на прехода, гарнирани с по някое юпи.
Царят бе първият успешен експеримент на новата политическа алхимия. Борисов е творчески доразвитата му версия с акценти върху нуждите на по-новото време - отстраняване на ДПС от властта, закриване на старата десница плюс щедри антикорупционни обещания. Първанов вече мечтае за деня, в който левоцентристкият и десноцентристкият му проект ще се менкат на власт, както в добрите стари времена отпреди появата на хитрия монарх-центрист, когато БСП и СДС последователно се редуваха на хранилката. Фалшивият двупартиен модел най-после ще осигури надеждно интересите на българската олигархия, чийто гарант се явява днешният държавен глава Георги Първанов. Така гущерът с отрязаната опашка и партиите на опашатата лъжа ще увенчаят края на мъчителния български преход.
|
| Георги Първанов и Бойко Борсов - двете форми на една и съща власт. |
Защо ли трябваше да минат двадесет години и чак сега, преди влизането в действие на Лисабонския договор /Конституцията на ЕС/, да се търси оправдание извън фактите на политическото генно иженерство?Днес е повече от очевидно, че партиите на "прехода" или тези допуснати до властта са свършили предназначението си да трансформират властта на бившата комунистическа партия.Няма институционален факт през тези години, който да оспори, макар и отчасти съществуването, безпроблемното действие и постигането на предварително поставените им цели.Това е то "МРЕЖАТА".
Милата Авторка описва възможен резултат от наблюдаваните уродливи и нечисти по своята Методология , усилия в Системата на политическото ни общуване , тя сама да се "реформира" - зад гърба на Обществото и без Неговото активно участие в обсъждането и приемането на нов Основен закон , от който То драстично се нуждае . Във всеки от своите варианти , подобните усилия вещаят , не просто "безкраен" преход , а безкрайно зацикляне/стопиране "отвътре" , на Системата на общия ни живот . Грозно нацапани с власт субекти в родната ни Политика , хазартно пренебрегват Обществото , като универсална социална среда и обстоятелство на общото ни развитие . Демокрацията у нас , бива узурпирана от институционалните форми на обективно недостоверен , "обществен" Политически субект . Лошо ... 
?
Хипотезата ти е "интересна" , но без сериозни аргументи... Според мен Н.В. въобще не е ничий експеримент, а напротив - САМОСТОЯТЕЛЕН, ИЗВЪНСИСТЕМЕН ИГРАЧ, при това с ясно определена мисия - реформиране и модернизиране на България по европейски образец. Виждаме, че двата плана - системния сценарий и мисията на Симеон са коренно противоположни. Единият традиционно е ориентиран на Изток, а другия на Запад. Може и да е имало някакъв първоначален "план" на ченгесариата около агент Гоце. Може да е било нещо от сорта - поощряваме завръщането на царя, внедряваме "наши момчета и момичета" в движението му, той ни вкарва в ЕС и НАТО, ние го финтираме, омаскаряваме го, овладяваме властта, докопваме еврофондовете, слухтим в Алианса и докладваме "где положено" (в Москве)... В удобен момент му бием шута и на практика ликвидираме идеята за модерна, европейски ориентирана България. Може и де е имало такъв план, но Царят не прие да играе по този план. Царят не прие да бъде манипулиран, а до края остана самостоятелен, неконтролируем, ИЗВЪНСИСТЕМЕН играч. Основното доказателство в подкрепа на това мое съждение са множеството удари и атаки, които понесе и продължава да понася Симеон като започнем още от април 2001 г., та до ден днешен. Постоянните атаки срещу него от всевъзможни посоки (ляво, дясно, център, стари и "нови" играчи) говорят че "системата", "сцената", "пиесата" не го приемат. Че той е "външно тяло" за тази "система", че не е част от тази "пиеса". Симеон се опита ако не разруши, то поне да реформира из основи тази първоначалния "сценарий" и в периода 2001-2005 почти успя. През следващите 4 години НДСВ се принуди да приеме ролята на "жертва", но целта бе да спечели колкото се може повече време за демокрацията в България и да ограничи вредите от неизбежния реванш на "сценаристите". Към момента (както се и очакваше) основните участници в "пиесата" (агент Гоце, агент Сава, Б.Б., Ц.Ц., Я.Я., българската пародия на Жириновски и техните производни) удържат връх и вземат своя реванш. Дали ще успеят да осъществят докрай първоначалния си сценарий и дали "системата" им ще успее да се съхрани при новите условия предстои да разберем. Няма да им е лесно. Спомняме си колко бързаха представителите на Народната милиция (още от 2007 г. насам) да овладеят властта в България. Колко нетърпеливи бяха милите. Бързаха, защото всички сме свидетели колко променлива и динамична е политико-икономическата обстановка в света. Как за малко повече от година условията и средата в световен мащаб са драстично променени. Освен, че вече сме наблюдавани под лупа от западните демокрации, заради пълноправното ни членство в ЕС и НАТО, но и се намираме в разгара на световна икономическа криза (без прецедент от 1933 г. до сега), която предизвика срив в цената на енергоносителите, което пък накара Европа да узрее за проекта "Набуко" и за обща енергийна политика спрямо непредвидимата Русия. Русия пък (респ. Путин) загуби стотици милиарди долари и не е вече тази сила, която бе преди кризата. Друг голям проблем пред "сценаристите" и "режисьорите" на първоначалната "пиеса" е факта, че колкото повече време минава толкова по-избистрена и трезва ще става преценката на обществото за "актьорите" участващи в нея и за времето, през което Симеон бе на политическата сцена и в управлението на страната и толкова по-критично ще бъдат настроени българите към новите управляващи. Нека "сценаристите" да продължават да купуват български медии. Нека ги купят всичките. Нека продължават да промиват мозъците на "електората" с чалга, риалити и ченгесарски манипулации. Това струва реална, суха, спастрена от кражби, па макар и изпрана пара. Крайният ефект обаче е доста съмнителен, а бъдещето на "сценаристите" е твърде несигурно, да не кажа мрачно. Вие сте обречени скъпи другари, "сценаристи". Западните партньори и съюзници на Европейска България не четат български вестници и не се информират от "под блога" Бареков. Те няма да търпят "троянски кон" в къщичката си, пък дори и вързан отзад... в конюшната. Пък нека и да е с голям шлем от руски енергийни проекти.