Може да се твърди убедено, че двете етнообразуващи ядра на българската народност в Добруджа и в Македония (в. "Сега" от 20. 09.2007 г.) са вече доста приемливо проучени. Мащабните, при това интердисциплинарни, изследвания на писмените и особено на археологическите източници през последния половин век не само доказаха наличието им, но и в голяма степен показват как те функционират.

Нови данни, и припомняне на отдавна забравени, могат вече да ни позволят поне да предположим наличието в Мала Азия на трето етнообразуващо ядро на българската народност. Такова предположение може да ни наложи сигурната повтаряемост на историческите условия, довели до формирането на двете основни етнообразуващи ядра, на необходимите елементи и тяхното качество, на етнообразуващия им потенциал. С необходимото примирение пред историческите условности и при остър хроничен недостиг на писмени извори, и особено на археологически доказателства, такова предположение все пак вече може да се направи, дори и ако то засега бъде приравнено към обикновената хипотеза.



* * *



Изходните данни за наличието на трето етнообразуващо ядро на българската народност в Мала Азия изглежда са налице. Отдавна е известно, че почти едновременно с придвижването на прабългарите на Аспарух по западните брегове на Черно море, почти едновременно с дългия поход на Кубер към Керамисийското поле, протичат сходни процеси на изток. Изтиквани на юг, не след дълго тези прабългари, примесени с други най-често родствени им племена, могат да се срещнат около ез. Ван, а и по на юг. Прочутото указание на Прокопий Кесарийски, че прабългарите имали за прадеди кимерийците, е в основата на шумно рекламираната днес, но всъщност недоказана теза за ранното (пр. н. е.?) заселване на източното и даже част от южното Причерноморие.

Доста по-сигурни и категорични са ранните сведения за заселването на крупни балкански славянски масиви в Мала Азия. Около 690 г., в средата на първото си царуване, император Юстиниан II преселил 30 хиляди славяни от района на Солун-Кавала в областта Киликия по югоизточните брегове на Мала Азия, за да послужат като буфер във войните с арабите. Още 208 хиляди славяни от Тракия емигрирали през втората половина VIII в. Те били заселени от император Константин V Копроним в областта Витиния, чийто главен град Бруса ще стане първата столица на османската династия през 1326 г. Изглежда към това население във Витиния след 1395 г. се присъединили множество жители на Търновград, поне според П. Р. Славейков. Във всеки случай едва ли е случайно, че след ХVI в. значителен брой българи се преселват от Европейска Турция именно в античната и средновековна Витиния, около Бурса и Чанаккале. Поне през ХVI в. следи от това ранносредновековно българско население, макар и със сигурност ислямизирано, няма как да не са съществували.

През есента на 920 г. един забележително смел поход на българските войски достига до стените на Цариград. Втори лъч се насочва на юг към крепоста Калипол, която след малко повече от четири века ще стане първата превзета от османските турци европейска крепост. Европейския бряг на Дарданелите и стръмните му брегове предните български отряди покоряват с лекота. Неизвестно как симеоновите воини се прехвърлят бързо на азиатския бряг и обсаждат срещустоящата на Калипол крепост Лапмсак, според сигурните сведения на съвременника на тези събития патриарх Николай. Изглежда България вече разполага с флот, новопостроен или трофеен, защото две години по-рано след завладяването на земите до Коринтския провлак български кораб, според житието на Лука Нови Стирийски, напада бягащите към о. Евбея в тесния пролив, отделящ острова от материка.

Изглежда, че походът от 920 г. бележи промяна в симеоновите замисли за превземането на Цариград. Установяването на контрол над Дарданелите цели безспорно блокиране на "царицата на градовете" от юг. Въпреки многообразните тълкувания на този обход вероятно ще трябва да приемем, че неговата главна задача е била да бъдат активизирани славянските племена, преселени в Мала Азия от Тракия и Македония (за тях писа още Ф. И. Успенски през 1889 г.) за трайно установяване в Мала Азия. Разглеждан в тази светлина симеоновият поход от 920 г. е единственият опит за обединение на всички българи в една държава. Помощ може да е оказала и някаква нова договореност с арабите, за която днес нямаме сведения.

Крайна цел на новата симеонова стратегия трябва да е била заобикалянето на Цариград, трайно установяване в Мала Азия, териториално разширение на Симеонова България с включване в нея на българското население, заселено принудително в Мала Азия. Впрочем четири века по-късно точно тази стратегия възприемат османските турци при завладяването на Балканите, заобикаляйки първоначално Цариград и нахлувайки в Европа през Дарданелите.

От особено значение за проучването на българите в източните части на Мала Азия е Караманския царственик (по К. Венедикова и Ибр. Татарлъ) - описващ поне двукратното съществуване на български владетелски родове по южните брегове на Мала Азия, в района на планината Булгардаг в периода ХII-ХVI в. В документа за български владетели и за събития, свързани с тях се споменава поне 150 пъти, многократно се говори за "българското племе" (превод от среднотурски на К. Венедикова). Въпреки значителната отдалеченост на тези събития от края на VII в. и заселването на солунските славяни в Киликия, изглежда, че може твърдо да се свържат двете исторически събития, най-малкото поради географското единство на двете области - късносредновековната планина Булгардаг е най-западната част на средновековната област Киликия.

Тъй като прабългарите, обитаващи земите около ез. Ван и южно (!) от него не са твърде далече и поради огромните неясноти в по-късните векове третото етнообразуващо ядро на българската народност ще трябва да търсим не в най-гъсто населените с българи райони на северозападна Мала Азия, а точно тук - на изток.

Наличните данни са неизмеримо повече, от това което можеше да се посочи тук. Може да се каже, че те вече са обобщени на задоволително равнище. Решаването на големите исторически проблеми обаче изисква големи масиви от данни. За жалост трябва да повторим пожелателния финал на изследването на П. Коледаров, 70 години след него. "Само една научна етнографоархеологична експедиция в Мала Азия... може да хвърли повече светлина върху тия неизяснени страници от историята на българщината." Само една няма да е достатъчна, бих добавил.



България на пет морета



Новобранецът в международните отношения Ахмет Давутоглу, от месец май министър на външните работи на Република Турция, удиви целокупното балканско население миналата сряда с предложението си за възстановяване на Османската империя. Идеята си министърът споделил по време на посещение в Сараево, без да навлиза в подробности по техническото осъществяване или за етапите на въпросното възстановяване. Очевидно като начало на процеса трябва да се схваща недвусмислено изказаното съображение за правото на Турция да влияе за уреждане на отношенията на Балканите, в Кавказ и в целия Среден изток. Това право Турция имала като историческо наследство, а прилагането му се налагало за възстановяване на сигурността на турската държава. Звучи наистина убедително, дори на първи прочит.

Само някои уточнения са наложителни. Тъй като първият по време е пръв по право ще трябва да възстановим първо Симеонова България, която е първата имперска държава на съществуващ днес народ на Балканите. Идеята за БЮРМ от Осло до Пакистан със статуя на Александър Велики, разкрачен над Босфора като Родоския колос, все още ми се струва малко сурова.

Ще е добре осъществяването на проекта за новата Симеонова България да продължи с ненаправеното по време на похода от 920 г. - с включване на тези части от Мала Азия, които са населявани от българи през вековете. Така ще се получи България на пет морета. Не е редно на юг от Рупел да е популярен лозунгът "Гърция на пет морета", а ние да продължаваме да стоим на три. Не мога да се сетя за държава, особено балканска, която да би била против един такъв мащабен проект, стига учтиво да бъде помолена.



-------------

В памет на доц. Стефка Ангелова