Като протекоха секретни материали, сякаш от попски ръкав валят. Даже от два ръкава, защото течът е по две направления - на бившите и настоящите служби. През последните дни можем да ги сравняваме и да си правим изводи не само за тях, но и за държавата преди и сега.

Комисията по досиетата, която мъчително се врежда да пробие в медиите с еднообразните си списъци от времето на комунизма, опита да привлече интереса им с нова порция разсекретени имена в момент, когато в интернет се въртяха материали от днешните тайни служби. Около 250 следователи и дознатели били на щатна или неплатена служба към бившата Държавна сигурност. От което



следва възловият въпрос: Е, и?



Нека прочетем личното творчество на поне един от тези агенти, за да разберем какво има в него! Но същински досиета не излизат, а ни предлагат списъци, от които разбираме, че при комунизма следователи, прокурори, съдии, дипломати, други задгранични служители и пр. са били свързани с тайните служби. Което е повече от логично, защото иначе не биха имали достъп до тайната информация, с която са оперирали професионално. Въпросните професии и днес се нуждаят от допуск до секретна информация, само че сега са праведни, докато преди не са били - по новите стандарти.

Прилики има, защото всички държави си приличат поне по това, че си имат държавни тайни. Оттук нататък по-важни са разликите. Първата, която се забелязва, е, че когато става дума за агенти на комунизма, охотно се вадят имена, но не се вади секретната им продукция. За днешните агенти е табу да се назовават имена (спомнете си какъв неволен гаф направи бившият вътрешен министър Румен Петков спрямо секретния сътрудник Алексей Петров, което му струва обяснения в съда), но нищо не пречи избрани пощенски кутии да се пълнят от незнайно кого с цели секретни доклади на службите. От което произтича разликата в читателския интерес по вестниците - списъците, произведени от Комисията по досиетата, навяват скука, а скандалните доклади помпат тиражите.

Читателите не са виновни, че от едни публикации се прозяват, а други дразнят интереса им. Те търсят информация, която да ги ориентира в собствената им среда. От списъците за Държавна сигурност научават, че в тоталитарната държава тайните служби са имали тотално покритие - което едва ли е новина. Списъци с бивши агенти могат да изскочат не само при проверка на дипломати, следователи и журналисти, но ако се копне в миналото и на филхармонията, ще се окаже същото.

В държавата на криминалния преход обаче има теч на криминални секреции, от които на по-гнусливите в обществото почва да им се гади. Най-тайният разсекретен досега съвременен агент може да бъде причислен и към криминалния контингент, ако не приемем, че това е била легенда за прикритието му. Не са легенда обаче милионите му, които едва ли е натрупал от държавна заплата. Не са легенда и разсекретените материали, които свидетелстват за умерена грамотност на днешните тайни служби, за оплитане в криминални схеми и за неспособност да схванат държавните интереси. Държавата има интерес да се изчисти от криминалните структури, за да не бъде изолирана от своите нови съюзници, които смятат, че



върховенството на закона е главен белег за цивилизованост.



Секретните служби обаче не допринасят за решаването на този фундаментален проблем, защото самите те са част от него. Иначе поне един мафиотски бос щяха да са разобличили досега. Вместо това продължаваме да се озъртаме сред "добре облечени бизнесмени", за които днешният премиер ни предупреди още като шеф в МВР.

Ето как стигаме до бизнеса и до генезиса на българската пазарна (капиталистическа) държава. Покрай 20-годишнината от началото на прехода за първи път изнервени социалисти повдигнаха крайчеца на най-секретното й було - кой как забогатя внезапно чрез криминално преразпределяне на националното богатство. Става дума не просто за куфарчета с пари, а може би за най-голямото криминално деяние както в новата, така и в цялата история на България, защото негова жертва са 99% от българите. Ето тема, която си струва да се изследва, но само по нея досега не е имало теч на информация. Дори президентът Георги Първанов каза преди две години в отговор на въпрос на "Сега", че архивите за босовете на мафията са прочистени до някакви си остатъчни страничка-две.



Това е най-строго пазената държавна тайна



Хипотезата, че престъплението е дело на бившите тайни служби, звучи логично, защото само по себе си е тайна операция. Но от разсекретените списъци не надничат никакви "добре облечени бизнесмени", а все потърпевши от грабежа като другите граждани. Изводът е, че не всички бивши агенти и сътрудници са били посветени в заверата. Дори повечето от тях нямат нищо общо. Без да ги питат, те са нужни сега за параван на същинските участници и затова толкова охотно ги излагат на показ. Колективната отговорност скрива индивидуалната вина. Главните фигури на криминалния преход не фигурират в списъците на осветените бивши тайни служби, защото имат и настояща роля.

Ето каква срамна тайна е принудена да крие държавата и когато западните й съюзници се чудят на нелогичното й поведение, не вникват в същността на проблема. Не е вярно, че тя не знае кои са организираните от нея организирани престъпници и че не може да ги излови, ако пожелае. Не е вярно, че я спъват несъвършените й закони и нереформираната й съдебна система. Ударът по криминалитета би бил удар по гръбнака на нейната държавност, чиято цел е да мутира, но не и да отстъпи терена за нов преход.

Влезте им в положението! Тъкмо се накрадоха, сега ли да си ходят?