"Уважаема госпожо председател, уважаеми дами и господа! Днес вече имахме работа с едно понятие "изключителна спешност", което никой не знае какво е! Сега вижте какво пише пък тук. "По изключение срокът на рамковото споразумение може да бъде по-дълъг от 4 години..."! Още 10, 20, 30 години може ли да е? Какво е това изключение? Това пар екселанс е заобикаляне на Закона за обществените поръчки". (Мартин Димитров, ОДС)

"Разбирам, че мандатът на едно правителство е 4 години, но със сигурност този закон може да мотивира всеки да иска да дойде на власт. Със съжаление искам да ви кажа, че вашите чиновници ще крадат достатъчно много с него." (Мария Капон, независима).

---------------------------------------



Тези реплики не са впечатлили мнозинството в 40-ото Народно събрание при гласуването на поредните поправки на кърпения 12 пъти Закон за обществените поръчки. През 2006 г. ключовият нормативен акт, по който се разпределят стотици милиони левове в държавата, се сдоби въпреки критиките с няколко нови глави (разговорно казано - врати в полето). 3 години по-късно резултатите са налице - куп скандални договори на танцуващата по ръба на фалита Национална компания за железопътна инфраструктура.

Случващото се в железниците е убедително показно за дупките в новата процедура по ЗОП "рамково споразумение". Ударно възползвайки се от любезно открехнатите от законодателя вратички, компанията е разработила чудно ноу хау за торпилиране на правилата за честно състезание. На фона на странните процедури направо не е за вярване, че железниците наистина не са сключили и някой 50-годишен договор, каквато възможност законът на теория позволява. И без тази екстравагантност новото ръководство на железниците ще е принудено да върти в продължение на 4 години обръчи от договори, получени в наследство от старата власт. Нещо повече - част от поръчките са правени така, че понятието "икономически най-изгодна оферта" е напълно изпразнено от смисъл. Нищо не пречи от този "опит" да се възползват и други повелители на публични средства. Какво роди законодателят и как порасна то?



Достатъчно ли искаш тези договори?



Защо е било необходимо да се въвежда новата процедура "рамково споразумение" вносителят - Министерски съвет, не е счел за нужно да обяснява. От лаконичните нови 4 члена в закона все пак личи, че процедурата цели да спести време и ядове на възложителите на обществените поръчки. За целта възложителят получава право предварително да си хареса рамкови партньори, с които да работи при бъдещи обществени поръчки в дадена област. Идеята е при всяко конкретно възлагане на дейност оферта да подават предварително избраните рамкови партньори, тоест състезанието да тече само между тях.

Още с първото изречение по темата в закона тази идея е опорочена. Законът хем изисква възложителят да сключи споразумение с минимум 3 партньора при наличие на достатъчно (какво ли точно означава това достатъчно?) оферти, хем допуска рамковото споразумение да бъде сключено с един-единствен партньор. Във втория случай идеята за последващо състезание по всяка една конкретна поръчка отпада. Така първоначалният избор на фирма става фатален и то насред пълна законодателна мъгла как точно трябва да се класират кандидатите за рамкови партньори.

Законът изисква това да става по класическия начин - на база най-ниска цена или икономически най-изгодна оферта (цена плюс други критерии), но в същото време се опитва да е гъвкав заради допускането на вторични състезания между рамковите партньори, при които цената ще е отново въпрос на конкуриране. Тоест хем се опитва да класира, без да влиза в детайли за цената, хем няма как да избегне това, защото прилагането на ценова оферта е задължителна част от която и да е процедура по ЗОП.

Този опит за гъвкавост е довел до странни юридически формулировки и изключения. Незнайно защо например законодателят е разрешил офертите да могат да се допълват постфактум дори в случай, че рамковото споразумение е сключено с една-единствена фирма и вторично състезание няма да има. Какво може да касае това допълване, законът не казва. Обтекаеми са и изискванията към съдържанието на рамковите споразумения - в тях трябва да се определят основните условия на бъдещите договори, включително и относно цените, но пък се говори за условия, а не за конкретни параметри.



Как да се чете законът?



На фона на тези неказващи нищо и позволяващи всичко законови текстове сключените от НКЖИ рамкови споразумения не са изненада. Голяма част от договорите са подписвани в края на 2008 и ще важат до 2012 г., тоест ще тежат на врата и на новата власт. Равносметката кой ще печели милионите обаче се оказва по-маловажна от въпроса дали сметката, която всички ние плащаме, не е двойна и тройна.

Какво ще ни струва удобството на НКЖИ да работи с предварително харесани фирми в споразуменията, сключени с тях, не пише. Противно на всякаква логика от компанията са успели да проведат конкурси и да сключат договори, напълно подминавайки елемента "цена". И ако в някои процедури все пак някаква гаранция за реално състезание има, защото рамковите партньори са повече от един, то при състезанията с един рамков победител цената се оказва напълно без значение.

Показателна за първата схема е проведена т.г. поръчка за подмяна на захранващи кабели за средно и ниско напрежение за периода 2009-2012 г. По тази поръчка НКЖИ е обявило, че търси 3-ма рамкови партньора, получило е 4 оферти и е класирало 2 от тях (въпреки изискването в закона при достатъчно на брой оферти да се избират минимум 3 рамкови партньора). Конкретните фирми - консорциум "Електролуксиени" и сдружение "Трейс Имл", не са класирани спрямо предлагана цена, а съгласно 4 други показателя - опит на участниците (60% тежест), кадрова и техническа обезпеченост (20%), деклариран гаранционен срок - 10%, и лимит на отговорност - 10%. Че от кандидатите за рамкови партньори не се очаква да се състезават с цена личи и по самото обявление за избора им. В него е записано, че цените ще бъдат защитавани едва при възлагането на конкретни договори. Един такъв договор вече е възложен, като консорциум "Електролуксиени" е подал по-добра оферта от сдружение "Трейс Имл" и е подменил захранващ кабел "Средна Арда" от ТП "Звезделина" на цена 118 351 лв. Няма ли на следващото възлагане сдружение "Трейс Имл" да спечели и после обратно "Електролуксиени", и така до безкрай в едно удобно за всички псевдосъстезание с предизвестен край, можем само да спекулираме. Но поне на втория етап в харченето на тези пари - 4.5 млн. лв., ако съдим по гаранцията за участие, все пак има някакво състезание.

В част от договорите такова няма - избраният рамков партньор е само един. Така например доставката на резервни части за релсови самоходни специализирани машини е поверена на "РВП Кьоне", свързана с Васил Божков, на база най-голям опит - 70% тежест и най-добра оферта за гаранционен срок - 30%. РВП е нямал конкуренция по този конкурс, но така или иначе предлаганата от него цена на етап класиране на кандидатите е била без значение. Така без въобще да е играл с цени, заводът ще взима занапред всички предстоящи в тази сфера поръчки. Той вече е получил 22 450 лв. за доставка на резервни части на скоростна кутия, по това рамково споразумение са платени и други 350 000 лв.

Състезание по цена не е имало и в конкурса за ремонт на вагони хопердозатори. Тук са харесани общо 5 рамкови партньора на база предложен гаранционен срок, опит на участника и авансово плащане, но конкуренция отново няма да има. 5-те харесани рамкови партньора са си поделили общо 11 обособени позиции и всеки си има заплюта територия, за която отговаря самостоятелно - "Вагоноремонтен завод - Карлово" ще получава всички поръчки за подобни ремонти във Враца, Дупница, Плевен, "РВП Кьоне" взима Бургас и София 1 и т.н.

НКЖИ само е доказало, че конкурсите за рамкови споразумения могат да изглеждат и по друг начин. Противно на уверенията, че при някои поръчки няма как да се предлагат цени, защото количествата не са ясни, НКЖИ има и образцови договори - например рамковото споразумение за доставка на релси. При тази голяма поръчка, на стойност спрямо гаранцията за участие на около 54 млн. лв., кандидатите за рамкови партньори са класирани спрямо показател най-ниска цена - 80% тежест и срок на доставка - 20% от оценката. В рамковите споразумения е изрично записано, че при възлагането на конкретни договори цените не могат да надхвърлят тези, с които фирмите са играли при класирането си като рамкови партньори.

Ще се стигне ли до разтрогване на договори в НКЖИ предстои да видим. Във фирмата е разпоредена пълна проверка на всички обявени близо 165 процедури по ЗОП. "Не съм успял да разгледам цялата документация, но по две от рамковите споразумения имаше максимална цена, над която фирмата не може да скача", коментира Калин Клисаров от новото ръководство на НКЖИ. Той признава, че фиксирането на горна цена не е достатъчна гаранция, че икономическите интереси на фирмата са защитени, но отказва да коментира в детайли преди да приключи проверката. От Агенцията по обществени поръчки също отказват да коментират конкретни договори, но са категорични - подаването на ценова оферта е задължителна част от процедурата.

По-големият въпрос - за дупките в закона, остава отворен. На фона на начина, по който се използва новата възможност "рамково споразумение" по-скоро пречи, отколкото помага. Няма никаква гаранция, че предварителното застопоряване на фирми изпълнители, които ще поемат поръчки в идните 4 години, води до по-добри оферти. Нещо повече - съществуват сериозни основания за съмнения, че този начин на работа стимулира сключването на картелни споразумения и създава условия за злоупотреби с обществени средства.