Парламентарната анкетна комисия за изборните нарушения зад граница още не се е произнесла, но външният министър Румяна Желева вече сложи "главите" на двама посланици в ключови държави върху политическия поднос. Тя поиска отзоваване на Бранимир Младенов от Турция и Лъчезар Петков от САЩ. За това яростно настояват от "Атака" и РЗС. И тъй като апетитът идва с яденето, Димитър Чукарски от РЗС включи и още едно дипломатическо отстраняване - на шефа на мисията ни в Лондон Любомир Кючуков. Желева обаче не е склонна да изпълни третото желание по ред причини. Най-важната е, че държавният глава никога не би подписал указ за освобождаването на Кючуков, а и няма как да се обясни на официален Лондон, че отзоваваме посланика си, защото е вършил нередности, докато е бил и.д. министър. Защото това може да постави под въпрос



редица други действия на Външно



под ръководството на Кючуков.

Въпросът защо точно сега се отзовават Младенов и Петков влече след себе си още един - с каква цел. Желева пропусна отговорите, а темата с дипломатическите нарушения бе засекретена като доклад на ДАНС. Може би защото преди да се изясни вината на посланиците, МВнР трябва да обясни своето поведение - както преди вота, така и след него. А има прелюбопитни факти.

Още в средата на август вътрешната комисия в министерството установи, че има груби пропуски на изборните процедури в Турция и тъй като откри данни за престъпление, сезира прокуратурата, която започна производство срещу неизвестен извършител. Тогава Румяна Желева не обели и дума за смяна на посланика. Доста странно е и поведението на МВнР към мисията ни във Вашингтон. Според писмо на началника на кабинета на външния министър Димитър Кюмюрджиев посланик Лъчезар Петков ги е информирал на 5 октомври 2009 г., че изборните книжа в 6 секции са унищожени. Предполага се, че чистачката ги е изхвърлила ден-два преди това. Защо тези документи не са били изпратени във Външно още в средата или края на август и защо не са били потърсени? Обяснението, че дипломатическата ни поща пътува веднъж на три-четири месеца е смешно за САЩ.

Желева мълчи и за всички неразбории във ведомството й, което създава усещането, че там се движат на автопилот. Пример за това е искането на шефката на ЦИК Светла Димитрова, адресирано лично до Румяна Желева, да им бъдат предоставени изборните книжа и материали от проведените на 5 юли парламентарни избори. Димитрова моли на 7 септември, 11 дни по-късно Желева й праща книжата от Турция, а месец по-късно и по-голямата част от другите документи за вота в чужбина. Въпреки множеството въпроси за подобно поведение, които отправиха депутатите от временната анкетна комисия за изборите,



министърът не търси контакт с тях,



за да обясни какво се е случило.

С искането за отзоваване на двамата посланици се цели внушението, че новата власт е крайно справедлива и нетолерантна към изборните нарушения. Такива обаче имаше не само зад граница, а и в страната. Но говоренето за грозното явление купуване на гласове и изборна корупция секна след 5 юли, ГЕРБ загуби интерес към темата.

Външният министър прави и доста странен и нетрадиционен ход с внасяне на предложение за отзоваване на двамата провинени в Министерския съвет, без предварително идеята да е консултирана с държавния глава. Вместо с Първанов, Желева обясни, че говорила с държавните глави на САЩ и Турция, за да им разясни колко чувствителна е темата у нас. Това е дипломатически гаф, който Първанов едва ли ще пропусне. И в двата случая ГЕРБ се опитва да извади дивидент. Ако президентът защити двамата посланици, ще стане ясно, че застава на страната на лошите. Ако си замълчи и подпише предложенията за предсрочно прекратяване на мандатите, ГЕРБ ще задълбае в темата с изборните баталии в Турция и това ще е повод да предвиди в предстоящия изборен кодекс забрана на вота в чужбина. За подобна забрана намекна и самата Желева.

Темата със сигурност обаче ще съживи един стар дебат в обществото. Какво всъщност се случва в мисиите ни в чужбина? Ако е вярно, че във Вашингтон една чистачка може да изхвърли ценни документи,



за каква защита на секретни книжа става дума?



И какви още данни са попаднали в ръцете на неподходящи хора? Това означава не само, че инструкциите на Външно за съхранение на официална документация са изпразнени от съдържание. Но и че в посолствата ни работят, меко казано, неподходящи люде. Опитът на Лъчезар Петков да се оправдае, че няма нищо общо с тая история, е направо трогателен. И несериозен.

Ако е вярно, че посланикът ни в Турция е работил за каузата на определена политическа сила, както твърдят от "Атака" и РЗС, къде тогава са гаранциите, записани в закона за дипломатическата служба, за пълна деполитизация на дипломатите. Това не е ли сигнал, че има нещо дълбоко сбъркано в закона, в назначенията и работата на Външно. Тези въпроси обаче никой не поставя - нито външният министър, нито премиерът, нито депутатите от мнозинството. А те са много важни.

Избори зад граница се провеждат по време на целия преход. Може би ще е полезно някой да се вгледа и по-назад във времето. Със сигурност ще се натъкне на интересни неща. Защото двама отстранени посланици не могат да изтрият срама за всичките тези години.