Министърът на правосъдието Маргарита Попова е завършила българска филология и право в СУ "Св. Климент Охридски". Прокурор от кариерата е. Била е младши, районен, окръжен прокурор. От 1996 до 2006 г. е шеф на Софийската окръжна прокуратура. После е висш прокурор, а от септември 2007 г. завежда отдел "Противодействие на престъпленията против финансовата система на ЕС" във ВКП.



- Г-жо Попова, проектът за промени в НК предвижда завишаване на санкциите за някои престъпления, включително и отвличанията. Това ли е решението, ако похитителите си остават неизвестни?

- Разкриваемостта на престъпленията и законодателната база са взаимносвързани въпроси, те са част от дискусията и концепцията на всяка държавна наказателна политика. Още в началото на нашия мандат изразих позицията на правителството по няколко приоритета - борбата срещу корупцията и организираната престъпност, реформи в съдебната система. В тази насока разработихме график с неотложни мерки за изпълнение, като всички те са поставени в европейския контекст на бъдещата 5-годишна Стокхолмска програма за развитие на Европейския съюз като пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите. Откроих като особено важен въпроса с престъпленията срещу личността и защитата от тях - особено на малолетните и непълнолетните жертви на престъпления. Точно в тази насока и при някои от престъпленията против стопанството сме предприели завишаване на наказанията в проекта за изменение на НК.

Успоредно с това МВР много интензивно работи за укрепване на структурите на вътрешния ред и сигурност, подготвя интегрирана стратегия за борба срещу корупцията и организираната престъпност, заедно с прокуратурата структурираха съвместни екипи за разследване. Мисля, че усилията в тези две посоки, подкрепени с политическа воля, са верни и ще доведат до резултати.

- И все пак колкото и стратегии и екипи да се правят, къде се корени проблемът с неразкритите престъпления? Мързеливи и некомпетентни разследващи? Корупция?

- Липсата на политическа воля. Ако е липсвала, сега вече е налице и резултатите трябва да дойдат.

- А докога НК ще се кърпи на парче? Вече години наред само се говори за изцяло нов наказателен закон, който да е адекватен на престъпността и на времето ни...

- Ясно е, че трябва да се подходи със стратегия и така ще стане. В момента се правят неотложни поправки.

- За промени в НПК имаше много идеи, но какво ще влезе в проекта за изменение на кодекса?

- Проектът е завършен и в момента получаваме бележки от всички институции, на които сме го предоставили за съгласуване. Ще ги обсъдим, сигурно ще има основателни, за да коригираме някое от нашите предложения, след това ще бъдат дискутирани и с вас. Нашият проект изключва от закона разпоредби, които даваха основание на магистрати и партньори от ЕС да кажат, че законът ни сякаш е писан единствено и само в интерес на обвиняемия. Отстранихме излишната казуистика, която забавя и отслабва ефективността при разследването, в същото време предвидихме ясни гаранции да може пострадалият ефективно да упражни правата си. Няма съмнение, че полицията трябва да разследва, затова предлагаме такава възможност. Полицията е разследващият орган във всички държави от ЕС и най-сетне това трябва да се случи и у нас.

От НПК отпадат разпоредби, които бяха рекламирани като дисциплиниращи, а всъщност забраняваха на държавата да накаже всяко извършено престъпление. "Вечни" обвиняеми има заради това, че разследващите понякога не спазват закона, който ясно казва кога един гражданин става обвиняем - при събрани достатъчно доказателства. Никоя държава не се отказва по закон да събира доказателства и да наказва заради лошо изпълнение на служебни задължения от разследващия орган. Ефектът от подобни разпоредби е същият като на Закона за амнистията.

Дисциплиниращите мерки за магистрати, които не си вършат работата, са в Закона за съдебната власт.

- Но ако отпадне възможността някой да иска да бъде пратен на съд, ако е бил обвиняем за тежко престъпление цели две години, това няма ли да отвори врата за непозволен натиск? Прокуратурата може да държи някого обвиняем години наред - да му провали бизнеса, да спре пътуванията му и т.н.

- Регламентът е ясен. Професионалното разследване не допуска натиск и шантаж. Ако това се случва, се намесват други фактори, а не законът. Никъде по света разследванията на тежката престъпност не приключват светкавично.

- Скандалът "Красьо" ще очисти ли съдебната система? Кой стои зад това лице, достатъчни ли са двете оставки във ВСС? Поддава ли се ВСС на превъзпитание?

- От въпросите подразбирам оценката ви за актуалните събития в съдебната система. Мненията ни отчасти се покриват. Този скандал няма да очисти съдебната система. Най-доброто би било той да отключи оздравителен процес. Случващото се не е инцидентен кадрил на случайно срещнали се, поприказвали си и решили... Опитите на колеги от ВСС да представят проблема по този начин са неискрени и вредни.

- Отново ли ще станем свидетели на поредното предсрочно прекратяване на мандат на ВСС?

- Проблемите не се отнасят само до членове на съвета, те засягат целия ръководен състав на структурите в съдебната власт, както и редови магистрати. Затова решението не е в смяната на кадровия орган. ВСС носи цялата отговорност за състоянието на съдебната система, задължен е да се справи със ситуацията и още по-трудно е да намери верния път да продължи напред. За жалост засега не виждам много енергия, силен ангажимент и яснота в действията на ВСС. Отговорността на административните ръководители и техните екипи не е по-малка от тази на съвета. Разговор обаче между тях няма, няма и послания. Затова според мен липсват гаранции, че и след този позорен скандал, дори той да приключи "успешно", практиката няма да остане същата и с нов състав на ВСС.

Промени в конституцията не могат да изглеждат лесно занимание. Отговорностите са тежко бреме и всеки трябва търпеливо да ги понесе. Последната промяна в основния закон беше създаването на постоянно действащ ВСС - именно за да се гарантира независимостта на съдебната власт. Оценявам колко е трудно да направя избор между решението за подкрепа на оздравителните процеси в съдебната система и това за нови структурни реформи. Последното, струва ми се, би било знак за липса на устойчивост в необратимостта на реформаторския процес.

- Дисциплинарното освобождаване на членове на ВСС ли е най-големият пропуск в Закона за съдебната власт, който действа сега? Защото представените наскоро промени в закона се отнасят точно до това.

- Пропуск в закона няма, ако се чете професионално. В конституцията има препращаща към Закона за съдебната власт норма, която дава възможност да се търси дисциплинарна отговорност на членовете на Висшия съдебен съвет. Така че колебанията са при прилагане на закона. За да няма неяснота, ние предложихме няколко законови поправки. Работната група за изменение на съдебния закон продължава работа - има конструктивни идеи, които ще обобщим и ще представим през декември.

- Какви бяха първите ви 100 дни в Министерството на правосъдието?

- Усилни - бързо да установиш върху какво стъпваш, какъв ред и трудови навици заварваш и в същото време - не след това - да заявиш управленска програма. И да утвърдиш ред и прозрачно управление, при това с администрация, от която си очаквал малко повече професионализъм и ангажираност.

- Преди дни разказахте за нарушения при обществените поръчки и нецелесъобразно сключване на договори от предишното ръководство на МП. Докъде стигна намерението да се сезира съдът за развалянето на договорите? Да очакваме ли още подобни разкрития, или ревизията в министерството приключи?

- Окончателният одитен доклад приключи. Констатациите са същите, които екипът ми оповести неотдавна - за половин година предшествениците ни са сключили договори за строителство и ремонт на съдебни сгради, по които ни е "завещано" да плащаме над 350 млн. лв. за три години. През 2010 г. за капиталови разходи в бюджета имаме 20 млн. лв. - общо и за МП, и за съдебната власт, а по договорите дължим над 70 млн. лв. Предприехме мерки в няколко посоки: предоговаряне на цените и разсрочване на плащанията там, където изпълнението е напреднало или почти приключва; по 10 договора МП вече постигна съгласие с фирмите за намаляване на цените за строителство и монтажни работи; за договорите за проект и строеж на съдебни палати в София и Варна на обща стойност около 300 млн. лв., сключени на 29 декември 2008 г., изпратихме жалби до Върховния административен съд. Разпоредила съм при сключване на договор след процедура по обществена поръчка информацията за предмета, изпълнителите и стойността да се публикува незабавно на официалната страница на МП.