Мислехме, че той ще е новият Робин Худ - закрилник на старците, вдовиците и сираците. Че ще взима от богатите, за да раздава на бедните. Та нали Бойко Борисов сам се зарече да дава всяка взета от мафията стотинка на сиромасите.

"Правим всячески така, че да се ограничи контрабандата, източването на ДДС и изваждането наяве на всичко, което е откраднато от държавата. Аз съм разпоредил всеки лев повече приход да отива при социалнослабите и пенсионерите", нареждаше Борисов точно преди два месеца. Пътьом забрани приказки от рода на "замразяване", "спиране", както и употребата на политнекоректното бъдеще време.

Бранителят на онеправданите и беззащитните в крачка обеща 20% върху вдовишките добавки и по 50 лева към пенсиите на старите хора над 75 години. За орязване на майчинските помощи дори "макробесникът" Симеон Дянков не споменаваше.

Към днешна дата правителството вече отложи вдовишките надбавки, старците също ще трябва да почакат най-рано до второто полугодие на следващата година, докато Худ пребори мафията. А и тогава петдесетакът не им е в кърпа вързан.



Зер мафията ни е бая опоскана



- кара (поршета и бентлита) със заеми от роднини и приятели. Но разочарованията не спират дотук. Кабинетът реши да пълни хазната с парите на майките и инвалидите. Последната приумица бе да се орежат наполовина еднократните помощи за раждане на близнаци - от 1200 на 600 лв., и въобще да отпадне помощта от 2880 лв. за майките - редовни студентки. За инвалидите пък щяло да се въведе подоходен тест - сиреч добавки ще взимат само бедните инвалиди. От вдовици и старци в хазната щели да се икономисат 150 млн. лв. За майчинските изобщо не са правени разчети, признаха от социалното министерство.

Това, че след обществен натиск кабинетът свали ръце от близнаците и майките студентки, не променя нищо. Важно бе намерението. А то



само затвърждава крайното непостоянство на новата власт



Корозира доверието в управляващите и поставя под съмнение всички обещания. Парите тук са без значение. В политически план загубата е неимоверно по-голяма от печалбата. Какво ни гарантира, например, че контрабандата наистина ще бъде ударена? Колко струват добрите намерения? Крайно съмнително е дали няколко хиляди студентки майки ще извадят държавата от кризата, но посегателството срещу вече завоювани социални придобивки показва политическа слабост и отсъствие на социално мислене. А това е проблем. Да, по-лесно е да вземеш от някоя бабичка, нежели бабаит с охрана, но ще напълни ли това хазната?

На този фон прогърмя новината, че ще се строи нов стадион. Нуждата била неотложна - "спортът за един мирен град". Колко жалко, че вдовиците, старците и инвалидите няма да могат да се насладят на спортното съоръжение, построено с лишенията им.

При този краен недоимък, ако вярваме на министерските вопли, данъкът върху доходите и печалбата се запазва 10%, а плахите предложения за въвеждане на прогресивна скала с по-висока ставка за заможните се третират като "малоумие" от главния касиер на републиката. За да сглобим картинката, не бива да пропускаме и драстичното покачване на акциза върху цигарите, който удря по джоба целокупното население.

Ама чакайте, какво става с Робин Худ? Нима е решил да посегне на бедните, за да даде на богатите? Изглежда, добрите герои вече не са това, което бяха, твърде рано се изхайманиха.



Дали не се престарават в доказване на своята "дясност"



от европейски народен тип? Малко ултра взе да идва надъханият им либерализъм, намирисващ на МВФ и Световна банка.

Интересно какви обяснения ще даде лидерът на "Атака" Волен Сидеров на своите избиратели, които принадлежат преобладаващо към уязвимите социални групи на пенсионерите и незаможните. С какви ли аргументи ще защити подкрепата си за политика, която противоречи на техните интереси?

Случаят е предизвикателство към писателите. Май се налага да бъде пренаписана историята на Робин Худ - разбойника, който опоскал гласовете на сиромасите, беззащитните и обезправените, а после, седнал върху трон от пълни с бюлетини чувалчета, пирувал с богатите си побратими. Накрая чувалчетата на Робин Худ се стопили и той паднал на земята. Ортаците му, като разбрали, че е загубил височайшето си положение, се нахвърлили срещу него и го прогонили завинаги от гората... Продължението е известно. Приказката става както за деца, така и за политици.