България ще трябва да увеличи енергийната ефективност на индустрията и бита с 50% спрямо сегашното им ниво до 2020 г. Това е една от задачите, които със сигурност ще присъстват в изготвяната в момента енергийна стратегия на страната. Поне така твърди министърът на икономиката Трайчо Трайков, който при всяка публична проява не пропуска да отбележи, че трябва да се стремим към "зелена енергия" и дори към "зелена икономика".

"Българската енергетика е като стария английски футбол - много тичане и малко ефективност", иронизира наскоро министърът. И обясни, че в стратегията ще залегнат много мерки, включително и данъчни, за стимулиране на бизнеса за по-енергоефективно производство и на гражданите - за саниране на жилищата.

Това означава, че България ще трябва да измине доста дълъг път, особено по отношение на стимулите. Защото у нас



данъчните закони не стимулират, а наказват всеки,



който реши да подобри енергийната ефективност на жилището си или на предприятието си.

Типичен пример за това е Законът за местните данъци и такси. Според него всеки, който се грижи за апартамента си, плаща по-висок данък сгради. Това е постигнато чрез цяла система от коефициенти, с които се умножава данъчната оценка. Например, ако си сложите отоплителна инсталация, коефициентът нараства с 0.4 пункта, а ако сложите и климатик - с цели 0.6. С абсурда граничи увеличението на данъчната оценка за "луксозна и алуминиева дограма" с още 0.4 пункта. А ако си ремонтирате покрива или си сложите топлоизолация - още 0.3 пункта. Така смисълът от подобренията се губи и човек може да си стегне по този начин жилището единствено ако е решил да го продава. Живеенето в санирано жилище просто означава да плаща по-висок данък за него.

В стария Закон за енергийната ефективност съществуваше правило, според което при цялостно саниране на жилищна сграда живеещите в нея се освобождаваха за 10 години от плащане на данък сгради. През 2008 г. обаче законът бе променен и за жилищните сгради този срок бе намален на 8 години. Всъщност промяната е безсмислена от финансова гледна точка, защото и без това жилищните сгради, които са санирани цялостно, са единици, но е показателна за грешната логика на управляващите.

Проблемът у нас не е, че няма пари за саниране на жилищните сгради, а че няма стимули за тяхното усвояване. Според Асоциацията за реновиране на етажната собственост в България предстои да се усвоят около 1 млрд. лв. специално за саниране на панелни блокове. Но тези пари са разхвърляни в десетки различни програми и се управляват от десетки администрации, които имат десетки изисквания - кои от кои по-безсмислени. Затова от предвидените за саниране тази година 120 млн. лв. са усвоени едва 7 млн. лв.

Предстоящият пазар на санирането трябва



да обхване предимно градове като София, Варна и Бургас,



където има концентрация на жилищни комплекси с панелни блокове, много от които са на повече от 35 години. За да стартират проектите обаче, трябват промени в редица закони, свързани със собствеността върху земята.

Шефът на асоциацията Ангел Минев илюстрира постигнатото досега с правителствената програма "Обновен дом", която действа от 2006 г., но няма сериозни резултати. От общо 800 млн. долара по тази програма досега са усвоени едва 15 млн. Първоначално държавата е поемала 20% от цената на топлоизолирането на жилището. "После станаха 50% грант на проект, но все още рядко се намират блокове, които се решават да подпишат договори", коментира Минев.

Основният проблем в България е отказът на хората да се сдружават в юридически лица, а международните финансови институции отказват да спонсорират проекти, ако няма колективен договор. Минев е категоричен, че новият Закон за етажната собственост е крачка напред в регулиране на отношенията между съседите, но за съжаление предвидената в него форма за сдружаване е по-скоро пожелателна. А именно чрез регистриране на юридическо лице се санират сгради в държави като Италия и Гърция, които са приблизително на нивото на България като процент на притежатели на собствени жилища. Там със санирането се занимават специални фирми и пазарът за тях е потръгнал.

Не по-малко



абсурдно е и финансирането на подобренията



Средният българин рядко разполага с готови пари за поставяне на топлоизолация и затова прибягва до кредити. Още през 2002 г. е открита кредитна линия за финансиране на проекти за енергийна ефективност за граждани, по които ЕБВР е отпуснала на български банки общо 60 млн. евро с лихва, която не превишава 2-3%. Другото условие по нея гласи, че 20% от разходите на физическото лице се поемат от държавата. Разработената с български банки обща програма за отпускане на кредити обаче на практика обезсмисля доброто намерение. Банките уж обявяват преференциални условия по кредитите за енергийна ефективност, но лихвата върху тях е 9.95% за средства в евро и 11.95% за левове. Горе-долу в момента това е равнището на лихвите по ипотечни кредити. Затова и популярността на заемите за енергийна ефективност клони към нулата.



Как са се справили другите страни?



Най-напреднали са Норвегия, Холандия и Великобритания, които на практика нямат и какво повече да постигнат в жилищните и обществените сгради и са си поставили цел до 2020 г. да покриват по-голяма част от нужната им енергия от собствено производство. Затова тези три държави са най-напреднали на Стария континент в развитието на всякакви системи за самозадоволяване на потребностите - слънчеви панели по покривите и фасадите на сградите, вятърни миниелектроцентрали, индивидуални газови централи за производство на ток и топла вода и т.н.

Как са постигнали това? В Обединеното кралство например е въведен специален кодекс за устойчивост на домовете (Code for Sustainable Homes), който задължава всеки строител да спазва едно основно изискване - изграденият от него дом да има 25% подобрена енергийна ефективност в сравнение със строителните стандарти отпреди 3 години. Това означава, че с течение на времето сградният фонд ще придобие такива характеристики, че на практика старите сгради няма да влияят върху общата картина, дори ако не се поддържат и реновират. Великобритания е и една от държавите, които прилагат най-широко различни видове данъчни стимули.

В Италия пък наскоро е въведена специална схема за намаляване на данъчната основа за личните доходи. Според нея човек може да намали с до 55% данъчната си основа, ако докаже с фактура, че: си е купил електродомакински уред от висок енергиен клас (над A+), осветителни тела, пестящи енергия, обновил е жилището си и то е придобило по-висок енергиен клас и т.н.

В Литва са готови дори да престъпят европейското изискване за единна ставка по ДДС - при данък добавена стойност от 18% специално за саниране на жилищни сгради с пари от публични фондове се предвижда само 9% ДДС върху разходите.

В Холандия има специален данъчен кредит за всяка енергийна инвестиция, направена от частна фирма. Освен това в закона за обществените поръчки от 2010 г. се въвежда условие кандидатите да повишат енергийната ефективност. Това важи за 100% от националните обществени поръчки и за 50% от тези, обявявани от местните и регионалните власти.

Така че възможности има достатъчно, при това с доказан ефект. Въпросът е да има управленска воля.