`ВИЗИТКА

Юлиана Николова е секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС към Министерския съвет и съветник на премиера Бойко Борисов. Има дълъг опит в областта на евроинтеграцията. От 2002 до 2009 г. оглавява фондация "Европейски институт". Участвала е в преговарящите екипи за присъединяването на България към Световната търговска организация, Централното европейско споразумение за свободна търговия, Европейската зона за свободна търговия и в основния екип за присъединяването на България към Европейския съюз. Работи и като лектор на непълен работен ден в УНСС и в магистърската програма на Софийския университет.





- Г-жо Николова, по официални данни към края на септември България е успяла да усвои 2% от еврофондовете. В същото време от финансовото министерство обясняват, че всичките отпуснати суми до момента са договорени. Доколко трябва да ни притеснява показателят 2% усвояемост?

- Нека не забравяме, че към май месец имахме 0.6% усвояемост, сега имаме 2.54% и това не е уникално ниско на фона на другите държави. Факт е, че по оперативните програми България е договорила 17% от общите средства спрямо 15% средно за другите държави. Това, което трябва да ни притеснява, е забавянето на плащанията към крайния бенефициент. Ние като граждани и общество трябва да се притесняваме от числото 2.54 не защото договорите няма да се сключат, не защото няма да се изпълнят, а защото по пътя на парите до конкретния получател има доста административни пречки.

- На какво точно се дължи това забавяне на плащанията? Доколко то е свързано с върнатите на два пъти от ЕС оценки за съответствие на оперативните програми?

- Оценките за съответствие са необходими, за да може националното съкровище, националният фонд да получи междинните плащания. Но държавата вече е получила авансово от ЕС около 678 млн. евро, при положение че сме разплатили по-малко от 200 млн. евро. Тоест има достатъчно резерв да разплащаме междинните разходи на бенефициентите. За да стигнат парите до самите тях обаче, има много условия. Това зависи от вида на договора, от проверките на място, от изпълнението на всички изисквания и спазването на всички процедури. Нека вземем например оперативна програма "Конкурентоспособност на българската икономика". Тук нивото на усвояване на средствата е ниско, защото по първите схеми, които се пуснаха, не се предвиждаха въобще аванси. От предприемачите се очакваше да изкарат пари от себе си, да авансират и накрая, когато се свършат всички проверки и процедури, да си получат парите. Втората схема имаше авансови плащания, но гражданите не ги искаха, защото се изискваше 110% банкова гаранция. А българските банки - съжалявам да кажа това, предпочитат да са от сигурната страна, да си задържат тези 110% и да ги освободят след края на проекта. В този случай много по-лесно и евтино излиза да вземеш кредит или да намериш собствени средства, с които да авансираш дейностите. Сега обмисляме някакъв друг вид гаранции, че към неизрядните изпълнители на проекти държавата ще има бърз подход да си събере парите, но това е много сложна законодателна материя. Управляващите органи например се притесняват, че ако започнат да работят със запис на заповед и се установят нередности при даден проект, тоест този проект не може да си усвои парите, дори авансовите плащания, държавата трябва да мине по дълга и сложна съдебна процедура да си прибере парите.

- От всичко това излиза, че по линия на оперативните програми нямаме проблем с отношенията си с ЕС и финансовите траншове оттам.

- Да, проблемите са другаде - понякога в бенефициентите, понякога в неизчистените процедури, понякога в недостатъчния административен капацитет. Защото за да се получи финансово плащане, задължително трябва да има проверка на място. При някои оперативни програми проверките не са проблем, защото има малко на брой големи проекти. Но има оперативни програми като "Конкурентоспособност", където сключените договори са 794 или "Човешки ресурси" - над 1000. Сами сме си направили такава процедурата и може би трябва да мислим за това как да я опростим, без да поставяме на риск сигурността и законността на усвояване на парите.

- Има ли рискове България да връща пари, ако не успее да се вмести в правилото сключените договори да са разплатени до 3 години след сключването им, така нареченото "правило n+3"?

- Правилото n+3 не касае по никакъв начин самите договори, а поетите финансови ангажименти от България по всяка приоритетна ос на оперативните програми. Ако по дадена приоритетна ос - например развитие на железопътната инфраструктура от оперативна програма "Транспорт", България е заявила през 2007 г., че ще усвои определена сума, и това не се е случило до 3 години, трябва да връща пари. Тази равносметка обаче се прави по цялата приоритетна ос за съответната година, а не проект по проект. Първата хипотетична възможност за връщане на суми е едва през 2011 г., защото в момента върви дискусия отчитането на поетите ангажименти през 2007 г. да се отложи заради забавяне във всички държави и заради кризата. Според мен няма да се стигне до връщане на пари.

- И в момента има оперативни програми, по които няма нито една обява за разпределяне на средства. Доколко самите министерства успяват да спазват заявените годишни планове, тоест паралелните бюджети, които си поставят за цел да изпълняват по линия на еврофондовете.

- Тези програми неслучайно са индикативни. Но наистина има оперативни програми, по които няма обяви. При други обяви пък 60% от кандидатстващите отпадат по процедурни причини - нямал свидетелство за съдимост, нямал декларация. Това е недопустимо. Това е причината, както вече казах, да мислим за опростяване на правилата.

- Част от процедурите се обявяват без краен срок на подаване на офертите и при тях се получава натрупване на огромен брой проекти. Те се гледат по дата на внасяне. Как това гарантира подбора на най-добрите оферти?

- Има два вида процедури - едните са с крайна дата. Всеки проект, подаден след тази дата, не се разглежда. Има и процедури с отворен край. Обикновено публичните мерки, предназначени за общините, са такива - културна инфраструктура, образователна структура. Те се разглеждат, след като се натрупа определен брой проекти. Събират се 10 проекта, разглеждат се, и така до изчерпване на средствата.

- Пак не е ясно как се гарантира подбор на най-добрите. Не е ли по-дисциплиниращо, особено на фона на сериозните проблеми по министерства, да се работи с ясен срок за внасяне на проектите?

- И това се дискутира, но то изисква сериозна промяна в нормативната база. Когато казваме, че обновяваме училища и детски градини, чакаме общините да дойдат с готови проекти. Това е с отворен край, до изчерпване. Но може да се окаже, че в община Х има много по-голяма нужда от обновяване на училището, а общината не я е грижа. Няма капацитет да направи проект или го прави твърде късно и остава извън. В този случай нищо не пречи този подход да се изостави и да се предпочете другият - както направи министерството на околната среда по линия на ВиК сектора. Министерството реши да спре този вид приемане на проекти и вместо това обяви какви проекти й трябват на държавата, за да изпълни европейските изисквания - такива в по-големи населени места. Във връзка с това никой нищо не ни налага и отговорността е на държавата.

- Докъде стигна процедурата с върнатите оценки за съответствие на оперативните програми? Реално ли е да получим положителни оценки и доколко проблемът се дължи на нежеланието ни да признаваме пропуските?

- По регламент одитиращият орган - може да е един за всички оперативни програми, какъвто е нашият случай, трябва да направи одит на системите за управление на оперативната програма в съответствие с изискванията на ЕС за добър финансов мениджмънт. Този одит трябва да се направи не по-късно от една година от одобряването на оперативната програма. Нашите оперативни програми са одобрени ноември 2007 г., октомври 2008-а пращаме първите 7 оценки на съответствията. Тези оценки бяха върнати с две забележки. Първата бе пропуски в информационната система за управление, в която се въвеждат данните. Вторият проблем бе одиторското становище на одитния орган. Той казва - всичко е наред, одобрявам, а всъщност има достатъчно сигнали да каже - поправете си го и след това ще го пращам в Брюксел. Вторият срок за представяне на оценките бе юни тази година. В началото на юли ние представяме 5 от оценките, но дори и към този момент в одиторските становища не са отразени направените към края на месец май промени в информационната система. Така оценките бяха върнати за втори път, което е изключително тежък шамар. Няма друга държава, на която да са й връщани два пъти. Поуката, която сме си извлекли, е, че подхождаме към тези оценки много координирано, и второ - не се бъркаме в работата на одитния орган. Той трябва да бъде изключително независим и да не бъде притискан. В информационната система по част от оперативните програми сега са въведени абсолютно всички необходими данни и вече сме подали към Брюксел верифицирани разходи през системата по три оперативни програми - административен капацитет, конкурентоспособност, регионално развитие. Тоест доказали сме, че системата работи реално заедно с интерфейса за счетоводната система и сценарий оценките да бъдат върнати за трети път изобщо не се разглежда - нито от нас, нито от Европейската комисия.