Искра Фидосова нарежда или забранява на депутатите от ГЕРБ какво да говорят. А им показва как да гласуват с цветни маркери. |
Първото правило гласи: "Не предприемай собствени инициативи. Синхронизирай всяко действие с ръководството". Подразбира се - с шефката на правната комисия и съпредседател на ГЕРБ Искра Фидосова. Дамата е нещо като "желязната лейди" в този парламент - няма проект, който да не е минал през ръцете й. Дори законопроектите от МС задължително се свеждат до зоркия й поглед.
Бързо се разбра, че подобно "синхронизиране" и пресяване действа възпиращо за депутатите гербери. Защо да се морят със законотворчество при положение, че си има отговорник за тая работа? Сега законите, внесени от тях, се броят на пръсти, за разлика от написаните от правителството.
Заради въпросното правило няма гербер, който да е направил изказване в пленарната зала
без разпореждане от Фидосова
Или пък да е отказал такова при нейна заповед. На това се дължи фактът, че все повече депутати на ГЕРБ започнаха да се изказват от трибуната и да защитават предложенията си. За жалост - дирижирано.
Под правило номер 2 би трябвало да пише: "Не давай интервюта на журналисти без разрешение от пиарите. По възможност не разговаряй изобщо с медии. Ако пък те хванат натясно, отговаряй уклончиво с: "Нямаме политическо решение по въпроса" или "Още не сме обсъждали тази тема". Разпоредбата има и допълнение - има теми табу, по които трябва да се избягват дори и нищо незначещи коментари. Заповедта е разбираема - ръководството иска да се предпази от евентуални изцепки на необиграните депутати. Всички мнозинства правеха така. Презастраховката обаче действа двояко - създава навик у герберите да отбягват най-пряката си връзка с избирателите (това пък ги лишава от възможността да си сверят часовниците с общественото мнение). Освен това им внушава, че е съвсем в реда на нещата да получават отговорите си написани, а действията им да се направляват от шепа хора.
Благодарение тъкмо на това второ правило миналата седмица депутатите на Бойко Борисов за пореден път бяха поставени в ситуация да казват на черното бяло. Лидерът им за няколко часа се отметна от идеята си за импийчмънт на президента. Те обаче не можаха да си позволят коментара, че са объркани от противоречивите му изказвания. Вместо това трябваше неотклонно да поддържат правата линия, която внезапно се изкриви - първо чинно подеха идеята му, съобщена в Брюксел, после предприеха действия по реализацията й, а накрая пригласяха на Борисов, че сега всъщност не й е времето.
Правило №3 задължава депутатите на ГЕРБ
да документират писмено всяка своя крачка
Всеки месец те трябва да пишат отчети до ръководството, в които детайлно описват с кого, къде и по какви теми са разговаряли. Въпросите им към министрите също трябва да са официално подготвени и изпратени - първо до административния секретар на ГЕРБ, после до шефовете на съответните ведомства. Чак тогава могат да се надяват на среща с министър. Новият ред може и да спестява време в запознаването на министъра със съответния проблем, но пък създава чувство за подчиненост у депутатите. А различно мнение в подобна атмосфера не вирее.
Заради строгите правила никак не е чудно недоволството, което лека-полека покълва в герберските редици. Не във всички, разбира се - само в тази част, която осъзнава, че прекомерният контрол не само се обръща срещу създателя си, но и пречи на собственото им израстване като добри парламентаристи.
Историята неведнъж е показала, че сплотеността на мнозинството се изчерпва само до момента на разпределение на властта. В началото всички са вперили взор в лидера. След като порциите са раздадени, сплотените започват да се оглеждат. Ако не са доволни, започват да мърморят. Накрая колективът може да се превърне в разбита команда. ГЕРБ едва ли цели такова бъдеще.