През последните години в Европа се извършва масова образователна реформа в рамките на т.нар. "реформа от Болоня", която предвижда разделяне на обучението на бакалаври и магистри, при което висшите учебни заведения все повече губят своята автономия и държавна подкрепа. Това обаче бе посрещнато на нож в страни като Франция, Италия, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Холандия и Полша. Все повече закони в тези страни орязват парите за държавните университети, където навремето имаше имаше финансова и образователна независимост. Преди 10 години под натиска на ЕС, Берлин и Виена намалиха четиригодишния курс на обучение за бакалаври на три години. Студентите обаче се оплакват, че преподавателите, които не са съгласни с това, отказват да реформират учебните програми. По този начин студентите трябва да взимат повече изпити за една година, което



влошава качеството на образованието



Разделянето на бакалавър и магистър беше проведена и у нас още преди 10 години, доста преди присъединяването на България към Евросъюза през 2007 г. За да няма спонтанен протест срещу преминаването към двустепенната система на висше образование, страните проведоха по различно време образователните си реформи, но сега се вижда, че тази практика не помогна много. От няколко седмици десетки хиляди ученици и студенти протестират из цяла Европа срещу тези промени. Според някои анализатори този протест може дори да се сравни с революционната 1968 г. в западната част на Стария континент.

Първоначално стачките започнаха в австрийската столица Виена, после обхванаха градовете Грац, Залцбург, Линц и Инсбрук. Малко по-късно към тях се присъединиха техните колеги в Германия, които окупираха вузовете в Берлин, Майнц, Хесен, Хайделберг, Мюнхен, Фрайбург и други градове. Почти по същото време се надигнаха и студентите в богата Швейцария, които протестират вече в Базел, Цюрих, Женева, Берн и други градове. Спонтанни акции на солидарност с тях вече има в Италия, Холандия и Полша.



Хиляди младежи окупираха аудиториите



и залите на висшите учебни заведения в тези страни, за да обърнат внимание на политиците върху проблемите в образователните системи. Исканията на младежите са еднакви. Те протестират срещу високите такси за образование, повече изпити заради новата система "бакалавър-магистър", социалното неравенство в процеса на обучението и едновременно с това срещу огромния недостиг на финансови средства в университетите. Най-масови са вече проявите в Германия, където студентите стачкуват в 100 университета в 50 града. Няколко хиляди студенти окупираха двата най-големи университета в германската столица - Хумболтовия и Свободния университет. В Мюнхен пък стотици удържат аулите в най-големия университет на Бавария - "Лудвиг-Максимилиан". Според свидетели навсякъде полицията присъства, но засега не се намесва. Германските студенти масово са издигнали плакати с искания за отмяна на таксите за обучение и за солидарност със своите колеги в Австрия. В двете държави преподавателите и част от ректорите подкрепят стачкуващите, защото също отдавна призовават за истински реформи в образованието

Студентите са решени да стачкуват, докато властите не изпълнят всичките им искания. Това показаха и масовите им демонстрации из цяла Германия на 17 ноември, в които участваха над 85 000 ученици и студенти в 50 града. В Хесен демонстрациите прераснаха в безредици, след като стотици студенти блокираха няколко улици, а полицията арестува 154 протестиращи. В Мюнхен в протестното шествие се включиха 7000 души. В Берлин демонстрациите преминаха мирно с участието на 13 000 студенти. Полицията в югозападния град Фрайбург съобщи за протест на 5000 студенти и ученици. Те издигнаха плакати с надписи



"Добре дошли в обучението на конвейер"



и "Не мога си позволя образование, но не мога да си позволя и глупост". Като цяло младежите най-много са разгневени от реформата, предприета през 2005 г., когато германските университети въведоха такси за обучение от 100 до 500 евро на семестър, които бавно продължават да се увеличават. Дотогава обучението в по-голямата част от вузовете беше безплатна.

Студентските протести са посрещани с разбиране от някои ректори и представители на икономиката. Шефът на Обединението на германските вузове Бернард Кемпен подкрепи критиката срещу двустепенната система "бакалавър-магистър". Оплакванията за прекалено напрегната програма и прекалено големия брой изпити са оправдани, смята Кемпен. С призив към висшите заведения за разбиране на проблемите на студентите се обърна и ръководителят на Федералното обединение на търговско-промишлената палата Ханс Хайнрих Дрифтман. Според него много компании са съгласни с младите хора за опростяване на процеса за прехвърляне от един вуз в друг, както и желанието им да получат повече практични занятия и навици. Германският бизнес постоянно се оплаква, че има недостиг на квалифицирани млади кадри заради това, че много студенти се отказват от обучението си или учат в чужбина, където после остават да работят. Германският министър на образованието Анет Шаван заяви, че разбира някои от грижите на студентите. "Съгласна съм с искането за реформиране на учебните програми", каза тя и допълни, че новото федерално правителство ще отдели 12 млрд. евро за образованието през следващите четири години. Това обаче засега не трогва младите хора, които са планирали за края на месеца нов голям протест в студентския град Лайпциг, където ще има конференция на преподавателите във вузовете, а на 10 декември те ще демонстрират в Бон, където ще има среща на образователните министри от 16-те провинции на ФРГ.

Подобна решимост изказват вече и студените от другите европейски страни, които явно искат да се стигне до един



общ европейски протест на учениците и студените



срещу "некадърните промени" в образованието. Сравняването с 1968 г., когато по улиците на Германия, Италия и Франция сблъсъците между студенти и полицията бяха ежедневие, са малко пресилени, защото днес не става дума за толкова различни идеологии. Общото е, че както тогава, така и сега младите искат политиците да чуят гласа им. През 60-те години те протестираха предимно срещу войната на САЩ във Виетнам, правата на жените, на народите от бившите и все още съществуващите тогава колонии в Африка и Азия и виждаха в социализма по-развито общество, без да се запознати с него отблизо. Днес студентите се обявяват предимно срещу високите такси в учебните заведения, загубата на тяхната автономия и все по-трудното намиране на работа, след като се дипломират. Не може да се отрече, че различни политически течения - на левите, десните или на анархистите, присъстват в доста студентски среди, особено в Италия и Гърция, но те вече нямат това ключово значение като през миналия век. На младите европейци им писна да са опитни зайчета в ръцете на политиците, които по стара традиция често действат по свое усмотрение, без да попитат младите поколения какво искат и сега могат да пожънат посятото преди 10 години.