:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,655,650
Активни 438
Страници 26,060
За един ден 1,302,066
Седмицата

Компютри и английски – идеалът на туземеца в племето на учените

Димитър Денков
Че за големи маси от туземното население работата с компютър и владеенето на Basic English минава за цивилизованост, е разбираемо. Това съответства на съвременната идеология, пак приемаща видимости за вечна истина.

Но това, че ония, които искат да се занимават с наука, трябва да се явяват на изпит по компютърни умения и да публикуват резултатите от изследванията си на английски, разкрива интересни черти от туземния манталитет. Още повече когато изискването е залегнало в проект на Закон за развитие на академичния състав в Република България, (вж. http://minedu.government.bg/opencms/export/sites/mon/left_menu/documentsproject/2009/Zakon_ras_261109.pdf ). В неговия чл. 10, ал. 2, 3. е казано, че кандидатите за докторанти полагат изпит по компютърни умения; чл. 13 изисква месец преди защитата на докторската работа на български и английски език да се публикуват авторефератът и петте рецензии на журито, "определено ad hoc за целите на съответната процедура", както стои една общо взето учена тавтология в чл. 12. Същото, но в разделен режим, се отнася до заемането на длъжностите "асистент", "доцент" и "професор": кандидат-асистентите трябва да положат изпит по компютърни умения (чл.19, ал.1,3), докато материалите за избора на доценти и професори трябва да бъдат публикувани на български и английски на страницата на съответното висше училище или научна организация (чл. 29, ал. 2). Дипломите, освен на български, щели да се издават и на английски.

Както можеше да се очаква, научното племе се литна по другите членове на предлагания закон, който иначе смело и смислено посяга на свещените крави, пазещи т. нар. високо ниво на българската наука: Висшата атестационна комисия, нейните подкомисии, специализираните научни съвети и безбройните научни шифри.



Предложението за тяхното ликвидиране



и замяната им с министерска тричленка, която да се грижи по процедурата, както и избраните ad hoc журита, които да присъждат съответните академични степени и звания, бе посрещнато с разбираеми вопли и грижи за "качеството".

В това отношение стражите на българската наука напълно потвърдиха подозренията, които законодателят изпитва към тях - вече не толкова по отношение на компютърните умения, колкото във връзка с научния морал в племето на учените. Неговата кастовост нямаше как да не даде отпор срещу тия предложения, като всичко се събра около довода, че с разбиването на йерархичната структура разни "университетчета" и "институтченца" щели да произведат хиляди доктори, доценти и професори. Критиците на закона, заети с високите цели на науката и поставящи се тутакси на мястото на жреците, които пазят тайните на знанието, естествено пропуснаха тъкмо най-обидното и най-смешното. Именно споменатите места за компютърните умения и публикациите на материалите само на английски. Тъкмо тези членове правят проекта за български закон уникален.

Това, разбира се, може и да са подробности в един закон, целящ



реформирането на висшите етажи на знанието



Но тъй като дяволът обикновено се крие там - в подробностите, е добре да бъдат видени тъкмо те. Те разкриват както туземното залитане по идеологията, така и предрешеното в загриженост безразличие към науката, а и към ефективността на образователната ни система изобщо.

Най-напред за компютърните умения. Фактът, че изпитът по тях се оказва едно от условията за достъп до научна кариера, фактът, че това бива подминавано в обсъжданията, заети с високите цели на "науката като такава", е многозначителен за контекста, в който се разполага "науката у нас". Тя се свежда до простите технически средства, чието владеене и чиито удобства се приемат за твърде важни в една научна кариера. Никой нормален човек не би отричал ролята на тия умения не само в съвременната наука, но и в съвременния живот. Тъкмо поради това законодателното посочване на тая очевидност е безсмислено. Може да се предполага, че когато човек е стигнал пред вратите на науката след поне шестнадесет години системно обучение, той няма как да не се справя с copy-paste командите и търсачките, които му отварят достъп до нея. Но туземният законодател, изпитващ оправдани подозрения в образователната система, докарала някого до намерението за научното творчество, смята подобен изпит за напълно смислен. Пък и другите средства за научна работа - библиотеки, лаборатории, кабинети и т.н. - у нас бездруго имат музеен характер в сравнение със съвременните образци. Затова той компенсаторно забива компютърните умения като условие, което отговаря на "съвременността", но и поражда съмнения спрямо цялата българска наука, след като влизането в нея минава през такава смешна цедка.



Като е до смях, няма как да не стигнем и до английския



Прекрасно е, че науката ни се отваря тъй широко към света. Достатъчно е обаче да се видят английските версии на интернет страниците на нашите висши училища и институти, за да се схване набързо, че това ще е и смешно. Ония, които владеят достатъчно добре тоя език, ще се забавляват от преводите на научните постижения на кандидатите и рецензиите на журито. Не че това няма да е така, ако въпросните постижения се публикуват и на други езици. Но все пак е по-справедливо хората да се смеят и на тях, както и да се излагат, пък и да взимат някой лев други преводачи. Както и да е, смешките, които е изключено да липсват в тая публичност чрез компютърната версия на езика на Шекспир, със сигурност ще отклоняват вниманието от научните претенции. Така обаче те още повече ще го насочват натам, където туземната наука подскача към висини, които рядко е имала, но които претендира да постига винаги, защото ги излага на Lingua Franca в днешния свят така, както някога ги излагаше предимно на руски. Това ще се съчетае с трудно разсейваното от историята подозрение, че туземците си падат по винаги силните на деня. И дори когато са пълноправни членове на някакъв съюз, в който официални са 23 езика, а процедурни три - английски, френски и немски, налагат законодателно в науката само един от тях - най-разпространения. Той пак се бърка с най-силния, без да е такъв не в науката изобщо, а в най-разнообразните научни области, теми и школи.

А иначе законът е добър и ВАК все някак ще я прежалим.
544
11761
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
544
 Видими 
27 Ноември 2009 23:35
идеалът на туземеца
,
уважеми г-н Денков, е 20-килограмова пуйка, за чието изяждане се готви цела година, за да не може три дена след това да се оборави. Но като се справи с преживянето й... само гледайте и записвайте
27 Ноември 2009 23:45
Уважаеми г-н Денков, винаги съм се отнасял с респект към вашите виждания, макар понякога да не са в унисон с моите, но приемам тези неща за нормални.
Както и да въртим събитията, английският език - макар и бейсик - и компютърното владеене не са самоцел в 21 век, а въпиюща необходимост.
Без познания в тази насока на запад един индивид ще чука камъни или носи кофите с тухли и торбите с пясък и цимент, а това са крайно неприятни занимания, които съм вършил цифром и словом 2 дни през моя дълъг живот.
С други думи, ако един българин не използва главата си, ще използва ръцете и краката си, но вторите два атрибута не струват пукната пара в сравнение с първия - който РЕАЛНО прави парите.
Значи, е желателно всяка една ерудирана личност да борави с компютъра и световния език - английския, в по-голяма или по-малка степен.
28 Ноември 2009 00:02
The Spy,
въпросът е, че това е ясно, а фактът, че въобще се поставя въпросът и то в закон, говори за нивото на "българската наука".
28 Ноември 2009 00:10
Хареса ми!
28 Ноември 2009 00:28
....... налагат законодателно в науката само един от тях - най-разпространения. Той пак се бърка с най-силния, без да е такъв не в науката изобщо, а в най-разнообразните научни области, теми и школи.
Tва па какво беше ???
28 Ноември 2009 00:38
Трябва да подкрепя Шпионина. Моят опит е от израелската академия. В Израел просто няма начин да завършиш дори бакалавър, без да минеш тест за компютърна грамотност (MS Office главно) и английски език. Без значение дали следваш ядрена физика или история на Северна Африка. Просто е задължително изискване за бакалавър. Всички научни трудове не се превеждат, те се ПИШАТ на английски език, поради простата причина, че така ще достигнат аудитория, многократно надвишаваща аудиторията на който и да е друг език.
В днешно време това не е приумица, а основно изискване.
28 Ноември 2009 00:38
И дори когато са пълноправни членове на някакъв съюз, в който официални са 23 езика, а процедурни три - английски, френски и немски, налагат законодателно в науката само един от тях - най-разпространения.

Тъй, тъй! Кацам раииш ли на Женевското летище от което се ходи пеш до United Nation и до Женевското езеро, правя се на тряснат с мокър парцал и питам една добре сложена швейцарка, дали говори английски, но я питам на френски. Мацето ми отговаря на невероятно звучен и ясен инглиш. Завързахме моабет и от дума на дума се стигна до това как в Швейцария се разбират и трябва ли всички да учат немски, френски, италиански и фламандски (тя каза, че се говори в някакъв кантон). Сините очички ме погледнаха влюбено и казаха: Дъ Спай, ВСИЧКИ говорят английски и не е нужно - например аз, която съм родена в Женева, да уча немски, въпреки че го говоря поради факта, че майка ми е от Зурак. Learn English, оти ке ви требе!
28 Ноември 2009 00:40
Вън от съмнение законодателното посочване на тая очевидност (компютърните умения) е безсмислено. Наще учЕни водят с три обиколки и законодателят трябва да регламентира ред и процедури за комуникация с извънземните.


Денков, нeма да се плашиш и от английцкия. Ицо Стоичков ще го турим за главен изпитващ. Глей и се учи.
28 Ноември 2009 00:44
Денков,
А бе аз че съм подпийнал в момента - подпийнал съм, ама не чак толкова, че съвсем да не разбирам какво пише по вестниците.
И сепак, нещо не можах да ти схвана пойнта. Или пойнтовете.
Запазвам си правото на извинение и символично посипване на главата с пепел, ако не съм ти разбрал тънките намеци. Прочее, to come to the point, както обичат да казват туземците, запознати с Basic English.
Че за големи маси от туземното население работата с компютър и владеенето на Basic English минава за цивилизованост, е разбираемо.

Ми така е. Това важи както за папуасите, така и за шведите. В Швеция туземното население се състои предимно от шведи. Банална констатация.
Но това, че ония, които искат да се занимават с наука, трябва да се явяват на изпит по компютърни умения и да публикуват резултатите от изследванията си на английски, разкрива интересни черти от туземния манталитет.

За първата част (компютрите) мога да приема, че в известен смисъл е излишно. За втората обаче категорично подкрепям становището, че резултатите ТРЯБВА да се публикуват на английски, за да може да ги чете научната общност по цял свят. Така или иначе, исторически за момента английският се наложи като международен език - на науката, бизнеса, комуникациите и т.н. Защо стана така е друг въпрос. Лично аз бих предпочел българският да е Lingua Franca. За съжаление, мен никой не ме пита. Ако обаче случайно ме попитат, ще кажа твърдо - българския.
проект на Закон за развитие на академичния състав в Република България

Сорри, ама въпреки компютърните си умения, не можах да отворя линка. Или има нещо гнило, или пиенето ми е дошло в повечко.
чл. 13 изисква месец преди защитата на докторската работа на български и английски език да се публикуват авторефератът и петте рецензии на журито

И правилно изисква. Дъщеря ми си публикува в интернета цялата ДИПЛОМНА (не докторска) работа на немски и английски, барабар с рецензиите и две публикации дацу - такова беше изискванетo на университета. Отделно - във вид на брошури, на английски и немски (пак според закона). Е и какво лошо има в това?
материалите за избора на доценти и професори трябва да бъдат публикувани на български и английски на страницата на съответното висше училище или научна организация

Съвсем правилно. Нека цял свят да види кой какви ги дъвче.
с разбиването на йерархичната структура разни "университетчета" и "институтченца" щели да произведат хиляди доктори, доценти и професори.

Точно така. Само че не "щели", ами наистина ще произведат. И ще произведат в такива количества без качества, че ум ще ти зайде. То и сега вече тия длъжности и титли девалвираха, а с премахването на филтъра и като се има предвид манталитетът и моралът на съвременния българин, "доктор", "доцент" и "професор" съвсем ще станат прозвища и бандитски прякори - като оня Доцент в "Джентлемены удачи".
Тъкмо тези членове правят проекта за български закон уникален.

Денков, аз от известно време работя в голям изследователски център в Германия. Тук при нас немците-докторанти масово предпочитат да пишат дисертациите си на АНГЛИЙСКИ. И даже защитават на английски, а не на немски. И сичката информация се праска сбито на английски и ce качва на сайта на центъра. Защо ли? Ами именно заради възможността трудът им да стане широко достояние. Да могат после да отидат на работа в Silicon Valley или в добър американски университет. Да натрупат опит, да се поомешат и поочупят из научните среди. Пък после да се върнат в Германия и да си адванснат кариерата, дa станат началници. Така и така по време на доктурантурата публикуват САМО на английски, защо да се хАбят да пишат на немски?
И дори когато са пълноправни членове на някакъв съюз, в който официални са 23 езика, а процедурни три - английски, френски и немски, налагат законодателно в науката само един от тях - най-разпространения.

Ами кой да наложат бе, Денков? Най-непопулярния ли? Естонския? Българския? (тук съм с двете ръце за, ама не става). Ясно, че ще наложат най-популярния. Пък и не го налагат те (демек, нашенските законодатели). Други, глобални обстоятелства го наложиха. Немците отдавна са кандисали на английския. За кадърни и читави нации, като холандци, датчани и норвежци да не говорим - те подхващат английския от детската градина. Франсетата, хишпанците и талиянците все още се опъват вяло и конвулсивно, ама и те усещат, че няма накъде да шават.
А иначе законът е добър и ВАК все някак ще я прежалим.

А бе майната й на ВАК, ама преди да се премахне нещо, нека се помисли с какво по-добро да бъде заменено. Лошият закон е за предпочитане пред произвола, беззаконието и анархията. Mалко ли ни беше рушенето през последните 20 години, без да можем да заменим разрушеното с нещо по-читаво?
Е и какво излезе от цялата ти писаница? Ми нищо и половина, само дето си допих виното и от досада ми се наложи да си налея още.
Е ай наздраве по тоя повод – “вив ла сион интернасиональ и пътните 50 лева”, както се е провикнал оня депутат отпреди 80 години.
PS: Денков, и на теб ли ти пуснаха в джеба няколко сребърника да се обадиш ни в клин, ни в ръкав? Или имаш лично проблеми с компютъра и английския, пък ти се става професор?
Ше мe прощаваш, ако не съм прав.
Cheers.

Редактирано от - Даскал Цеко на 28/11/2009 г/ 00:48:44

28 Ноември 2009 00:52
Компютърът е най-безобидното средство за провеждане на Програмата "Mind Control". И е лесно за разбиране- всяка научна мисъл се запечатва в някакъв формат, стои на хард-диска и така става предмет за шпиониране първо на първо.Второ на второ, мозъкът не може да помни всичко наизуст, за това му помага компътърът. Ето как той става коректив на мисълта.
28 Ноември 2009 00:53
Те тва не им харесвах на даскалите едно време - хубави хора, но дълга приказка.
А на оля му требва само една рубашка и е цел Толстой.
28 Ноември 2009 01:00
Кире, дълга, ама на място.
Ората за дълго пари дават. Или за тясно беше?
Ай, пак наздраве.
Скоро няма да мога да нацелвам клавиатурата.
28 Ноември 2009 01:28
Тоя прозорлив Бил Гейтс ве, племето може да е спокойно, до 10-20 годин комповете ще се командват гласово а електронните преводачите ще са на достатъчно високо ниво за да не се задъхват аборигените с чуждите езици. Да видим тогава кой ще носи кереч и вар.
28 Ноември 2009 01:43
Господин Денков, принципно сте прав. Само че аз имам едни спомени от една историческа секция в БАН, където, вярвайте, повечето ми колеги не знаеха и не можеха да ползват компютър. За тях Гугъл, електронна поща и прикачен файл, все още звучат като стенограмата от марсианците или с каквито там извънземни си говорят в Академията...
28 Ноември 2009 01:49
The Spy, Швейцария не е България бре Глей ся да ти рекна един виц: Объркал пътя чужденец пътуващ през територията на България спира пред патрулка, за въпрос относнно местонахождението на даденото място.Като започва разговор първо на английски:
- Do you speak English?
-Не, бил отговора на полицая.
Sprechen Sie Deutsch?
-Не
-Parlez-vous Franç ais ?
не
Чужденаца, запалил колата и продължил.В тва време към полицая се приблежил колегата седящ и слушащ целия разговор в патрулката и казал:-Ееееее, казаваха ни едно време да учим чужди езици в час, ние за глупости мислихме.
Позамислил се нашия човек с трите отгвора НЕ и казал:-Бе за кво са ти тия чужди езици бре?Тоя като знаеше три езика оправи ли се?
Едит: Туземци сме си, но имаме и доста академици, особенно в тоя форум

Редактирано от - sorry на 28/11/2009 г/ 02:02:52

28 Ноември 2009 02:08
oIo,
За коментара и линка -
За Ицо Стоичков се разправяше, че знаел испански по-добре от български. Ама не щото испанският му наистина е добър, а щото българският му е зле.
Бай дъ уей, някой преди мен досетил ли се е, че никът ти всъщност е стилизирано изображение на фалически символ? Или само ние двамата с теб го знаем?
Айде, че прекалих с пиенето тая вечер.
28 Ноември 2009 02:11
даскале, много ще да му е дребна чучурката на тоя символ Ае наздраве, то и аз съм джаза яко
28 Ноември 2009 02:33
Едит: А за Ицката квито и коментари тук да се плюнчим, той е голям.Много важно, че праска едно към гьотере езиците.Тъп бил не знам си къв бил.Прослави България.Направил е човека 15-20 милиона с два крака и една глава Не глава като на The Spy Говорил с няква кифла в женава на френски, немски и английски и всички трябва да му ръкопяскаме.А кво е направил за България.Кучето се е доказал и може спокойно да се излага още 1000 години. Буенос ночес-Буенос айрес
28 Ноември 2009 02:39
че когато човек е стигнал пред вратите на науката след поне шестнадесет години системно обучение, той няма как да не се справя с copy-paste командите и търсачките, които му отварят достъп до нея.


ако Денков свежда компютърните умения на учените до гореспоменатите елементарности, наистина няма да им е излишно да минат по-задълбочено обучение.
Относно публикациите - правилно е да се качват на вузовските сайтове не само на български и английски, но по възможност и на други езици.
Това съвсем не са малозначни и прости технически средства. Интересните автори ще придобият допълнителна известност и аудитория, а кретените ще проличат бързо. Постепенно ще се създаде добра електронна библиотека от български учени.
Странни вопли в тази статия.
28 Ноември 2009 04:16
Денков,
погрешна теза и грешни изводи, ... за съжаление.
Най-разпространеният език е испанския, наприер, като официален език на брой страни, а може би и по брой на хора, говоримо и писменно, ако се отичата наречията в Индия и Китай, поставяйки го логически, като най-силен и най-влиятелен ! А и защо не !?
Това е едната част от фактологията, другата е, ... че най-сериозните научни доклади се публикуват задължително и на английски, първо ( има едно съюзче "и" ... да не го пропусне някой отечествено наточен критик неядящ повече от 100 г. пуйка).
Друга особенност , която Денков не свързва логически в статията си , което я прави още по-несъстоятелна , е фактът че в компютърните технологии се е наложил съвсем естествено и без никакви международни заговори ... пак английския, за съжаления на наследнците на Рембо, Дьолакроа, Вийон и Наполеон ... чийто език дори напусна полето на дипломацията , "скромно ... по английски".
Свързването на този език ... със САЩ , в случая, ... защото не подозирам че за Англия става въпрос, като "силната на деня", и изводите направени с "определен тон" .... говорят малко за нескрита омраза под формата на раздразнение( Лянча прави изключение , той поне към мен се отнася с открита симпатия , ако не е с апатия).
Още "за" англйиския ... Това е език който има точно толкова технически термина , колкото думи има сигурно в българския езики въобще ( давам ви за примет Любимец 13- д-р Хърсев с неговтие фърст ин - фърст аут (FIFO) или ласт ин - фръст аут (LIFO) или с фискалния резерв или с таксите или т.н. Това е само г-на Хърсева .. нашего, само в една статия и то в няколко изречения !
Да започваме ли с химията и инженерните науки, математиката, физика, теория на полето, аналитични и специални функции , или с биологията, фармацията и хирургията ... с девиации, лимеси , интеграли и диференциали, конволюции, филтрации, трансфорамции, координатни системи, дивергенции , температури, целзии , грамове, килограми, калории, джаули , фаради , мили-, микро-, нано- и пико-, резистори с омове , осветеност с луксове , проценти , матрици, ... а какво да кажат килотоновете и мегатоновете или магнитуда на едно земетресение , а микро и макро рамиките , ами сингуларните образувания или генетичните мутации, геномите и амините, а алкохолите и октаните , ами лифта и ските , а какво остава за мандибулата , церебрален или пък въобще за анализ и синтез !? А, ако попитам г-на Денкова, колко думи започващи с буквичакта "А" в българския език са с чисто български произход ... сигурно ще има да мисли дълго време за да посочи няколко. Може би ... абрихт, атлас, амеба, амтист, армагедон, алиби ... или Алдо Моро, Али Баба или алхимик, албатрос, алфабет, аларма, алегория , алергия , аба, агне, аналог, анацефал, анихилация ... аналгин ? Спирам и няма да влизам в спорове с хора , чиято професия и задъжление е да пишат смислено и убедително . Преди време писах за корпоративния кодекс и само на Лянча му направи впечатление ... Да, г-н Денков , корпоративния кодекс е правило, закон , на една компания , който визира не само професионалните правата и задълженията и не само облеклото , но и начин на поведение , както и начин на формлиране на определни проблеми в една организация. Смешно е , но ... в колежите децата ги учат как да се пишат и бизнес писма , кратко и ясно, използвайки точна терминология, иначе другото си е България в която писмата на ЕС се пишат по един начин , но се четата и интепретират по още няколко, ... най-малко 3-4 различни ! Отделно , че английският език е доста по-точен, в много отношения, от българския, поради малко по-различния начин на мислене. А за сравнение между немския и българския не може и да става въпрос дори. Конете са били много умни , ... се оказа ...
Та така, мога да продължа и с Ален Делон и Ал Пачино, ал-мукабала и ал-джбра , ама до тук, че да си домезим (лат. ... предполагам) с пуйката ... понеже съм реднек (древно гръцки) и пиндос (иврит).
Денков, само не апелирайте да се превеждат операционни системи на български ! Искам да ви предупредя, че това течение в българската "наука" замина преди , има-няма ( типично, нали ?) 20 и кусур (шведски) години в небитието.
На всички сънародници в САЩ - честит ден на Благодарността, с малко закъснение, и на всички мои сънардоници, където и да се намират те, им желая здраве и щастие !


Редактирано от - San De Cannes на 28/11/2009 г/ 07:58:43

28 Ноември 2009 04:40
Може да е смешно като изисквания, но се налага срещу жалката действителност. Хора с много високи длъжности у нас са зле и с компютри и английски, сигурно и сред "старците" в БАН има наблягащи на руския. Всякаква съвременна наука се прави с компютри и английски, и не виждам автора какво е замесил въпроси за официални езици в ЕС и подобни фактори, от които статията е станала на боза.
28 Ноември 2009 04:42
Мноо си го разтегнал , Санчо.
Английският е THE BOSS поради простата причина че Осемнайсти и Деветнайсти век светът е бил управляван от Англия а двайсти - от Щатите.
И още нещо - парите , Санчо . Кой език държи парите ?
28 Ноември 2009 05:08
Колега Денков,
Не мога да повярвам, че Вие сте написали този текст. Толкова е скудоумен, злонамерен и тенденциозен. А навремето - когато ми бяхте асистент - личността Ви излъчваше съвсем други послания. Та - за компютърните умения. Дори вездесъщата ВАК в сайта си е публикувала смехотворни инструкции как докторантът да прави power point презентация за защитата си. Има много ценни съвети - например да не се използват крещящи цветове, защото съветът може да подивее от тях - перифразирам, естествено - и да ви отреже главата. Грамотността при боравенето с пакета MS Office - както и много други неща у нас - са оставени на самотек и доста хора в науката все още възприемат компютъра като усложнена пишеща машина. А отдавна се говори за два типа грамотност: езикова и компютърна. Към проверката на езиковата грамотност на кандидат-докторантите бих прибавил и проверка на уменията успешно да се изразяваме писмено и устно на български език...
Неписан принцип в научните общности е, че международният език в науката е английският. Аз - като франкофон - също трябваше да свикна да си пиша нещата не на френски, а на английски. Dura lex, sed lex. Разбира се, най-лесното е да се добавят и останалите работни езици на ЕС в проектозакона, но все пак универсалният език в научната комуникация е английският. Може и да не ми харесва, но това е положението.

Pragmatika
28 Ноември 2009 05:28
VOCI, мараба !
не забравяй Испания, Португалия и Франция, ... ами Русия е провъзгласена направо за империя пък !
За компютърната грамотност да не говорим, че това вече е задължително и ... ако трябва ще се регламнтира и със закон, защото в България има голям инат ...или социална резистивност ... Ако на Денков му е все едно за колко време може да си извади документ или да му оправят обърканата преписка или рецепта на лекаря, на мен не ми е. Наблюдавал съм сънародници, които се потят пред кафе машина, в посолство, ... по прични следни - незнание на език и техническа неграмотност ... ама в комбинация.
Аз не съм се оплаквал , че художествената и специализирана литература в България се предлагаше в богат избор на руски , нито с избора на майка ми и баща ми да уча френски в училище, език с който в последствие продължих и в института, или с моя личен избор да емигрирам в англйиско говоряща страна с две годишен престой в Германия. Статията на Денков е лоша, ... защото тя отразява НАЧИН НА МИСЛЕНЕ на голяма част от обществото в България ! Тя е израз не толкова на недовоството от английския, като език на "силния на деня", колкото от онази социална съпротивителност , която не искам да я определям пак , защото ще ми се обидят много хора. Истината е в имането и нямането на желание за промяна, точка.
Как не видях такава жалейка в Германия !? Страна в която всеки по-образован човек говореше почти свободно английски ? Какво да кажат швейцарците , както Спайя правилно е отбелязал ?
На Денков сигурно не му е известно, че думичката преводач има значение вече почти само в съда и на някои международни срещи. Тц, не става ! Съвременият човек трябва да владее в добра степен, писмено и говоримо, МИНИМУМ два езика. Няма да си припомняме стари поговорки сега , не е нужно ... Ако пък статията на Денков е политическа , тогава няма логика набъркването на закона ( ако това не е наистина образователен проблем ) ! Както и да е ... Не става и тази статия, ама не става ... та не става !


Редактирано от - San De Cannes на 28/11/2009 г/ 05:43:43

28 Ноември 2009 05:36
Не става , съгласен.
28 Ноември 2009 06:08
Който има амбициите да е нещо повече в този живот, сам е стигнал до заключението, че доброто владеене на английски език и притежаването на сериозни компютърни умения е едно необходимо условие за успех. И сам се е заел да се усъвършенства в тези области, дори професията му да не го изисква. Това се знае най-добре от българските емигранти, които извън пределите на страната си имат амбицията да постигнат повече като научни работници, инженери, доктори и т.н.
В България владеенето на английски е необходимо до ниво да можеш да упътиш някой заблудил се чуждестранен турист, да знаеш да го попиташ в ресторанта какво ще обича за вечеря или да умееш да го посрещнеш на входа на хотела с думите "здравейте, добре дошли". За какво му е на обслужващия персонал да се трепе да учи английски? За какво му са на продавача в магазин (навярно 10-15% от българите упражняват именно тази професия) специални компютърни умения, след като практиката изисква от него правилно да вкарва данните в касовия апарат?
28 Ноември 2009 06:22
PS: Прочее - насладете се какви ги пише всезнаещата и всевиждащата Висша атестационна комисия:
Препоръки:
• Общият брой на слайдовете трябва да бъде съобразен с това, че времето за докладване трябва да бъде около 20 мин.
• Фонът на слайдовете трябва да бъде неутрален.
• Размерът на буквите и цветът на надписите трябва да бъде такъв, че същите да могат лесно да се четат.
• Използваните цветове трябва да са от една и съща гама.
• На всеки слайд трябва да има както топли, така и студени цветове, като първите трябва да преобладават.
• Ако слайдовете се появяват с някакъв ефект, то той трябва да бъде по-обикновен и еднакъв за всички слайдове.

Препоръката за цветовете е просто трогателна...


Pragmatika
28 Ноември 2009 06:43
Разбира се че без владеене(да четеш!) на английски и ползване на компютър съвременна наука е невъзможна.
Но това важи и за "изкуфялите старичоци", както министър Дянков сполучливо ги наричa, в БАН и други научни институти.
Aко те досега не са придобили такива уменения то те трябва да се уволнят!
28 Ноември 2009 07:02
Писане и публикуване на чужд език е много трудно а е и ненужно.Нищо лощо да има и преводачи.
Но четене и перфектно разбиране на английски е задължително за всеки които се занимава с наука.90% от изследванията се публикуват на английски.
За безусловното ползване на компютър от научни работници коментарите са излишни!
28 Ноември 2009 07:28
И аз не намирам нищо лошо в посочените изисквания за научни степени. Даже ще бъдат бариера срещу напъните на институтчетата да си произвеждат учЕни на местно равнище. Освен това, вече е редно разни недоразумения в научната сфера да млъкнат, та ако ще да е и поради факта, че могат да напишат рецензия само на български. Ма можели да ползват преводачи! Е могат разбира се, ама то от всеки завършил английска филология не става преводач на философски, правен или друт текст. Та ще се поизпотят мижитурките от вида "заварено положение". По-ненормално на мен ми се вижда при докторантските изпити да не се зачитат сертификати от типа "Кеймбридж" и да се подлагат на нашите си изпити да се преведат незнам колко си странички специализиран текст.
Накрая, не ми се вижда уместна метафората "племето на учените". Племенизацията аз я схващам като самозатваряне на общността.
28 Ноември 2009 08:03
Прав си авторе, то и Б.Б. е доктор в науката, ама не зная да е полагал изпит по английски и да си е публикувал дисертацията, написана в МВР...може би щото е дълбоко секретна!! На ти сега нАучни степени и образованост!!
28 Ноември 2009 08:10
Тук всички пишат за нуждата от това занимаващите се с наука да знаят добре английски. Какъв е % на занимаващите се с наука в България? Клони към нула, с тенденция скоро да стане кръгла нула. Не ви ли казаха, че няма нужда от БАН? Наука ще се развива единдтвено в университетите, там където дипломи се купуват срещу 5-6 хилядарки.
28 Ноември 2009 08:22
като видях филипов сина на гриша филипов какьв учен е и ми побеляха косите
с неговият руски и номенклатурски произход
какьв вожд какьв хубав човек на института за космически изследвания дето ходи по екстрасенси
28 Ноември 2009 08:29


и трябва ли всички да учат немски, френски, италиански и фламандски

Спаят нещо се е объркал.
Но това е естествено, не е лесно да мислиш на английски.
Куриозното е, че след него никой не е забелязал заблуждението му. Надявам се това да не е последица от унификацията, срещу която пише Денков. [/b]
28 Ноември 2009 08:41
FL
[Златен]
от Bulgaria

Общо мнения: 7493
Скрий: Име, IP

Разбира се че без владеене(да четеш!) на английски и ползване на компютър съвременна наука е невъзможна.
Но това важи и за "изкуфялите старичоци", както министър Дянков сполучливо ги наричa

Едва ли Дянков ги е нарекъл "изкуфяли" , ама не искам да отварям работа на sybil !
Тук Pragmatika спомена нещо , което остана незабелязано - той е франкофон , но му се наложило да научи английски !
По-възрастните форумци ще си спомнят , че при социализма в училищата се изучаваха френски и немски , и много рядко английски !
Едва към 1964-65г започнаха да се откриват езикови гимназии с английски език - поне в моя град беше така .
Или българите над 45-55 години са изучавали ПРЕДИМНО френски и немски и едва от 1989г започна "масовото" изучаване на английски в училища и курсове .
Така , че споменаването на английският не е случайно или излишно .
За компютърната грамотност - макар и с висше образование , едва през 1995г на 45г. имАх възможноста да "пипна" компютър , въпреки упоритите ми напъни от 1986 г. да се запиша в курсове за компютърна грамотност било към Домът на Техниката , било към Домът на инженера .
Или отново 45-55 годишните "старчоци" в болшинството си не владеят компютъра , компютърно неграмотни са . А на тази възраст тепърва да изучаваш чужд език и компютърна грамотност паралелно с научната си дейност едва ли е много лесно и леко !
Имайте уважение към по-възрастните научни работници , незавършили английска гимназия или курсове по английски , както и достъп до компютър !
Може да са "старчоци" , но това не ги прави автоматично "изкуфяли" !
28 Ноември 2009 08:45
Пустият му английски!
Като какъв учЕн може да бъде некойси, който не знае английски?
Ми то същото като лекар без латински.
Едно време учените хора са си кореспондирали на латински и
нема случай некой да е рипал срещу този ред като др.Денков.
28 Ноември 2009 08:49
А бе някои забелязахме, ма кво да му придиряме. Фламандски, реторомански - все в ..... Европата.
28 Ноември 2009 08:52
Това, че Краси Черничкият е
АСПИРАНТ на ректора на Свищовския (Прости Господи!) университет,
очевидно не тревожи нАучните среди.
Изискването за какъвдае английски и каквадае компютърна грамотност
е простичка оценка за нивото на аспирантите в гоцевината.
Краси Черничкият - PhD in book-keeping.
В нашата родина буккийпинга си е вишо!
28 Ноември 2009 08:59
Човек като чете статията и постингите ще си каже, че в България е бъкано с учени. Мисля, че бъркаме реалността с мечтите. Не виждате ли, че всички кадърни момчета и момичета след навършване на 18-годишна възраст най-скоропостижно се изнася от татковината? Тук те нямат никакъв шанс да вършат това, което желаят.
28 Ноември 2009 09:00
Станышев Сергей Дмитриевич.
"Система служебного продвижения высших гражданских чинов России и ее эволюция во второй половине XIX века"
Тоька на русскам язъйке.
28 Ноември 2009 09:08
Don , не е фламандски , а е реторомански четвъртият официален език в Швейцария. Забелязахме , ама ча па за таквиз подробности ли ще се ловим , както спомена смпли.
28 Ноември 2009 09:52
Дон Хуан(Карлос Кастанеда) казва:-
"Силата зависи от вида знание, което човек притежава.Какъв е смисълът да знаеш безмислени неща?"
28 Ноември 2009 10:01
От цялата дандания около мюрето "знаене/незнаене/поназнайване" на английскиот язик, всичкото дуня изпуска основното: Владеенето на български език!!! Българският език липсва на българските учени!!!!! Зад наукоподобни и завъртяни (изкилифарчени) построения се крие вопиюща неграмотност - професионална и личностна. А ние сме тръгнали да оплакваме английцкия на н`знам кой/я си - много важно... Как ще да преподава на студенти? И на какво ще ги научи? В главите им празно та дрънка, а ние - английски та английски. "Българският език, глупако!" (Да ма прощава клинтъновият сътрудник ... )

28 Ноември 2009 10:21
Няма как в голямото село да не се разбираш с хората по махалите.
Но аз искам да поставя друг, макар и сходен пробме. Познаването или "познаването" на компютъра от младите.
Ние сме приели като аксиома, че те са свързани с компютрите и са факири по тях.
За съжаление, оказва се, че само ползват компютри за игри, чатове, забава. Нищо практическо! Нищо целенасочено! Нищо перспективно!
Умението бързо да се чати или минава от ниво на ниво - какво допринася за изграждането на професионалист в която и да е област?
Все пак, компютърът трябва да е СРЕДСТВО за работа, а не само за забава. Средтсво не повече от мотиката. Защото работи човекът - работи с мозък и знания, използва компютъра, а не му се отдава.
Подобно е положението със знаенето на езици. Децата владеят доста добре английския - гледат филми без субтитри, превеждат /не, че има какво толкова да се превежда, сал едното фъкане е/, но...Но не умеят да мислят или говорят по роден или чужд език. Език пак е средство за изява, инструмент. А невладеещият един език - своя, родния, не владее и другите.
Просто получава и дава информация, не умее да разсъждава и гради смислени текствое. Не говоря за литературни, говоря за комуникационен текст.
Впрочем, и една бележка-наблюдение. Английският е език на информацията, българският на душата.
Бърз пример. На английски при вида на празна стая се казва, че ноу боди, няма "тяло", на български - няма жива душа.
Извинете, работа! По-късно.
-----------------------------------
Блогът на Генек

28 Ноември 2009 10:59
Като какъв учЕн може да бъде некойси, който не знае английски?

28 Ноември 2009 11:22
Направете два експеримента.
Дайте написана книга на английски на незнаещ английски.
Дайте научна книга , написана на български на необразован.

Ефекта един и същи.Българският и английският стават иноземни.
Да продължим експеримента.
Можеш да намериш преводач , даже се механизира и машинизира превода.

Когато обаче нямаш познание в главата , написаното на български остава иноземен език.

Компютъра не е средство.Компютъра е машина. , но за да трансформира интелектуалната енергия с нов по-висок КПД , в нова интелектуален продукт , първото условие е да е наличен интелектуалният потенциал , да се решава интелектуален проблем.
В пипето , в пипето на многото необразовани туземци , там е проблема.А най големият проблем е , че пипето днес е демонстративна функция на чекмеджето с пари , на позицията във властта , но не е функция на съдържанието във високите тавански помещения на човека.

Историческият опит е известен.Едно средно голямо село , това е представлявала някогашна Атина.Освободена от робството на абсолюта и авторитета е създала историческа плеяда от титани на мисълта.Какъв кратък и колко щастлив исторически миг.
Гледайте Нова телевизия , няма страшно , ще ставате от туземци по-големи туземци , в промиването на мозъците и в необразованите е истината.Истината защо България я рисуват и възприемат като клозет?

28 Ноември 2009 11:36
Crime, Law, and Social Change 23: 157-162. 1995

ACADEMIC GANGS

Thomas J. Scheff

Criminologists have proposed that patterns of behavior in youthful gangs can be understood in terms of what they call "the code of the streets," as in Anderson (1994). The code is a set of understandings

between gang members which help them meet both their material and emotional needs. In this essay I describe the codes of academe, the understandings between professors in gang-like groups that

function to fulfill their needs.

Most academics belong to one or another group called "a school of thought" or a specialty. For example, a large group of academic psychologists consider themselves to be behaviorists. These academics

are loyal to the strict code of behaviorism which bands them together in thought, feeling and behavior. In addition to membership in a specialty, all academics are also members of a super-gang or clan, the

discipline. The clan of the behaviorist gang is the discipline of psychology. Disciplines are the most powerful units in the university, which is in most ways not a federal system, but a confederation of

sovereign disciplines. Although there are academics who belong to no gang, all belong to a clan. Training in all cases and workplace in most takes place in a department, which is always an outpost of a

particular discipline.

Since the code of academe is generated by the conditions of modern university life, I believe that it applies equally to all disciplines, the hard, soft, and non-sciences. Even though the physical and biological

sciences are rich beyond the wildest dreams of the social sciences and the humanities, their codes and practices are remarkable similar. Somehow in the similarities of departmental existence, and in the

interminable committee work that haunts the days and dreams of every professor, the torch of gang and clanship has been passed to most academics, whatever their persuasion.

Just as members of street gangs earn most of their livelihood from theft, academics gain most of theirs from careers. Being a member in good standing of a gang and a supergang is crucially important for

advancement of one's career. There is little chance of advancement in the academy without hard work, but flaunting membership in gang and clan can certainly supplement or even substitute for talent and

intelligence. Clearly and repeatedly showing one's loyalty to these groups can be most helpful in obtaining research grants and acceptance of publications, twin lifebloods of the academic career. Turning

out Ph.Ds who are flagrantly loyal to one's gang and clan brings respect, but is not mandatory.

The relationship between gang membership and career is obvious enough for most academics. There are rare exceptions in which career advancement is produced entirely by the originality or importance

of one's publications. Of course talent as a teacher is unrelated, or even negatively related to advancement. But in the typical instance, one's writing is judged by a jury of one's peers who are unable or

unwilling to recognize originality and importance, especially if it is expressed in a form that is more complex or difficult than their own work. They are taking valuable time out of their busy lives to serve on

the jury, and are not liable to spend undue time with difficult cases.

In the typical case, therefore, gang or clan membership gives rise to a short circuit around the laborious method of judging each case on its merit. For advancement and those grants, fellowships and other

financially rewarding projects which require testimonials, one develops a reliable string of fellow gang members who will give one's self and one's project their wholehearted endorsement. These

endorsements may depend in part on the merit of the case, but the most powerful determinant is most often a sense of loyalty to a fellow gang member.

Gangland endorsements may sometimes be given out of a sense of self-gain; in promoting a fellow gang member, one is also helping one's own cause, a daisy chain. More usually, the endorser sincerely

believes that the candidate has the stellar qualities endowed in the letter of recommendation; his or her judgment is more or less obliterated by a fierce sense of loyalty to the code of the gang.

Many grant applications are judged by an anonymous jury of peers, who will not recognize the identity of the candidate. But gang and clan membership plays a role here also. The artful candidate for a grant

designs the proposal in a way that unmistakably signals loyalty to a particular gang or clan. If you are a member of the psychoanalytic gang, your proposal cites Freud frequently and fulsomely. This tactic is

risk-free if you know that the jury will be all fellow gang-members. But even if not the case, you can hope that most of your peers will yield to the judgments of your fellow gang or clan members who

happen to be on the jury, as frequently happens.

The loyalty of academic gang members to each other and to the code of the gang is easily as fierce as that of street gangs. It is fortunate that academic gangs use words and not bullets, or the homicide

rate would be at least as high as that of street fighters.

Although the way in which gang membership in the academy functions for material gain is straightforward, the way it brings emotional rewards is less clearly understood. In what way does gangland

reliably produce feelings of well-being? To understand this point, it is necessary to realize that we live in a civilization in which it is difficult to obtain secure and rewarding relationships to others, even under

the best of conditions. The continuing climb of the divorce rate is one sensitive indication of this fact.

In most of its aspects, the professor's job is an exceedingly lonely one. The bulk of his or her time is spent alone, conducting research or writing. Contact with students and colleagues takes up only a small

portion of the daily round, and is usually limited to the business at hand. Meeting graduate students, who get more frequent and personal attention than other students, is also mostly business. Although it

sometimes occurs in isolated pockets of friendship, there is little camaraderie in laboratories, libraries and offices. Without the fellowship of gang and clan, most professors would be entirely alienated in

their work life.

Professorial work is isolating from fellowship in a way that may be quite unique. The professor's basic task is to discover new and often highly specialized knowledge. Acquiring such knowledge is not only

important for careers, but in most cases, becomes the central focus of the professor's work life, and not infrequently, his or her whole life. One's work becomes the key element in one's identity. Acquiring

esoteric knowledge is profoundly and perhaps unavoidably isolating, since there is seldom any one to share it with. The more successful the search, the more burdened one is with knowledge that

disconnects one from others, virtually all others. One's publications, like the strands of Walt Whitman's noiseless patient spider, sometimes find anchors, but they are few and often far away.

The emotional function of the gang and clan is to remove the crushing burden of isolation created by esoteric knowledge. Especially in the social sciences and humanities, there is seldom a clear sense of

real world problems that can serve as a center of communal interest. In essence, academic gangs and clans create an artificial but highly involving round of problems and practices that provide a sense of

unity among members. Members can hardly communicate with each other about their individual, specialized interests, but they can work together in harmony with the problems and diversions of their gang

and clan. These problems and diversions create a community; without them, stark division and separation.

Given the emotional and material needs of professors, much of what goes on in teaching and research becomes a ritual whose main focus is on maintaining gang and clan identity. Given this mesmerizing

focus, gang and discipline rather than real world issues take pride of place. This idea explains most of the more obvious scandals in the academy, and some that are not so obvious. It completely explains

the shocking distance that most professors maintain from their students, especially undergraduates. The center of the lecturer's interest is in problems of his or her specialty and clan, which mean nothing to

undergraduates.

One example of the intellectual dominance of the clan is provided by the way in which mathematical models have become the central focus of modern economics, even though they have proven to be

useless in dealing with real world problems. The absence of empirically verified economic knowledge has been recently attested by the shockingly bad advice economists gave to Russia and the other

countries formed from what was formerly the USSR and its satellites.

Another example is the continued preoccupation of academic psychologists with laboratory experiments using a captive audience of undergraduates as subjects. Although it has long been clear that the

kind of knowledge generated by such studies is useless for educators and clinicians or anybody else, there is no sign of abatement.

A final example is the current fad of postmodernism, which has swept over the humanities like a plague. Its originators, authors like Derrida, demonstrated that if you remove a verbal statement from its

context, its meaning becomes so ambiguous as to be undecidable. This proposition is true and even important, so long as the clause about context is kept in mind. It reminds us that verbal expressions in all

ordinary languages are multi-valued and therefore completely context dependent: only artificial languages like algebra and computer programs are without ambiguity and therefore contextually invariant.

The postmodernists, however, have ignored the qualifying clause, generating a tidal wave of research which assumes that complex verbal statements are undecidable, which is absurd. Although there are

frequent misunderstandings in ordinary language discourse because of the ambiguity of its verbal parts, it is also often understood, even if the form of discourse is complex, as in aphorisms, allegories, and

jokes. Capable users of language remove ambiguity by relating verbal expressions to their context. Postmodernism is a mountain created without even a molehill. It is a mere conceit, having no basis in reality

or scholarly value.

The premises that form the basis of behaviorism, postmodernism and other academic gangs, and the reasons for the stark separation between the disciplines, are usually so transparently trivial or absurd

that they suggest a linkage to emotional needs. The more absurd the premise, the clearer that membership is a matter of sheer loyalty, rather than meeting pragmatic or material needs. Gang and clan

members are therefore assured of each other's loyalty regardless of how the perspective promoted by the gang fares in the real world.

The disgrace that has befallen world communism with the dissolution of the USSR and the Eastern Bloc has left the academic gang of Marxists unscathed. Few of them have so much as blinked at the

ignominy that has fallen on their perspective. Security for one's attachments is not easy to come by in our age. The divorce rate for professors is highest in their social class. In a world where secure

attachments to others are tenuous at best, the gang and clan member's loyalty hovers on being eternal.

The isolation imposed on professors by their search for specialized knowledge may explain why so much of gang and clan identity is negative in character. Physicists like to say that there are only two

kinds of chemists: physical chemists and stinking chemists. Professors of the humanities pride themselves that they are not tasteless and insensitive like scientists. The power in the social sciences resides

in the quantitative, number-crunching wing; quantitative social scientists take consummate pains to demonstrate that they are not soft like the humanists. Sociologists are not sure of what their subject

consists in, but they are quite certain what it is not: psychological. They abide by "structural" (collective) approaches, and dismiss any attempt to include psychological elements as "reductionist." These

terms have little real rationale or even meaning; they are no more than emblems of loyalty to the clan.

If group loyalty and attachment is the main emotional satisfaction found in gang membership, then negative identities make sense. For a gang or clan to attempt a positive definition of their identity risks

wholesale divisiveness and disunity, because of each professor's quest for specialized knowledge. Bashing, and much worse, ignoring other gangs and clans is a risk-free way of maintaining unitary

groups.

In this atmosphere, academic jargon plays a central role in signaling loyalty to the gang or clan. Some terminology is based on thin air, having no empirical foundation whatever. Psychoanalytic concepts like

id and superego have never been defined, neither by Freud nor by any of his followers. Their usage as vague and flexible metaphors continues to confuse both writer and reader, but has a life of its own.

The system of diagnostic classification created by the American Psychiatric Association has been shown to be arbitrary and without scientific basis, but little complaint has been raised against it by

academic psychiatrists. These classifications are elaborate fictions which function almost entirely as testaments to gang and clan loyalty.

The long survival of the Linnaean system of classification in botany is a more subtle example of jargon whose function is mostly a signal of loyalty. This system is entirely descriptive and atheoretical, based

only on the outer appearance of plants, rather than a theory uniting form and function. (The periodic table of the elements, since it is based on atomic theory, is a counter-example). For this reason, every

major discovery of new species rattles the entire scheme. It has been long noted that traditional reified classifications are unduly attractive to academicians. Perhaps their role as badges of loyalty to the

gang and clan explain their durability.

Is there any way out of the morass of gangdom and clandom? The problem is not an easy one, since gang and clan loyalties are so closely tied to members' identities. Perhaps one direction would be to train

future professors in a broader way, paralleling contemporary reforms in medical education. Stretching graduate training to include both interdisciplinary and a general education could have a both an

emotional and an intellectual benefit. Such a move might allow professors to talk to each other across specialties and disciplines, and even have a word or two for students and the general public. Cross-

talk of this kind would lessen the alienation that makes gangs and clans all but irresistible.

Broadening graduate education might also have an intellectual benefit. We are in an era of hyperspecialization, in which professors know more and more about less and less. As most of the important

discoveries in our time have shown, hyperspecialization is intellectually as well as emotionally crippling: The Double Helix (Watson 1980) should be required reading for all graduate students, not just those in

biology. Dispersing academic gangs may be a more difficult problem than dealing with street gangs, because it is hidden, but it can't hurt us to at least discuss it openly.

References

Anderson, Elijah. 1994. The Code of the Streets. Atlantic Monthly, April.

Watson, John. 1980. The Double Helix. New York: Norton.
28 Ноември 2009 12:10
San De Cannes, Даскал Цеко!
И аз съм страшно изненадана от автора. И отново се чудя - това платена (насилена) тенденция ли е или вкупом всички, на които се дава достъп за публикуване във вестника, по случайност, как ли пък се е случило, все на една линия с новите "идеи" за разруха на образованието и науката. Това, че критикува дребничката подробност по езиците, за мене не прикрива факта, че и този човек подкрепя самопроизволното самопроизвеждане на самодоктори. Трябва да ви е срам от това, Денков!
И малко по темичката за езиците - когато си писах дисертацията, и аз исках да я пиша на английски, че ми е по-лесно. Първо - нямаше да се налага да си превеждам части от публикациите, а щях направо да използвам текстовете, и освен това терминология на български в голямата си част няма. Официално получих отказ. Както и да е, бая се озорих с превода на три различни термина: shift, drift и offset.
28 Ноември 2009 12:18
Добре написано, в точното време, и в точната газета.
Само де си е чистак..."удар под кръста"!
Спайки го е "заметил", ама така и не разбрах що му се подиграхте.
"Многоязичните" са благословени люде! Не знам...от Господа ли са помазани, от извънземните ли..
Нов "Вавилон"?!
Друг път..
Неразбирателството между людете, го има дори и на един Език!
Колкото и да е Свещен..
Македонците като пример са ни самодостатъчни..




28 Ноември 2009 12:26
C.S.I.M.за разлика от БАН, тук във форума сме баш добре с ингилизкия, така че си дръж "поведенческия код на подрастващите на улицата" на английски вкъщи, а тук, ако обичаш, пиши на кирилица!Ще те ботнат, ама хайде, че си нов!!
лек ден или ако предпочиташ-have a nice day!
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД