Шоуто "Еврокомисари" приключи вчера с жизнерадостен кадрил. С приклякане, поклони и въртене новите членове на Европейската комисия най-сетне си намериха местата. Веселият ефект дойде като контрапункт на сериозния тон, с който авторитетни медии от месеци прогнозираха коя страна какъв пост ще получи. Чрез загадъчно мълчание председателят на ЕК Жозе Барозу даваше свобода за всякакви импровизации. Неговата поява в края на действието целеше да разведри европейската публика, която бе започнала да се чуди кога свършва спектакълът.

Най-интересно за нас бе изпълнението на българския кандидат-комисар Румяна Желева, която на репетициите пред огледалото смени няколко роли, за да си избере най-подходяща. Поради широкообхватния си талант тя не можа да се ограничи с една и пожела няколко. Какви бяха шансовете й? Оказаха се нарастващи, защото Барозу й измисли неподозиран ресор - международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи. Тя ще е като пожарникар на Европа, който ще тича на помощ и на нуждаещи се в други части на света. Премиерът Бойко Борисов, който познава пожарникарския дълг, навярно е приятно изненадан от оказаната на България чест.



Желева бе заложила на три роли:



"енергетика", "разширяване" и "регионално развитие". Борисов прецени, че третата е твърде претенциозна, защото е съчетана с управление на една трета от бюджета на Евросъюза, и я отписа. Остави я на други държави, които не само вече бяха доказали, че могат да контролират европейските фондове, но и са построили поне една цяла магистрала - нещо, което не се удава на България.

Правителството до последно смяташе, че шансовете му за "енергетика" и "разширяване" са най-големи. То разчиташе на факта, че кандидатства с жена, а женската група само допреди седмица се състоеше едва от три кандидатки. Барозу бе подложен на унищожителна критика, че е на път да наруши равновесието на половете. Това качваше самочувствието на Желева и тя заяви преди дни, че няма да приеме който и да е пост, защото смяташе, че желанията на дамите ще бъдат разгледани с предимство. Барозу отчаяно увещаваше страните, които изчакваха с кандидатурите си, да му пратят жени. Така накрая докара бройката до девет и това вероятно бе станало с обещания за определени ресори, което за Желева означаваше, че се е наредила на сергия с пробрани ябълки.

Освен това в борбата за енергетиката се включи не много джентълменски и



кандидат от тежката категория,



какъвто е германецът Гюнтер Йотингер. Неговата страна отстъпи индустрията на Италия, но в замяна поиска да контролира енергийните потоци. Съревнованието на Желева с него можеше да предизвика зрителско оживление, защото трябваше да се изиграе етюд кой как би предотвратил нов спор между Русия и Украйна за природния газ към Европа. България, например, разговаряше напоследък с Москва по енергийните въпроси, изпадайки в дълбок размисъл. Вторачена в пъпа си, тя произнасяше нечленоразделни звуци и се чудеше в кой ъгъл на сцената да се скрие.

За разлика от тази роля "разширяването" ни даваше възможност да изградим многопластов образ. Чехът Щефан Фюле, който го пое, изглежда направо тривиален в сравнение с недооценения български талант. Представете си: България съветва другите кандидатки да не бъдат като нея, за да станат годни за членство в ЕС. Иначе разширяването би спряло окончателно. И комисарят би останал без работа. Можеше да се получи ефектно



сценично раздвояване на личността



- нещо като монолога на Барозу спрямо бившия премиер Сергей Станишев. Първо го наказа чрез спиране на фондовете, а след това го похвали, че бил лоялен. Зрителите имаха свободата да изберат коя роля му приляга и така да се почувстват съавтори на представлението.

В този дух най-изобретателен се оказа левият френски всекидневник "Либерасион", който завчера почти се обзаложи, че Барозу би дал на България ресора "правосъдие и вътрешен ред". Точно в този сектор страната е под специално наблюдение чрез т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка. На всеки шест месеца Брюксел й пише доклади с оценки доколко се е научила да спазва законите и наказва ли нарушителите. Ако ни бе дадена тази роля, щяхме да покажем на цяла Европа какво се казва конфликт на интереси, т.е. как една държава контролира и наказва себе си.

Сега обаче няма да се занимаваме със себе си, а ще помагаме на другите, щом изпаднат в беда. Вярно е, че ни отреждат роля в резерва, защото новосъздаденият за Желева ресор не е самостоятелен, а е придаден към "външното министерство" на ЕС, чийто титуляр е британката Катрин Аштън. Т.е. Желева е нещо като делегиран (младши) министър без портфейл. В предишното българско правителство такава роля играеше министърът по европейските въпроси, делегиран към външното министерство. Премиерът Бойко Борисов сметна поста за излишен и го закри. Той закри и сходното Министерство на бедствията и авариите, защото разпилявало капацитет.

Малцина са подозирали



колко прозорливо



е било неговото решение. Вместо да харчим оскъдния си бюджет за такъв министър, най-добре е да го назначим на европейска издръжка. Докато бди за спокойствието в света, Желева ще хвърля по едно око и към България. "Аз мисля, заяви тя, че това ще бъде много тежка работа, защото кризи непрекъснато има - всички наводнения, цунами, и за международното сътрудничество много се радвам, защото моите отговорности ще са за държави в Азия и Латинска Америка, което е добре, защото в Азия кризата почти не се е отразила. Аз мисля, че там всички европейци, включително и ние, българите, ще можем да намерим по-добра реализация, отколкото сега. Надявам се моят принос в това отношение да бъде съществен." Финална реплика, достойна за спектакъла.