През последните години възприемането на ислямския свят от Запада се определяше от теорията за сблъсъка на цивилизациите. Наистина ли Западът и Изтокът се разделени, или ислямският свят все пак е способен да се променя? На този въпрос се опитва да си отговори руският журналист Игор Федюкин в сп. "Комерсант Власт". Той припомня, че консервативните кръгове в САЩ се противопоставиха срещу изучаването на стволовите клетки, защото го смятат за аморално, доколкото понякога при тях се използват като материал човешки ембриони. В същото време изследователският фонд Iran`s Cord Blood Bank, създаден през 2003 г. в Иран с благословията на върховния духовен лидер аятолах Хаменей, задели $2.5 млрд. за изследване на стволовите клетки. Според шериата първите три месеца след зачеването ембрионът не се счита за човек.

Последната книга на американско-иранския политолог Вали Насър се нарича "Съдбоносните сили: развитие на новата ислямска средна класа и какво значи това за света". В нея той посочва, че съвременният Запад с неговата демокрация и капитализъм е започнал да се формира в епохата на Реформацията, а по онова време европейците изобщо не са се отличавали с религиозна нетърпимост. Германия, Англия, Шотландия и Ирландия са били опустошени от кървави религиозни войни. Северноамериканските колонии в първите десетилетия от съществуванието им, да не говорим за швейцарската Женева, крепостта на калвинизма, са били истински теократични държави, които със своите правила напомнят не дори Иран, а Афганистан по време на талибанския режим (1996-2001 - бел.ред.). Въпреки това именно Англия, Холандия, Швейцария и новите английски колонии твърде бързо се превърнаха в най-толерантните, най-демократичните и най-откритите страни от Запада. Според Насър това се дължи на бурното развитие на капитализма, което е предопределило и еволюцията на наложените в тях обществени норми. Прието е да се смята, че развитието на капитализма е станало възможно благодарение и на наложената там протестантската етика - уникална система от ценности, която поощрява трудолюбието и предприемчивостта. Именно с недостига на тези ценности често се обяснява изоставането на капиталистическото развитие в католическите Испания и Италия, да не говорим за православната Русия и мюсюлманския Изток. В исляма например няма нищо, което да е принципно несъвместимо с капитализма и демократичните свободи.

Насър смята, че в момента много мюсюлмански държави преживяват нещо подобно на трансформацията, през която е минала Европа през XVII-XVIII век - с бързи темпове се развива капиталистическата икономика и се формира средна класа. За отбелязване е обаче, че тази тенденция не е последица от целенасочени опити за модернизация на мюсюлманските страни. В миналото реформите са били налагани "отгоре" - по нареждане на шаха или диктатора. Така е възникнала малка прослойка от прозападна интелигенция, но като цяло обществото не се е променяло. Сега обаче трансформацията върви "отдолу" и се разпростира сред широки слоеве от населението. Средностатистическият бизнесмен в някоя турска провинция си остава правоверен мюсюлманин, което изобщо не му пречи да си сътрудничи с европейски компании. Той е заинтересован от развиване на



контактите, а не от изолацията



на страната си. Насър е убеден - развитието именно на масовия капитализъм и формирането на средната класа коренно ще променят ислямския свят в следващите няколко години. Според него главното препятствие за по-нататъшната еволюция на мюсюлманските държави е не самата ислямска религия, а корупцията и твърде голямото присъствие на държавата в икономиката.

Друг е въпросът, че капитализмът и демокрацията, естествено, ще бъдат с ислямска специфика.

Насър обръща внимание по-специално на бързия растеж на "ислямските финанси" - банки и инвестиционни фондове, които правят бизнес в съответствие със законите на шериата. При това правоверният мюсюлманин не рискува да наруши забраната върху лихварството и да се озове в ситуация, когато парите му ще бъдат инвестирани в нещо непристойно - производство на алкохол или строителство на казино. По данни на Насър последните години "ислямският финансов сектор" е нараствал с по 15-20% годишно и към 2010 г. ще достигне $1 трилиона, както прогнозира и компанията McKinsey&Co. През 2007 г. в Иран ислямските финансови активи (отговарящи на изискванията на шериата) достигнаха $155 млрд., в Саудитска Арабия - $69 млрд., в Малайзия - $65 милиарда.

Работата обаче не се ограничава до "ислямските финанси". Бурно се развиват ислямската мода, специалните курорти за религиозните мюсюлмани, телевизията. Египетската столица



Кайро - мюсюлманският Холивуд -



снабдява целия регион с филми и сапунени опери. При това, предвижда Насър, законите на капитализма неизбежно ще "разводнят" строгите изисквания на религията. Автосалоните ще могат да се афишират като "ислямски", но все пак те ще трябва да търсят печалби. Затова, вместо да кредитират купувачите, както правят колегите им в западния свят, те продават колите на разсрочване, но увеличават цената до сума, която в други условия биха получили като процент върху кредита.

Разбира се, най-интересният въпрос е ще може ли да се изгради "ислямска демокрация" по аналогия с "ислямската икономика". Ако се съди по проучване в 10 мюсюлмански държави през 2008 г. на "Галъп", самите мюсюлмани смятат, че това е напълно възможно. Анкетирани не само че определиха демокрацията като една от най-привлекателните черти на западното общество, но и се изказаха за въвеждане на демокрацията в собствените им страни. Любопитното е, че радикалите, които според "Галъп" оправдават 11 септември и имат отрицателно отношение към САЩ, подкрепят демокрацията по-силно от умерените мюсюлмани. 50% от анкетираните радикали са съгласни с твърдението, че "движението към демокрация ще спомогне за развитието на арабско-мюсюлманските общества". Докато при умерените този показател е 35 на сто.

Става дума обаче за



особен вид демокрация -



базирана на законите на шериата. В Египет и Пакистан над 60% от участниците в проучването са заявили, че шериатът трябва да бъде единственият източник на правото, а 20% - един от тези източници. Но окачествяването на шериата като водещ източник на правораздаването не отрича основните свободи. Цели 94% от анкетираните в Египет и 93% в Иран заявиха, че ако зависи от тях, биха включили в конституцията на своите страни гаранции за свободата на словото. В повечето страни значителна част от участниците му са подкрепили и свободата на събиранията и дори на религиозните убеждения.

Ще се сбъднат ли прогнозите на Насър? Настина ли развитието на капитализма и формирането на една средна класа ще преобразят ислямския свят? Разбира се, днес не може да се отговори на този въпрос. Религиозността едва ли е несъвместима с демокрацията. За сравнение през 2006 г. в САЩ 46% от гражданите са смятали, че Библията трябва да бъде един от източниците на правораздаването, а 9% са смятали, че тя трябва да бъде единственият му източник. Отделно 42% от анкетираните в САЩ - колкото и в Иран - са отговорили, че религиозните дейци трябва да вземат пряко участие в изработването на конституционните принципи.

Засега е важно, че от тезата на Насър следва заключението, че САЩ трябва да се откажат от конфронтационния си подход към ислямския свят. Естествено, че трябва да се реагира на конкретни предизвикателства и заплахи, но Насър пише в пряк текст, че е неуместна политиката на сдържане спрямо исляма (по аналогия на същата политика спрямо комунизма). Между другото наскоро Насър бе назначен за старши съветник на специалния представител на Белия дом в Афганистан и Пакистан Ричард Холбрук.



Ислямският свят не е нещо застинало



Може ли мюсюлманите да кажат "Честита Коледа" на своите приятели християни?, запита наскоро Би Би Си. Впрочем този въпрос се разисква между мюсюлмани, които са привърженици на ислямския радикализъм, и група от мюсюлмански учени, които изнасят лекции във Великобритания с призиви за търпимост между религиите. И в двете групи има много млади хора. Подобен дебат между млади мюсюлмани е бил немислим преди две десетилетия. Днес обаче много младежи, изповядващи исляма, влизат в интернет да търсят духовни напътствия. И това, което те намират в киберпространството, често шокира. "Не чествайте техните (на неверниците) празници по какъвто и да е начин. Това означава, че одобрявате празника им и че не ги отричате", съветва известен сайт на ислямската нетърпимост.

Проповядването на религиозната нетърпимост е патент на фундаменталисткото саудитско течение уахабизъм, чиито теолози доминират в киберпространството. (Уахабизмът е школа и течение в ислямската религия, проповядваща връщането към ранния ислям от VII-VIII век - бел.ред). То се финансира от петродоларите и е подпомагано от армия от схватливи компютърни програмисти, превърнали интернет в крепост на най-радикалните и нетолерантни форми на исляма.



За мюсюлмански общности на Запад,



които искат да се интегрират в обществата, в които живеят, разпространението на този светоглед предизвиква сериозна тревога. Теолози от религиозния университет "Ал Азхар" в Кайро изнасят проповеди в британските джамии, които ще се превърнат в онлайн книга с фатви, съвети и напътствия, които се противопоставят на саудитския уахабизъм. "Ал Азхар" е вторият най-стар университет в света след Нанкинския в Китай. Той бе водещият интелектуален център на сунитския ислям до края на 70-те години, когато Саудитска Арабия започна да налага своето тълкуване на тази разновидност на ислямската религия. Опонентите критикуват каирския университет в близки отношения с недолюбваното от мюсюлманите египетско правителство, но той остава едно от малкото международните средища на ислямското право с достатъчен авторитет и влияние, за да се противопостави на саудитското идейно господство.

Всъщност онлайн изданието във Великобритания е продължение на книгата "Отговорът", която от две години е достъпна в Близкия изток и Арабския свят. За пръв път обаче тя бе представена на английски език, а също на езика урду, който се говори в Пакистан, едно от свърталищата на ислямския екстремизъм. В 200-та страници са включени отговори на редица въпроси. Примерно,



дали Земята се върти около Слънцето



(през 90-те години Великият мюфтия на Саудитска Арабия шейх Ибн Бааз е проповядвал, че Слънцето се върти около Земята). Или пък по земни неща - може ли мюсюлманите да бъдат магове. След всеки въпрос авторите представят цитат от фатвата и своето тълкуване. Отговорът на въпроса може ли мюсюлманите да поздравяват други вярващи за празниците им теолозите от "Ал Азхар" пишат: "Поздравяването на немюсюлмани, които са ви роднини или съседи, не е в разрез с вярата". След това те дават примери на търпимост към други религии на Пророка Мохамед.

Шейх Абдел Фатах ел Безм, Великият мюфтия на Дамаск, е сред теолозите, които проповядват в джамиите в Бирмингам и Манчестър. Възрастният духовник с добре поддържана сива брада и топъл поглед е израснал в среда на доброжелателство и търпимост. Тях проповядва цял живот. В интервю за в. "Индипендънт" той избягваше да критикува открито саудитците, но бе ясно, че теолозите от "Ал Азхар" се противопоставят на войнствената им реторика. "Няма спор между Саудитска Арабия и "Ал Азхар". Но ние искаме да покажем, че има различни школи на тълкуване. Преди няколко десетилетия някои започнаха да злоупотребяват с исляма, извадиха го от контекста, започнаха да го използват за свои цели. Сега плащаме цената на това". Очевидно духовникът имаше предвид именно саудитската върхушка и нейните последователи.

Ричард Говейн, британски специалист по исляма, който последните 7 години е преподавал в Американския университет в Кайро, преведе "Отговорът" на английски. Според него крайно време е умерените духовници да се заловят с онлайн моллите. "Честно казано, тази книга трябваше да излезе преди 30 години. Нейната ценност е, че възстановява "Ал Азхар" като водещ глас. Той достига до обикновения мюсюлманин и му напомня, че нюансите, двусмислието и подтекстът винаги са били много важна част от ислямската традиция".

Между другото през 2000 г. университетът откри "Гореща линия" за обикновените мюсюлмани, които търсеха отговори и съвети. Оттогава 2 млн. души са се обадили на телефона и са получили компетентен отговор.