31 от общо 240-те ни депутати са мажоритарни, но това обстоятелство изненадва и самите тях, защото отдавна са забравили тази дребна подробност. В ГЕРБ никой не използва това понятие, в ДПС настроенията са сходни.

Заради криво направени сметки в БСП техният най-голям опонент успя да вкара в парламента 26 депутати от специално заделената квота от 31 места, която трябваше да подпре партиите от тройната коалиция. Въведената в изборния закон в 12 без 5 мажоритарност обаче беше деформирана до неузнаваемост и хората гласуваха само за един-единствен кандидат в цялата страна - Бойко Борисов. Затова днес неговите депутати са по-скоро бойкоритарни. Те станаха разпознаваеми само защото Борисов ги постави на ключови позиции и им даде рамото си.



А замисълът е обратен -



личностите с високия си авторитет и известност да дадат рамо на партиите.

Резултатите от вота сочат, че само шест мажоритарни депутати на ГЕРБ са получили повече гласове от партията си, макар и с минимална разлика. Това са Цветан Цветанов (В.Търново), Румен Иванов (Добрич), Анатолий Йорданов (Ловеч), Ирена Соколова (Перник), Емил Димитров (София-област) и Делян Добрев (Хасково). В тази статистика се включват и трима от петимата мажоритарни депутати на ДПС - Хасан Адемов (Разград), Георги Колев (Шумен) и Митхат Табаков (Силистра). В същото време има мажоритарни избраници с драстично по-ниска подкрепа от партията им и това е добър повод за размисъл как изборната мода може да подмени състезанието между личности. В Кюстендил например Валентин Микев е получил с над 7000 гласа по-малко, отколкото партията на Борисов, която го е издигнала. С над 10 000 гласа минус е резултатът и за избрания в 23-ти МИР в София Борис Грозданов. Шефката на парламента Цецка Цачева като мажоритарен депутат също взима с 5000 по-малко гласове от формацията си в Плевен.

Изборната аритметика обаче остана в историята и днес правилата за мажоритарните депутати са други. Част от тях бяха превърнати в авангард на управляващата партия, а другата част - в редници. Мажоритарните изцяло се подчиниха на правилата за работа на пропорционално избрания народен представител, защото законодателят беше мислил до датата на вота, но не и какво ще правят тези избраници след това. Ще имат ли отделен статут, ще се открояват ли с нещо и дейността им ще бъде ли адекватна на по-голямата отговорност, която поемат пред избирателите си?

Двама от мажоритарно избраните кандидати на ГЕРБ станаха министри и така на тяхно място се наместиха други двама от пропорционалната листа на ГЕРБ.



Това също е недомислица в закона,



защото така се подменя вотът. В Шумен например имаше много оспорвано състезание и Георги Колев от ДПС спечели със 770 гласа пред кандидата на ГЕРБ. Ако хипотетично си представим, че ДПС управлява и Колев беше станал министър, той щеше да избута в парламента някой, който е неравностоен като подкрепа в сравнение с опонента му. От ГЕРБ обаче са доволни от фиаското с мажоритарните стратегии на БСП и ДПС и предпочитат много-много да не се взират в кусурите на закона.

"Ние сме доволни от тази система, тъй като успяхме да реализираме всички многомандатни избирателни райони с изключение на традиционните, които се ползват от друга партия", казва шефката на парламента Цецка Цачева. Тя обаче твърди, че от висотата на трибуната си не вижда абсолютно никаква разлика между пропорционално и мажоритарно избраните депутати в залата.

"Няма разлика в статута, а това означава правомощия и компетентност, защото нашата конституция не предвижда различни правомощия за народния представител, избран пропорционално или по смесена система", казва Цачева. Според нея



мажоритарният вот в действителност е отново партиен вот,



тъй като т.нар. мажоритарни представители са били излъчени от партиите.

"Не мога да се чувствам различно от останалите колеги и няма на каква база", обяснява мажоритарният кандидат от София област Емил Димитров. Единствено в чисто морален план отговорността била по-голяма. Същото казва и Десислава Танева, избрана в Сливен.

Какво обаче се случва, когато от морална позиция отговорността е по-голяма. Може ли мажоритарният депутат да се опълчи на мнение в групата си, което не намира за правилно? "Всеки може да си позволи да има свое мнение и се е случвало и ние сме спорили по някои теми, но това няма общо с мажоритарността", обяснява Димитров. Личностното присъствие в парламента според него е въпрос на личностни качества, на способност за лидерство. Във всеки град от областта се структурират офиси на ГЕРБ и те ще се ползват за приемна на депутатите, допълва той и така заличава още едно очакване, че мажоритарният депутат има отделна приемна, така както водеше отделна кампания от партийната по време на вота.

"В момента разлика между депутатите няма, обобщава Димитров. - Може би в бъдеще има нужда от мажоритарни депутати, но не в този вид, допълва той. - Моето лично мнение е, че мажоритарните кандидати не трябва да бъдат и в пропорционалните листи", е категоричен той. Мотивът му е, че този кандидат претендира да е разпознаваем в региона си и трябва да го докаже с качествата си. Макар че самият Димитров също беше дублиран. Десислава Танева твърди, че в райони, в които имат по няколко депутати, могат да се разпределят задълженията между тях, но тя като мажоритарен чувствала отговорност да откликне на молбите на всички избиратели от района. Най-често я търсели с оплаквания от бавно действащи административни процедури и безработицата.

В ДПС имат виден мажоритарен депутат - Ахмед Доган. Той блести с отсъствията си от парламента и така придава уникален щрих в обобщения портрет на народния представител, избран мажоритарно. Според неговия модел мажоритарният депутат може да не идва на работа с години и



да управлява групата си в парламента от дистанция



За разлика от него Хасан Адемов, също от ДПС, е другата крайност - сериозен и делови. Тази година за пръв път е в ролята на мажоритарен депутат. "И преди, и сега не връщам и не деля хората по никакъв начин", казва той. По конституция депутатът е представител на всички български граждани, след като бъде избран. Разликата според Адемов е, че някои хора се крият в партийните листи и ако бъдат извадени в мажоритарни, избирателят може да ги припознае независимо от партийната им принадлежност. "Но аз не смятам, че в момента в България има ситуация, в която да се получи това", казва още Адемов.

Мажоритарните депутати днес са част от партийните групи и носят права за субсидия за тях. Те са нещо като нищо. Ако междувременно не са доказали, че са личности, които могат да отстояват определени ценности. Но в българския парламент и изобщо в партиите най-висшата ценност е партийната дисциплина.

"Считам, че по този начин системата не работи", отсича диагнозата парламентарният шеф Цецка Цачева. Според нея по-добрият вариант, така както ГЕРБ го е предвидил, е пропорционална избирателна система с преференциален вот. Това ще бъде записано в проекта за нов избирателен кодекс, върху който мнозинството работи.

Проблемът е, че каквито и форми да се експериментират за търсене на качествени депутати, трябва да се заложат механизми срещу евентуалното им ново бойковизиране или доганизиране.