Д-р Хасан Адемов е четвърти мандат депутат от ДПС, член на здравната и социалната комисия. Роден е през 1953 г. в Исперих, има специалност по анестезиология.

---------------

- Д-р Адемов, ГЕРБ предвижда от 2011 г. здравната вноска да скочи на 10%, а част от парите ще влизат задължително в частни фондове. Според вас полезно ли е това за здравната система?

- Дали управляващите са си извлекли поуки от това, което управляващите преди тях не успяха да направят, е свързано с няколко въпроса. Първо - къде ще отидат тези 2% повече. Второ - какво ще стане с т.нар. резерв на здравната каса - до края на следващата година той трябва да е над 1.2 млрд. лв. Как ще се използват те? Твърдението на управляващите - и предишните, и сегашните, е, че те се събират, за да се използват за реформиране на системата. Какво означава това? За съжаление предните управляващи не можаха да дефинират това понятие. Да, не успяхме по никакъв начин, въпреки че имахме идеи, защото не можахме да убедим нашите коалиционни партньори и предимно БСП, че тази система може и трябва да бъде реформирана. Истината е, че ДПС и НДСВ имахме идея да реформираме системата с 2 варианта. Единият беше като първа стъпка в началото здравната каса да работи с 6% вноска, а с другите 2% всеки да има право да си избира втори фонд.

- Това ще направи и ГЕРБ, но с 10% вноска.

- Да. Ние искахме това да послужи като стъпка към по-генералната идея - НЗОК и всички частни фондове да бъдат равнопоставени и в конкурентна среда, т.е. българските граждани свободно да си избират фонд за цялата вноска. Ако се предлага същото нещо, това означава, че управляващите имат 2 варианта. В началото на мандата да не губят време с първия вариант - плавна демонополизация. Но от това, което чувам, става въпрос за втория вариант - НЗОК остава като първи задължителен стълб, а всеки си избира задължително и втори - частен фонд, който осигурява пакет услуги, надграждащ този на здравната каса. Но не ми е ясно как това ще стане без печалба, както твърдят от ГЕРБ, и как ще се справят тези фондове. Това означава, че пакетът, който те ще предлагат, ще бъде много по-малък, отколкото очакват българските граждани. Мислил съм, че доболничната помощ, която сега функционира добре, трябва да се предостави на частните фондове като първа крачка. Но се оказа, че този пакет струва много повече, отколкото 2% вноска, и затова не се възприе.

- Дори в САЩ отиват към по-малко пазар и повече държава в здравеопазването. Ние правим обратното.

- С бюджета на касата за догодина правим точно това, което прави Обама - централизираме системата. От друга страна, имаме идея да я децентрализираме през 2011 г. с пускането на фондове на задължителния пазар, т.е. точно обратното на това през 2010 г. С едни поправки в закона управляващите централизират здравното осигуряване, а с други го либерализират, вкарват се конкуренция и пазар. За да се прави реформа, трябва да има като база от информация няколко неща. Например прословутият доклад за здравето на нацията, който трябва да се внася от здравния министър всяка година. Сега той е много необходим - управляващите тръгват към радикална реформа и ако не знаем накъде да я насочим - към кои болести, от какво умира българинът, как да се профилактира това, от което най-често боледува - как ще насочим финансовите ресурси и да изберем какво да заложим. Няма и здравна карта - не се знае какъв е минималният обем от услуги, които трябва да бъдат предоставяни във всяко населено място, какви са потребностите там.

А сега имаме 2 закона, които се бият - единият предлага централизация, а другият - либерализация. За догодина например, без да има здравна карта, се казва, че здравната каса няма да сключва договори за дейност с болниците, за която няма специалисти на основен трудов договор. Това означава, че 1600 договора по пътеки моментално отпадат. Тоест голяма част от болниците няма да работят с касата и ще отпаднат от пазара.

- Тоест голяма част от болниците в регионите, където са избирателите на ДПС.

- Не само. Трън, Брезник не са такива региони. В моя район - Разград, съм говорил с директорите на болници и според тях около една трета от тях ще отпаднат, защото няма например патолог и други редки специалности, които са проблемни и за големите болници. А не защото нямат апаратура - те отдавна си имат. Естествено, че трябва да имат хирурзи, ако става въпрос за хирургия. Но специалисти по гастроентерология, ехографии могат да идват 2 пъти седмично, а не да са на основен договор там. Защото иначе може да се ограничи достъпът на хората до медицинска помощ - и сега част от тях отиват до спешните портали на болниците с каруци от 20-30 километра. А ако и тази болница я няма? И като няма здравна карта, която да каже - има нужда от толкова кардиолози и кардиологични отделения, болниците ще се опитват да се надцакват, особено с възможността, която им се дава с друга поправка в закона - директорите на районните каси да имат възможност да отказват договори и да си подбират болниците. Те изкуствено ще насочват финансовия ресурс от малките към големите болници. Не съм убеден дали големите болници - областни, университетски, ще имат капацитета да приемат този контингент от пациенти.

- Твърди се, че болниците в малки населени места не предоставят нужното качество.

- Ако не го предоставят, защо министърът на здравеопазването им дава разрешително да функционират? Ако не спазват стандартите, ако нямат апаратура - защо им се дават акредитационни оценки? Щом ще има и стандарти за сключване на договори по клинични пътеки, аз съм да се работи само с тези, които отговарят на критериите за качество. Но директорът на районната каса да решава с кого да сключва договор по неясни критерии...Те може да имат лична вражда например, може да има партийни взаимоотношения, може да има специално отношение към районите на ДПС и БСП например. Какво правим тогава? Каква е гаранцията, че в големите болници се оказва по-качествена помощ? В общинските болници има лекари, които работят от години - опитни хирурзи, анестезиолози. Нещо повече - министър Божидар Нанев каза - няма да има закриване, ще има преструктуриране. Ама в бюджетите на касата и на МЗ не виждам нито един ред за финансиране на дейности за долекуване и продължително лечение, т.е. бъдещата дейност на тези малки болници. Какво значи това - ще ги оставим на произвола на съдбата?

- Бюджетът на касата е орязан освен това.

- С 360 млн. лв. за болнична помощ. Това значи 660 000 хоспитализации по-малко.

- Нали има свръххоспитализация?

- Да, но с 800 000 лв. е орязан бюджетът за специализираната доболнична помощ. Искаме да намалим хоспитализациите, значи трябва да дадем повече пари за доболничната помощ, за да се лекуват хората там. А ние ги намаляваме, талоните за прегледи ще са с 50 000 по-малко. Няма логика в това. Бюджетът се приема с излишък - 830 млн. лв. в резерва на касата, които не са предвидени за харчене. Това е единственият бюджет в държавата с излишък догодина. А държавният бюджет е балансиран. И какво излиза - че с парите от здравни вноски се балансира държавният бюджет в частта за приходите. И мисля, че матрицата на бюджета на касата за тази година, т.е. писаната от предишните управляващи, е абсолютно същата като догодина - ограничаване на разходите и с излишък, част от парите за вноски отиват в големия резерв. А в хода на бюджетната процедура се случи нещо интересно. ГЕРБ и "Синята коалиция" сключиха меморандум за още 450 млн. лв. за здравеопазване. Откъде са тези пари? Ще променят ли параметрите на бюджета между първо и второ четене? Или ще ги вземат от резерва на касата? Но в такъв случай трябва отнякъде да увеличат приходите или да намалят разходите, или да дебалансират държавния бюджет.

- Или да няма 450 млн. лв. за здравеопазване.

- Това ще бъде много грозно, защото официално се твърди, че ще се намерят. Освен това лекарският съюз много бързо предаде малките болници, интересите на лекарите там. Те щяха да протестират, но като им обещаха повече пари за големите лечебни заведения, и се отказаха.

- От ГЕРБ говорят, че е добре депутатите да имат само 1 или 2 мандата. Вие сте депутат 4-ти мандат, как ви се вижда тази идея?

- Добре е да се обновяват депутатите. Но ако се реши, ще бъде ограничаване на избирателното право. На депутатите, които са първи мандат, им трябват 4 години да прочетат законите и още няколко, за да ги разберат. За да започна да разбирам от бюджета на здравната каса, на социалното осигуряване и от държавния бюджет, ми трябваха не по-малко от 4 години - каква е заложената философия, логика, техниката на бюджетиране. Вероятно има усещане за благородна завист, че тези, които са с повече мандати, са по-подготвени.

- Възможно ли е сближаване между ГЕРБ и ДПС, както вече започнаха да говорят някои среди от вашата партия?

- Такава дискусия няма и трудно може да има.