Имаше едно време банка на име Минералбанк. Уби ни я държавата от чиста глупост. Впрочем тя си беше нейна, а ние, назначените да я водят, години наред се гънахме в сложни маймунджилъци, за да я държим над водата. Преди да фалира през 1990 г., държавата прибра през банката към 2 млрд. (скъпи) долара външни заеми. После един министър нареди на държавните фирми (тогава те държаха над 80% от стопанството) да спрат да плащат кредити, за да останат пари за заплати. Хората били важни, а не банките. Банката с цели 40% лоши заеми оживя. (Не че в борда на директорите баехме вуду, но визионерската социална политика на онзи кабинет наду трицифрена инфлация, тя стопи двуцифрените ни загуби; фокус-бокус, банката с печалба.) Накрая пребиха Миниралбанк с недоразумението ЗУНК. ЗУНК е един закон, с който фискът задраска държавни гаранции за милиарди в зелена валута. Оттогава не съм обичал банка, но пък усвоих



финансовото дисидентство,



това е умението и търпението да седиш настрана от държавата. Не е някакъв героизъм, макар че терминът доби това грешно значение покрай политици, които си припалват дисидентски ореол. А dissident е монтаж на представка dis- (встрани, настрана) към латинския глагол sedere (седя) и значи само "седящ настрана". Финансовото дисидентство, както го разбирам, няма славен оттенък, а е самоналожен аутизъм. Не е лесно в днешна България, в която държавата е единствената многомилиардна корпорация, да страниш от всякаква правителствена длъжност, стоически да отказваш участие в сочни търгове за "обществени" търгове, по които всички ламтят, и дори с шестметрова пръчка да не пипаш държавна пара - домашна или европейска. Обаче е много хигиенично и здравословно. Който си е наложил стриктно въздържание, не е съжалявал. Вярно е, специалистите по печелене на държавни поръчки избуяват за години като краставици, препили амониева селитра. Но щом ги ошамарят (у нас държавата периодично наритва любимците си), те повяхват, тупват в прахта и ги въргалят в кал. Ето поредната



депозитна конспирация,



която заплашва да нанесе до сто милиона загуби хем на държавата, хем на най-усърдните да я обслужват банки. Установило се било, че 2/3 от парите на големите държавни фирми били струпани в 2-3 банки, предимно малки и (ужас!) всички с преобладаващо български капитал. Туй било "подозрително единомислие". Подозрението е, че "някой се е нагушил". Конспирацията е жив блъф, поредна кална каша от злостна мнителност, невежество за причините на явлението, плюс нежелание на конспираторите да напрегнат мозъчни гънки. Иначе щяха да се сетят защо парите на държавните фирми се струпват в българските банки. Тази концентрация



не е подозрителна, тя е неминуема



поради панацеята "обществени поръчки". Няма държавна фирма и ведомство, което само да избере обслужващата го банка. Те и за банково обслужване обявяват обществена поръчка. Ако поръчката е да се вложат пари на депозит, ще я спечели банката, която даде най-висока лихва. Ако ще се водят текущи сметки, печели институцията, предложила най-ниски такси. И в двата случая това са банки от оредяващото малцинство трезори под български контрол. По-гъвкави са. Първо, имат самостоятелно ръководство и не трябва да питат през девет страни в десета какви лихви и такси да предложат на търга. Като чуе "България", босът в странство се сгъва от страх и заема най-тъпа, ужким консервативна и предпазлива стойка. Българските банки могат да предложат по-високи лихви, защото не се страхуват да кредитират български фирми (а те, като нямат друг източник на кредит, са готови да плащат и по-високи лихви). Нашите банки



нямат банка-майка и банка-баба



в чужбина, т.е. нямат достъп до евтин и наливан с пълни шепи от европейската централна банка кредитен ресурс. В петък ЕОНИА бе 0.35% на година. А у нас рефинансирането е престъпление и на централна банка е строго забранено да дава пари на банки. Българските банки са притиснати да плащат 3.5% годишно дори по разплащателни сметки. 10 пъти ЕОНИА. За да привлекат обилните обороти през сметките на държавните клиенти, българските трезори чак безплатно обслужване предлагат. По депозити стигат до 20-25 пъти по-високи от европейските лихви. Как да не спечелят всеки търг? Това не ме изненадва, ядосва ме само



търсенето на отелил се вол



Сега умници ще рекат да се забрани в български банки да не се влагат не само пари на валутния борд и от фискалния резерв, но и че не бива да пипат оборотните пари на държавните фирми и ведомства. И този ресурс да се насочи задължително към чужди субсидиари, макар че ще плащат 5 до 10 пъти по-ниска лихва. Чуждите били по-стабилни. (Вятър и лъжа!) Ако тази умнотия се натрапи, държавата ще загуби близо 100 млн. лв. от лихвен доход и увеличени такси, а българските банки, лишени от няколко милиарда държавен ресурс, ще трябва да вдигат лихвите, за да заместят държавните пари с частни. От високите лихви губят фирмите и гражданите кредитополучатели. Лавина ненужни загуби.