Швейцарците забраниха минаретата. Не ви ли е чудно защо тази новина се оказа толкова световна?

Швейцарци, минарета, референдум... Швейцарците нито са в Европейския съюз, нито пък минарето е нещо друго освен висока куличка към джамията, от която мюезинът вика за молитва (ако не е осъвременен с високоговорител). Която куличка освен това е възникнала като стражево, а не като религиозно допълнение към храма в самата зора на исляма... Пък референдумите на швейцарците са нещо като плащането на тока за нас - често и досадно упражнение, което отдавна интересува само заинтересованите страни...

Защо тогава толкоз гълчава около този референдум?

Нека припомним. Почна се с разрешението, което властите дадоха в един малък швейцарски град за изграждане на джамия с минаре. При това с изрично условие минарето да е без високоговорители, защото швейцарците, народ с извънмерно чувство за личностова автономия, не желаели да им се вика над главите каквото и да било, вкл. стихове от корана. Само че местните в градеца Лангентал не харесаха и това, и заляха управата в Берн с жалби срещу джамията. В крайна сметка властта отложи градежа, а дясната Швейцарска народна партия започна кампания срещу минаретата и олепи стени и дувари с плакати. На въпросните плакати е изобразена забулена отвсякъде мюсюлманка пред щръкнали към небето минарета, всичко това на фона на швейцарското знаме...

(Да уточним: тази партия работи находчиво с плакатите. Веднъж и нас с румънците ни бяха изрисували като черни гарвани, които искат да им изкълват сиренцето... Беше във връзка с разрешението за работа на имигранти. От една страна - обидно. От друга - когато един е произвел хубаво сиренце, а друг е отгледал главно здрав клюн, могат да бъдат разбрани донейде страховете на първия.)

Швейцарското правителство бе против референдума, както и много други политически партии и организации. "Амнести интернешънъл" го заклейми, а либерални фигури заявиха, че това ще засили търканията между религиозните общности в страната. То ще лиши банките на страната от арабските петромилиарди, извайкаха се и тези, които религиозната символика занимава по-малко, отколкото арабските цифри в банковите сметки.

Защо тогава? "Минаретата са символи на стремежа към власт на един ислям, който иска да наложи правен и социален ред, исконно противоречащ на свободите, гарантирани в нашата конституция", заяви депутатът от ШНП Улрих Шюлер, един от инициаторите на кампанията срещу минаретата.



"Символ" - обърнете внимание на тази дума



Щото я повтарят и други. "Нямаме нищо против мюсюлманите" - каза Оскар Фрайзингер, също депутат от тази най-голяма партия. "Но не искаме минарета. Минарето е СИМВОЛ на един политически и агресивен ислям, символ е на ислямското право. В минутата, когато имате минарета в Европа, това ще означава, че ислямът ще я превземе". Според Фрайзингер забраняването на строежа на минарета изпраща ясен сигнал, че швейцарските закони трябва да бъдат приемани от всички: "Ако искате да живеете тук, трябва да ги приемете. Ако не, си вървете".

Символ ли е наистина минарето? И ако да - на какво? А ако не, защо се строят минарета, високи стотици метри? (Май най-високите са в Иран - 230!) Ако е символ, то този символ не трябва ли да внушава като в Иран: тук важат нашите закони. Пък нашите закони са - жените ходят запердени независимо дали са мюсюлманки, будистки, християнки, атеистки или извънземни. Но ако трябва да ходят запердени в Иран, защо трябва да ходят така и там, където тези закони не важат? В Германия, Швейцария, Франция?

Отвъд чисто духовната и религиозна страна на въпроса очевидно има и материална. Тя означава - с този символ маркираме нашето влияние върху това пространство. А то си е вече политика - политика на доминация. Иначе защо под властта на падишаха са забранявани високите църкви в България? И защо сме ги вкопавали в земята като същи къртици? Отговорът е - за да не дразним доминиращия етнос с гордостта на височината, затова. Пак символ. Оказва се, че храмът е здание култово, но



височината му е политически символ



Символите не са за подценяване. И те воюват. Това доказват и опитите на Юзеирови да вдигат паметник (символ) на незнайния турски войн (в с. Славяново - sic!) и да правят партия. В суматохата забравихме какъв химн избраха те за тази партия. Химнът е също символ, хем повече от многозначителен. Избраха турския военен марш "Чеддин деден". Можете да го видите в Ютюба. Хубава, между друго, песен, нахъсваща за бран, жертвоготовност и завоевания чрез подчертаване бойната слава на предците. Където в марша става дума за душмани, находчивият комуникатор пуска образа на Чърчил. Където става дума за слава, се мярка картата на Османската империя - нас там, както знаете, изобщо ни няма. Всичко е Османска империя - от Виена и Арабския полуостров до Египет...

А под "Чеддин деден" се вихрят постинги за връщане на величието, защо не и на териториите. Понякога е смешно - има клипове "Турски младежи с гръцки девойки", отзад звучи "Чеддин деден". Или мач "Турция-Гърция", където побеждават турците. Отзад пак "Чеддин деден". (Гърците пък си имат свои смешки). Като поизчете човек такива неща, вижда, че хората се делят на два типа. Едните ги вълнува повече бизнеса, просперитета, толерантността. Другите - националната доминация и всички болезнено свързани с това обиди и мераци.

Вторите са смешни, докато не вземат връх.

А на какво е връх швейцарското референдумно минаре - на ксенофобията или демокрацията, ще покаже времето.