Президентът Георги Първанов отказа да посочи имената на помилваните през 2008 и 2009 г. лица въпреки запитванията, които в. "Сега" отправи към него на 5 и 23 ноември по закона за достъп до обществена информация. Въпросите бяха изпратени преди новия арест на помилвания преди години от държавния глава лидер на "Евророма" Цветелин Кънчев, задържан сега за изнудване на бившия шеф на Гражданска защита Никола Николов.

И в двата си отговора от президентската администрация се позовават на принципа на защита на личните данни. Водещи експерти по достъп до информация обаче твърдят, че няма никакви основания имената на помилваните да се засекретяват на това основание.

Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" коментира за "Сега", че присъдите по наказателни дела са публични и тази публичност е част от генералната превенция на наказателното право. "Логично е и фактът на помилване на дадено лице да бъде също така публичен, защото така се завършва една и съща процедура", смята Кашъмов. Според него точно президентската институция, чиито актове са априори публични, трябва да действа така и по отношение на помилването, защото става въпрос за висш акт на милосърдие.

Кашъмов припомни промените в закона за личните данни през 2005 г., когато от определението е отпаднал текстът, че за такива се приемат и данни, които показват обществената идентичност. "Така за лични данни сега се смятат само такива, които осветяват личния живот на дадено лице. В случая с помилването няма как да става въпрос за личен живот", смята Кашъмов. Според него отказът на президента да посочи имена може да бъде атакуван пред съда, каквото е намерението и на в. "Сега".

От администрацията на държавния глава посочват, че през м.г. вицепрезидентът Ангел Марин е помилвал 102-ма души, а до 5 ноември т.г. - още 36. Подадените молби с искане за опростяване изцяло или частично на наказанията са били съответно 1151 и 773. Сред помилваните няма чужденци. За сравнение през 2007 г. помилваните са били 104 души (при 1012 молби), а през 2006 - 56 души (843 молби).

Няма отговор обаче за какви престъпления са били осъдени лицата, получили пълно или частично помилване. Всеки отделен случай бил конкретен и зад него стоят човешки съдби. "Обстоятелствата, които се отчитат при акта на помилване, не представляват обект на систематизация, каквото задължение прочее и не съществува", пише главният секретар на президента Красимир Стоянов. Най-общо е казано, че в голямата си част наказанията са били за престъпления против собствеността.

Непълни и уклончиви са отговорите и за причините, поради които се помилват осъдените лица. "Указът, с който се дава помилване, не се мотивира. Той е стабилен акт и не подлежи на преразглеждане или отмяна, след като вече е породил правните си основания", отговарят от "Дондуков" 2. Оттам посочват, че най-често към помилване се прибягва по причини, свързани със здравословното състояние или семейното положение на осъденото лице. Не става обаче ясно дали това са водещите критерии, от които се води при помилването и българският вицепрезидент Ангел Марин. От президентството посочват единствено, че в случаите, когато помилването е с остатъка на наказанието, най-важното основание за него са настъпилите положителни промени в личността на осъденото лице. Сред причините за помилване основни били и "тези от хуманен характер".

В свои интервюта вицепрезидентът Марин неведнъж е казвал, че не прави компромис с изнасилвачи. В съобщение от 2004 г. на сайта на президента се казва, че помилваните лица са осъдени за кражби и убийства и са излежали по-голяма част от присъдите си. Сред тях няма извършители на изнасилвания, блудства, разпространение на наркотици, както и рецидивисти.

От администрацията на държавния глава крият и имената на членовете на комисията за помилване, която разглежда молбите и изготвя предложение до вицепрезидента. "Неразгласяването на техните имена е и с цел да се осигури обективност в работата им и да се гарантира тяхната сигурност", твърдят оттам.

ПО СВЕТА

Помилванията са актове, които са в правомощията на държавния глава - президент или монарх. В някои страни право на помилване има и изпълнителната власт. В САЩ президентът помилва осъдени за федерални престъпления, а губернаторите и щатските комисии по помилванията решават тези въпроси за престъпления на местно ниво. Помилванията обикновено са публични актове и за тях съответните институции разпространяват прессъобщения. Това е така дори в случаи, когато се засегнати скандални личности. В последния си работен ден в Белия дом президентът Бил Клинтън например помилва международния спекулант Марк Рич, срещу когото в САЩ имаше 50 обвинения в измама, изнудване, укриване на данъци и незаконна търговия с петрол с Иран по време на ембаргото.