Дебатите за минаретата не заглъхват - не е ли странно?

С какво се оказа толкова важна тази тънка куличка, питам се аз, та цял ред правозащитни организации, ходжи и политически лидери се включиха в коментарите?

Твърдя, че е така именно защото става дума за война на знаците, не за битов, архитектурен или култов детайл. В постингите под предишния ми материал по темата някой възразяваше срещу тезата, че минарето днес е повече символ, отколкото реален компонент, необходим за религиозната ритуалистика.

Но греши. От минарето е викал мюезинът тогава, когато ни часовници, ни нещо друго е могло да извести на цялото селище командния час за молене. Днес всеки сам може да го разбере с едно поглеждане на циферблата.

Ходжата на Голямата парижка джамия Далил Бубакър каза, че на минаретата не трябва да се отдава по-голямо значение от това, което имат. И допълни, че кулите служат само за украса, от тях не се проповядва. Това той заяви на фона на изказвания на съкрушени френски либерали, че ако има подобен на швейцарския референдум във Франция, резултатът от него ще е забранителен като в Швейцария.



Ходжата говори като разумен мъж



Аз също мисля, че вярата е дълбоко интимен акт, и не минарета, нито пък грандиозни катедрали би следвало да са нейните вдъхновители... Тези неща са символ повече на победилото шаманство, подпиращо властта и национализма.

Защо тогава срещу Швейцария рипна самият Моамар Кадафи, който в реч в ислямски университет заяви: "Забраната за изграждане на минарета, която подкрепиха на референдум швейцарците, представлява голяма услуга и хубав подарък за "Ал Кайда"..."

"Ал Кайда" получи най-добро потвърждение на своето твърдение, че Европа е враг, сеещ ненавист, с който е необходимо да се воюва до победа... Къде са спазването на човешките права, толерантността, верската търпимост, за които през цялото време говорят на Запад? В тези действия ние в действителност виждаме само ненавист." - възропта той...

А къде бяха човешките права на нашите медици, които бяха разпитвани с бой, загдето отишли да повдигат равнището на цветущите там медицина и наука?

Ние, желаейки да сме търпими, вероятно не би следвало да питаме...

Г-н Кадафи е познат като екзотичен политик и детонатор на непредсказуеми риторични фойерверки. Нещо подобно обаче заяви на 1 декември и турският министър-председател Реджеп Тайип Ердоган. Той призова Швейцария да преразгледа решението за забрана на минаретата, защото резултатът от него е "проява на ислямофобия и вълни на расизъм и краен национализъм, заливащи Европа"... И призова европейските страни и институции да действат срещу тази забрана, за да не попадне светът, и по-точно Европа, под напрежение.

Ровейки в нет-а, попаднах на негово изказване от 1998 г., вероятно в период на предизборна борба, в което г-н Ердоган заявява следното: "Джамиите са нашите казарми, куполите им са нашите каски, минаретата са нашите байонети, вярващите са нашите войници."



Казарми, каски, войници?



За какво всъщност говорим? Май за същото - за война на символите говорим. Не успях да си потвърдя от турски източници верността на цитата (не знам езика), но изглежда логичен. Дори да не е казано точно така, допустимо е така да мислят голяма част от тези, които искат минарета, по възможност по-високи, с по-мощни високоговорители, колкото може повече и колкото може по-широко по света.

Това вяра и ислям - "смирение" ли е, или желание за експанзия с по-различни от обикновената война средства?

Твърдя, че минаретата и викането от тях са нужни не толкова на вярващите, колкото на националистите и екстремистите. Те са предназначени не толкоз за мохамеданите, колкото за останалите. "Чуйте, ние стъпихме тук, смятаме да останем вечно" - сякаш това ни съобщават тези викове. Обърнете внимание на думичка "нашите" в изказването на Ердоган. В нея има много смисъл.

Изобщо не е честно да се лъжем - тъкмо ние. Както не се е лъгал и Иван Вазов, написал преди 103 години простодушното стихотворение "Минарето". То е за великотърновската църква "Св. 40 мъченици", превърната в джамия след превземането на столицата от османлиите. Вдигнатото над нея минаре обаче често рухвало, та се налагало да го градят отново. Сред народа плъзнала мълва, че под църквата е погребан велик български цар, и духът му събаря високата кула.

Но ето ужасни настъпиха дни:

столицата турчин превзе, разори я,

палата превърна във куп съсипни,

а славната църква в джамия.



Въз гроба Асенев вдигна минаре.

Запя муезин от високо викало.

Зла пропаст! От кърви и сълзи море

разля се по царството цяло!

.....

Но скоро стълп по-як въздигна се там

и по-горд. Запя муезинът отново,

пророкова слава възнася за срам

на светлото име Христово.

....

Ей третьо се там минаре изгради -

и то провали се първата буря,

градят се все нови, но както преди

пророковий стълб се катуря.



А турчин гради друг и гневно ругай

ветрища и бури, кълне небесата:

а кой му делото събаря не знай,

с гигантска си мощ под земята...

Нека в заключение добавя, че питая към турчина, арменеца, евреина и който и да е само най-благи чувства, ако има светлина в погледа и разум в главата си. Така се отнасям и към вярата му. И го предпочитам за другар пред родния примитивен националист и първосигнален псувач.

Но нека си даваме сметка, че има сили, желаещи нов тип доминация чрез стара символика. Ако не го правим, сме просто слепци, които нямат нужда от вяра, а само от ксенофобска патеричка. Дали тази патеричка е минаре, дали камбанария - но почуква все натам - към елементарното "наши" и "ваши".