"Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията..." Това е записано в чл. 92 от действащата българска Конституция. Пак там е отбелязано, че президентът се избира пряко от народа и са му дадени куп права - да обнародва закони, да дава убежище, да назначава и освобождава посланици, да насрочва избори, да опрощава дългове към държавата, да упражнява право на помилване. Дадени са и много защити - той и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции, с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията. Заради това



очакването е президентската институция да е най-прозрачната,



но се оказва, че не е така

Преди месец в. "Сега" поиска по закона за достъп до обществената информация данни за това как вицепрезидентът изпълнява възложеното му от държавния глава правомощие по помилването - с какви мотиви и кои точно хора, изтърпяващи присъди, са пуснати на свобода, как работи комисията за помилване.

Единственият конкретен отговор, който президентството даде, е за броя на поискалите и получилите милост - 102 души през 2008 г. и на 36 души до 5 ноември 2009 г. За същия период са подадени общо 1924 молби. Интересът на "Сега" към мотивите е отклонен с декларацията, че "правото на помилване е суверенно право на държавния глава" и "не се изисква мотивиране на този акт на висша държавна милост". Но е отбелязано, че безспорно основните причини за помилването са от хуманен характер. Имената на сдобилите се с милосърдие обаче бяха скрити зад "принципа на защита на личните данни, изрично прогласен с едноименния закон".

В. "Сега" моментално изпрати второ искане за достъп до обществената информация, в което отново поиска имената на помилваните, престъпленията, за които са били осъдени, каква част от присъдите са били изтърпели, кои са членовете на комисията по помилване... Отговорът на президентството не бе по-конкретен. Научихме, че сред пощадените за последните две години няма нито един чужденец. И получихме кухи разяснения от общ характер като това, че помилването е "средство на проява на висша милост", както и "акт с хуманен характер". Става ясно, че най-често към него се прибягва по причини, свързани със здравословното или семейното положение на просещия милост, както и с настъпилите положителни промени в личността на осъденото лице, когато е изтърпяло част от наказанието.

На въпросите за какви престъпления са лежали в затвора помилваните лица, както и колко още им е оставало да изтърпяват отговорът е, че няма систематизация и такова "задължение прочее и не съществува". Все пак ни казват, че в голямата си част осъдените са били наказани за извършени престъпления против собствеността. "В друга голяма част от случаите се касае за такива, при които се постига справедливост при наличие на законодателна промяна след влизането на присъдата в сила", пише още в отговора. Имената на помилваните отново са скрити. Във втория отговор вече тайна представляват и имената на членовете на комисията по помилване, които подготвят документите за президента. Обяснението е, че така се гарантира "обективност в работата на всеки един от членовете на комисията и да се осигури тяхната сигурност".



Ситуацията е направо абсурдна



По тази логика трябва всички подобни комисии да са секретни, включително и самата Комисия за защита на личните данни. От друга страна - няма как да е защитена лична данна името на лице, което е помилвано. Най-малкото защото присъдите по наказателни дела са публични по закон. Затова е естествено и помилването да става открито. Защото обществото трябва да знае не само кой какво наказание е получил за извършеното престъпление, но и кой и защо е предсрочно освободен. Защо например съдът е преценил, че някой трябва да лежи 20 години в затвора, а пък някой еднолично решава, че може да му спести 5 или 10 години? Жертвите също имат право да научат докъде е стигнало с възмездието. По българското право лични данни са само тези, които се отнасят до личния живот на дадено лице, а не и до неговата обществена идентичност.

Освен това по логиката на президентството трябва да съдържат лични данни и указите, с които държавният глава назначава посланици, дава генералски лампази или пък ордени. Тези укази защо се публикуват? И там има имена. Защо точно указите, с които се помилва, не се обнародват? На какво основание?

Но това са само правните доводи. Има и морални, които са не по-малко важни. Президентската институция трябва да е най-прозрачната, а актовете й на висша милост - направо кристални. Защото това е право, дадено от народа - и чрез конституцията, и чрез избора на държавния глава. А не е правомощие, полагащо се на някой пожизнен монарх, който не е длъжен да дава обяснения никому.



Допълнителен аргумент е и двойният стандарт



Защо от президентството се биеха в гърдите, когато помилваха медицинските сестри от Либия и дори развяваха указа? Тогава не важеше ли принципът за защита на личните данни?

Има и още нещо. През 2005 г. президентът помилва лидера на "Евророма" Цветелин Кънчев, който днес отново е в ареста за рекет. Този факт също бе дълго укриван от президентството, което обаче под натиска на общественото мнение в крайна сметка бе принудено да го признае официално. И до днес не са известни мотивите на Първанов за този акт. Но пък е ясно друго - точно тази милост позволи на Кънчев да се кандидатира за депутат по онова време и да подкрепи Първанов за нов мандат. Това логично повдигна въпроса помилването проява на хуманност ли бе, или просто сделка. И ще поеме ли президентът поне морална отговорност за своя акт, след като Кънчев отново е зад решетките? Очевидно нито се е превъзпитал, нито си е взел поука от престоя в затвора и нито се е трогнал от проявата на милост. За да няма повече такива издънки, е крайно време президентската институция да не се крие зад измислени паравани, а да се отнася към своите права по-сериозно и отговорно. Един от начините е да бъде максимално прозрачна за обществото.