Историята с договора за управление на "Булгартабак холдинг", по който работи неговият шеф Георги Попов, вече заприлича на безвкусен сапунен сериал.

Месеци наред на обществеността се подхвърлят суми за заплата и други придобивки. Отначало те вървяха на час по лъжичка, докато накрая изгря и пълен вариант на проектодоговор. Първите вестници едва се бяха появили, когато министърът на икономиката Николай Василев - принципал на холдинга, хукна в телевизията да обяснява, че това не е истинският договор. Той бил различен дори от проекта, който се обсъждал от съвета на директорите и който досегашната му заместничка Любка Качакова като шеф на борда на "Булгартабак" отказа да подпише. Точно от този сблъсък започна дългото и мъчително разлюбване, което завърши с отстраняването на Качакова.

До всичко това изобщо нямаше да се стигне, ако иначе симпатичният вицепремиер не се беше оплел като пате в кълчища. Той първо упорито отричаше наличието на проект за договор. После каза, че Попов не получава 20 000 лева на месец, а само 1300 по силата на стандартен мениджърски договор. Какво обаче допълнително съдържа този договор, има ли екстри, Василев упорито отказваше да обясни.

Това поведение на вицепремиера не можеше да не породи съмнения в думите му. Но има и по-тревожен симптом - с държанието си той



показва удивително пренебрежение



към цялото общество. Защото "Булгартабак" е изцяло държавна фирма и всички ние имаме право да знаем като как се управлява народното имущество.

Покрай разбуления вече проектодоговор има още нещо много смущаващо - бил е прегледан и парафиран от самия вицепремиер. Което означава, че Василев е бил съгласен с клаузите. А там има, меко казано, разкошества. Договорът е за 3 години, но шефът на "Булгартабак" би могъл да получи 18 месечни заплати накуп при прекратяването му. Има и добавка, че договорът може да се прекрати предсрочно при промяна на на мажоритарния собственик. А дружеството се очаква да бъде продадено до броени месеци. Като капак е предвидено директорът да получава и премии, които според информации в пресата могат да стигнат до 20 000 лева на месец.

Освен това е предвидена къща с двор в околностите на София, като фирмата поема режийните и разходи за телефон до 200 лева. "Булгартабак" трябва да плати забавачницата и училището на децата, разходи за самолетни билети до Будапеща и обратно за Попов и семейството му, обучението на шефа за магистърска степен в САЩ, като са включени не само таксите за курса, но и пътни и квартирни за него и за семейството му. Сложено едно на друго, парите, давани за шефа на холдинга, се докарват докъм 200 000 долара на година.

Всичко това Николай Василев, оказва се, е бил



склонен да приеме безпрекословно



Аргументът му е, че държавните мениджъри трябва да са добре платени, за да не крадат. Вярно е, че по принцип подобни суми в странство получават дори средни мениджъри в големи компании. Но все пак в България средната заплата е 266 лева. А и да се твърди, че "Булгартабак" е перлата на българската икономика, в момента е повече от неуместно. Ако беше така, печалбата на холдинга за миналата година нямаше да се измерва с мизерни суми.

Удивително е и друго - срещу всички ангажименти на дружеството почти не са записани задължения и отговорности на неговия шеф. Това вече е направо нахално. Защото обществото вероятно би преглътнало всички екстри, ако срещу тях Попов се ангажираше да изкара годишна печалба на холдинга от, да речем, 60 милиона долара. Или да направи така, че да вземем стотина милиона долара повече при продажбата. Подобни ангажименти няма, в резултат на което тезите на вицепремиера започват тотално да издишат.

Но най-абсурдното в целия проект е задължението на дружеството да поема данъците върху доходите на шефа си. Това е



направо обида за всички българи,



които все още работят в страната ни. Защото, по тази логика, накрая някой ще предложи да се поемат данъците на държавните чиновници, а да се вдигнат налозите за частниците. Как и защо Василев - човек, който идва да работи у нас от чужбина, е преглътнал тази клауза, е въпрос без отговор.

За сметка на това е ясно, че вицепремиерът много трудно ще се отърве от съмненията за всяко свое бъдещо действие. Той отдавна обещава да предложи нови правила за работата на държавните мениджъри. Но налице няма нищо. Има само обяснения, че правилата и сега са общи за всички. Тогава наистина няма нищо по-лесно от това крайният договор, по който работи шефът на "Булгартабак", да бъде изваден и показан на обществото. Единствено то има право да отсъди доколко нормална е играта.