Еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген се разтревожи: "България и Румъния ще се почувстват огорчени в края на годината, ако разберат, че след като са отхвърлени вече за Евросъюза, не стават и за НАТО." Затова призова Парламентарната асамблея на пакта да направи жест към двете държави и да се застъпи за приемането им. Добра или лоша новина е това за нас?

Който следи дипломатическия език, знае, че той се състои от мека тоналност и от подтекст. Миналата година през юни в Гьотеборг Евросъюзът обособи България и Румъния в отделна група с мотива, че само те се нуждаят от специална подкрепа. Тогавашният президент Петър Стоянов изпляска от радост: новината е добра - казаха, че ще ни помагат. Всъщност това бе дипломатическият начин да ни отделят от другите 10 кандидатки за членство. През декември в Лакен посланието придоби и своето ясно очертание чрез формулата 10 + 2, т. е. десетте подготвени ще бъдат поканени в ЕС, а двете неподготвени (България и Румъния) ще чакат по-добри времена.

Сега разбираме, че Ферхойген настоява и НАТО да прояви специална грижа само към България и Румъния. Не се споменава никоя друга кандидатка. Защо ли? Защото вероятно пак същите две страни отпадат от предварителните списъци, за които уж ще се взема решение в последния момент. Ферхойген подкрепи думите си с такива аргументи, че по-добре да не се беше изказвал: подчерта колко е калпава администрацията ни, колко е закъсала икономиката ни, колко са недоправени законите ни и пр. И не бивало да ни казват в очите какво представляваме, защото щели да ни огорчат.

Но идва моментът, когато сладките лъжи, че т. нар. реформи ни приближават към ЕС и НАТО, ще отстъпят място на горчивата истина, че всъщност ни отдалечават. Защото от година на година ставаме все по-бедни - т. е.



все по-негодни за клуба на богатите



Вижда се, че те започват да се дърпат. И с право. Както никой у нас не желае да плаща тока на ромските квартали, така и в Евросъюза не желаят да ни вземат на издръжка, че да източат заради нас фондовете си за развитие. В НАТО пък няма как недохранената ни армия да се строи до военния елит на света.

Но защо трябва всичко това да ни се казва в последния момент? Проблемите не са от вчера, няма да свършат и до края на годината. Защото от бедния, колкото и да е беден, все има какво да се вземе и той трябва до последно да живее с илюзията, че от заровените днес пет жълтици утре ще израсне дърво със злато. Класиката в жанра показва, че обикновено се искат конкретни неща, а срещу тях се дават най-общи обещания.

Какво трябва да свършим до края на годината, за да се харесаме на НАТО? Да нарежем ракетите си СС-23, които вадят очите на американците. Готово - нали ще ни вземат в НАТО. Военният министър Николай Свинаров обяви завчера, че освен тези стратегически за България ракети ще нарежем също ракетите "Скъд" и комплексите Р-65. А компенсациите? За тях "не е говорено конкретно", обясни Свинаров, но се надявал сумата да е над 7 милиона долара (уха!). "България не може да иска конкретна сума", каза той. И защо да не може? Нима ще отправя искания, след като нареже ракетите?

Евросъюзът пък много страдал от нашата АЕЦ "Козлодуй". Имало срочна нужда да затворим половината си ядрени мощности. А като ги затворим, ще станем ли по-годни за членство в ЕС? Когато токът поскъпне двойно и когато спрат да го плащат не само ромите, но и други бедняци? Енергетикът от Мадрид смело назова разни дати за спиране на реакторите и чак след това отиде да ги разгледа.

И докато ние се чудим какво още да разтурим от малкото си оцеляло наследство,



други вече кроят планове за наша сметка



Румъния агитира Турция да строят заедно два ядрени реактора в АЕЦ "Черна вода", защото спре ли "Козлодуй", ще се отвори празнина на пазара и някой трябва да я запълни. Завчера румънският премиер Адриан Нъстасе се отби до Анкара и каза открито, че сега е моментът двете държави да се възползват от проблемите на България. Ето че и съседите започват да извръщат глава от нас, защото чувстват, че утре няма да бъдем и от тяхната черга.